Определение № 4117 от 04.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1554/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 328 от 18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 384/2024г. на Окръжен съд – Монтана е отменено