Определение № 228 от 20.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3027/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, ТД – Бургас, [населено място], чрез юрисконсулт Р. И., против решение № 35 от 21.02.2025 г. по в.гр.д. № 389/2024 г. на Бургаския апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Комисията срещу определение № 260047 от 09.07.2024 г. по гр.д. № 298/2021 г. на Бургаския окръжен съд. С последното определение е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като присъдените разноски, представляващи заплатени от ответниците адвокатски хонорари за правна защита и съдействие пред първата инстанция, бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Жалбоподателят е формулирал следните въпроси:

1. „Следва ли като инстанция по същество въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, въведени пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния съд, касаещи присъдените разноски?“.

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо?“.

3. „Основателно и законосъобразно ли е в случая липсата на съображения от апелативния съд, насочени към дължимост на претендираните адвокатски възнаграждения в пълен размер, игнорирайки практиката на СЕС?“.

4. „Възможно ли е намаляване на претендирания адвокатски хонорар под определения с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед решение С-438/22 на СЕС?“.

Първите два въпроса са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а вторите – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от Н. Х. П., Р. П. П. и „Агро Трейд“ ООД, и тримата с адрес [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Г. Н., с който се оспорва допустимостта основателността на подадената жалба.

Върховният касационен съд, в настоящия състав, след преценка на материалите по делото, намира така подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

С първоинстанционното решение са отхвърлени изцяло предявените от КОНПИ искове по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, поради което ищецът е осъден да заплати на тримата ответници установените като реално извършени в хода на производството разноски, как следва: на Н. Х. П. - 11 400 лв., на Р. П. П. -13 900 лв. и на „Агро Трейд“ ООД - 34 400 лв. Съдът не е уважил направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляването им. Срещу определението, постановено от първоинстанционния съд в производството по чл. 248 ГПК за изменението на първоинстанционното решение в частта му за разноските, е постъпила частна жалба от Комисията, която въззивната инстанция е разгледала в постановеното по делото решение № № 35 от 21.02.2025 г. по в.гр.д. № 389/2024 г. на Бургаския апелативен съд. За да остави жалбата на КОНПИ без уважение съдът се е позовал на нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК и е отчел, че в случая ответниците са трима, като всеки от тях има самостоятелно право на защита и е направил отделно разноски по делото. Посочил е, че при определяне размера на дължимите разноски по правило съдът се ръководи от представените доказателства за направени разноски, като ги присъжда в пълен размер, а по изключение и по преценка на съда, при възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК разноските в частта за заплатеното адвокатско възнаграждение могат да бъдат намалени, ако те са прекомерни съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Споделил е мотивите на първата инстанция, че производството по делото е с много висока степен на фактическа и правна сложност, като върху тримата ответници е поставена значителна тежест с оглед обхвата на закона и затрудненото доказване на законния произход на значително по стойност и разнообразно по вид имущество, придобивано в дълъг период назад във времето. Въззивният съд е взел предвид също и цената на предявените искови претенции, изключително големия обем доказателства събрани както пред Комисията, така и пред съда, процесуалната активност на адвоката на ответниците в хода на процеса във връзка със своевременно депозираните искания и становища по насрещните искания, продължителността на съдебното производство, множеството проведени съдебни заседания, при които процесуалният представител на ответниците е осигурил адекватна защита на интересите на доверениците си. В заключение е приел, че не са налице основания за намаляване разноските на ответниците в частта за заплатените от тях адвокатски възраграждения за защита пред окръжния съд.

Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС като общо основание за допускане на въззивното решение /определение/ до касационен контрол касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първите два въпроса са относими към дейността на съда при произнасяне по частната жалба на Комисията, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Съгласно даденото в т. 3 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение при прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото и в тази връзка да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателства, които ги обективират и дължимото правно разрешение по повдигнатите правни въпроси, различно по сложност при всеки отделен случай. Видно от мотивите на обжалваното решение относно разноските пред първата инстанция, въззивният съд е изпълнил задължението си, като е обсъдил поддържаното от Комисията възражение по повод прекомерността на разноските и изрично е посочил въз основа на кои обстоятелства основава преценката си за наличието на фактическа и правна сложност на делото, обуславяща неоснователността на искането за намаляването на разноските на ответниците. Аргументацията на касатора касае правилността на правните изводи на съда, която обаче не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Касационното обжалване не следва да се допуска и по другите два формулирани в изложението въпроси. Третият въпрос изисква обсъждане и произнасяне от настоящата инстанция относно законосъобразността на правните изводи на въззивния съд, предвид сочената във формулировката необоснованост – основание, относимо към преценката по същество на обжалваното решение, респ. определение. Четвъртият въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда, доколкото съдът не е приел, че е невъзможно намаляването на разноските, представляващи заплатен адвокатски хонорар, а е преценил, че не са налице основанията за исканото намаляване. Видно от посоченото въпросите на касатора изразяват несъгласието му с изводите на съда, която не обосновава допускането на касационното обжалване, а предвид липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се разглежда и специфичната по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.