Определение № 88 от 12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1352/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба на К. Н. М., р. 1976г., Г. Н. М. и К. Н. М., р. 2007г. /чрез законния й представител/, в качеството им на правоприемници на починалия в хода на производството ищец Н. М. М. и по касационна жалба на ищцата А. А. И. /чийто иск е присъединен за разглеждане/ срещу решение № 77 от 05.03.2020г. по в.т.д.№ 408/2019г. на АС Търново. Въззивният съд е потвърдил решението по т.д.№ 100/2018г. на ОС Ловеч за отхвърляне изцяло на частичния иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм, предявен от Н. М. М., /заместен входа на процеса от децата си К. М., р.76г., Г. М. и К. М., р.2007г./, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. А. Г. - негова внучка. След отмяна на първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения като частичен иск от А. А. И. до размер на 52 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата от смъртта на сестра й Г. А. Г., искът е отхвърлен. Потвърдено е решението и в частта за отхвърляне на предявения от А. И. иск за разликата до размера на заявената в процеса частична претенция от 100 000лв. Касаторите обжалват изцяло въззивното решение, искат отмяната му и постановяване на друго за уважаване на частичните искове в предявените в настоящия процес размери /искът на Н. М. е предявен за сумата 100 000лв. като частичен, от общо вземане за 200 000лв. за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внучката му Г., а искът на А. е предявен като частичен за същата сума - част от общо вземане за застрахователно обезщетение от 200 000лв. за вреди, търпени от смъртта на сестра й Г./. Позовават се на основанията за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и практиката на СЕС. Оспорва се правилността на извода, че Н. М. и А. И. не са доказали в процеса материалноправната си легитимация по спора. Въведен е довод, че не са преценени събраните гласни доказателства, които установяват особено близката привързаност и трайната емоционална връзка с починалата внучка, респективно сестра. І. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, които касаторите считат за разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и позиции на страните като изложи мотиви в тази връзка?; Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?; 2/ Спадат ли сестрите и дядовците към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай, че е налице особена близост между „ищеца/внука”/ и починалия? Като допълнителна предпоставка и по двата въпроса касаторите се позовават на противоречие с решението по т.д.№ 1106/2020г. на 2 т.о. на ВКС, на т.19 от ТР №1/01.04.2001г. на ОСГК на ВКС и на други актове по чл.290 ГПК, като цитираната практика е относима единствено към първия въпрос. ІІ. Иска се допускане на обжалването по въпроси, които касаторите считат за значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях „липсва изрична нормативна уредба и изясняването им би допринесло за развитието на правото и за съставяне на трайна и непротиворечива съдебна практика“. 1/При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай?; 2/Допустимо ли е съдът да отхвърля като неоснователен и недоказан иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра в резултат на непозволено увреждане от престъпление, само въз основа на обстоятелството, че ищцата има живи родители? В писмен отговор насрещната страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е приел, че по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС по делото е доказана особено силна трайна и дълбока емоционална връзка между починалата Г. и нейната сестра А. като са обсъдени събраните свидетелски показания. Прието е за установено, че починалата е най-малкото от четирите деца, двете сестри заедно са посещавали училище, винаги са съжителствали съвместно, отглеждани са заедно, между тях е съществувала силна духовна връзка, привързаност и обич. Като справедлив размер на обезщетението е приета сумата 65 000лв. като е отчетен силният емоционален стрес и уплаха на А., която е видяла безжизното тяло на сестричката си след като тя е била ударена от автомобила. При безспорния факт, че 11 годишната Г. е била оставена без надзор и е навлязла в пътното платно на [улица]в [населено място], зад хотел „Л.“, в участък, непредназначен за пресичане, изтичвайки от колоните на козирката откъм река „Осъм“, разположени на тротоара, оформен от улицата и подпорната стена на река Осъм, е счетено за основателно въведеното от застрахователя възражение за съпричиняване от пострадалото дете поради отсъствие на родителски контрол, пресичане на пътя на необозначено място и с внезапна поява на пътното платно в размер на 1/5. Обезщетението е намалено и присъдено в размер на 52 000лв. Въззивната инстанция не е споделила извода на ОС Ловеч за частична основателност на предявения от А. И. иск. Счела е за недоказана твърдяната от ищцата изключително дълбока връзка с починалата и изключително интензивните и продължителни страдания от нейната смърт. За безспорно установено е прието, че отношенията между ищцата и нейната сестра са били близки, че двете сестри са живеели заедно в задружно семейство, били постоянно заедно, заедно играели, ищцата се грижела за Г., водела я на училище, в което учели и двете, обичали се, били сплотени. А. била контактна, жизнерадостна, забавна и палава, но след смъртта на сестра си преживяла шок, пищяла, крещяла, плачела, била уплашена, затворила се в себе си, не вярвала, че сестра й я няма, ходела на гроба й, носела й играчки и лакомства. Въззивната инстанция е мотивирала, че независимо от така установената близост и привързаност между ищцата и пострадалата, няма основание емоционалната им връзка да бъде определена като изключителна, а преживяната от ищцата мъка - надхвърляща обичайните страдания от загубата на близък. Обсъдено е, че ищцата е била с 6 години по-голяма от сестра си, има още две сестри, омъжена е, и след нейната смърт е родила син, което означава, че независимо от загубата, е продължила своя житейски път, създавайки свое семейство. Така е обосновано, че в конкретния случай не е установено, че отношенията между ищцата и пострадалата са се отличавали с по-голяма близост и привързаност от тези с другите сестри, както и че интензитетът на претърпените морални страдания след смъртта й са извън рамките на обичайните; че ищцата, заедно със своите сестри и родители, са били задружно семейство, без обаче отделните емоционални връзки между сестрите да могат да бъдат отграничени в зависимост от различната степен на близост и привързаност.Счетено е, че независимо от обстоятелството, че ищцата, заедно със своите сестри и родители, са били задружно семейство, отделните емоционални връзки между сестрите не могат да бъдат отграничени в зависимост от различната степен на близост и привързаност. Тези изводи, съпоставени и със заключението на приетата пред първоинстанционния съд комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, са обусловили отмяната на решението в частта за уважаване на предявения от ищцата иск и отхвърлянето му. По иска, предявен от Н. М., въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че по делото е установена обичайната, характерната, но не и изключителна за отношенията между дядо и внуче близост и привързаност. Обсъдени са свидетелските показания, че Г. била "слабост" на дядо си, който много я обичал. Дядото не могъл да приеме новината за смъртта й, станал различен човек. Счетено е, че установената емоционална връзка между ищеца и неговата внучка е типичната и обичайна за нашите семейни традиции, характеризираща се с привързаност между поколенията, грижа, обич и помощ, но не е доказана особена близост, дълбока и изключителна по смисъла, вложен в постановките на тълкувателно решение № 1/2016г.на ОСНГТК на ВКС. Обосновано е, че дори и привързаността между двамата да е била по-силна, защото Г. е най-малката му внучка, отношенията не могат да бъдат характеризирани като изключителна емоционалната връзка, доколкото ищецът не е бил единствения родственик, който е отглеждал и се е грижел за пострадалата, нито има твърдения да е замествал родителската опека; че по делото не са доказани страдания над обичайните, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормалните и присъщи за родствената връзка мъка и тъга, същевременно отсъстват доказателства, че здравословното състояние на ищеца се е влошило в резултат от негативните преживявания. Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно: Първият въпрос /І.1./ не притежава правна характеристика, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения - оплакване за немотивираност на обжалвания акт, което е касационно основание, а не основание за допускане на факултативния касационен контрол необоснованост. Вторият въпрос /І.2./ е хипотетичен, а не обуславящ изхода на спора, поради което и той не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на касационното обжалване. В него е заложена предпоставка, изрично отречена от въззивната инстанция - „за особена близост между ищеца и починалия”. Съставът на апелативния съд подробно е мотивирал защо счита, че не е доказана изключителна по характер, особено близка връзка с починалото лице, както между ищеца Н. М. М., така и в отношенията с ищцата А. А. И.. При тези изводи безпредметно е обсъждането на въведената от касаторите допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, а и няма основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение на очертаните в ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС критерии, определящи материалноправната легитимация за получаване на обезщетение при смърт. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по въпросите, посочени в пункт ІІ от изложението също следва от несъответствието им с т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Първият е твърдение за процесуално нарушение и е предпоставен от възприемане от настоящия състав основателността на касационното оплакване, че въззивният съд при даване отговор на въпроса дали ищците са материалноправно легитимирани да получат застрахователно плащане на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за вреди от смъртта на своята родственица /внучка, респ.сестра/ е изходил „изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай”. Такава преценка е извън пределите на настоящата фаза на касационното производство. Въпросът е от значение за правилността на решението и е ирелевантен за допускането на решението до касационно обжалване. Възпроизведените по-горе мотиви на въззивната инстанция са несъответни на тезата /довода/ на касаторите по втория въпрос - че искът на А. И. е отхвърлен с единственото съображение, че тази ищца „има живи родители”. Следователно и този въпрос е хипотетичен и несъответен на подробните мотиви и множество аргументи, изложени в обжалвания акт за неоснователност на иска поради недоказаност в процеса на релевантния факт - емоционалната връзка между двете сестри да бъде определена като изключителна, независимо от несъмнено доказаните морални страдания на ищцата. По втората група въпроси отсъства и надлежно въведена допълнителна предпоставка, тъй като позоваването на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не е равнозначно на аргументирано и обосновано доказване на наличието на приложното й поле. Разноски за производството не се присъждат, тъй като насрещната страна не претендира такива за изготвения от юрисконсулт отговор на касационната жалба. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.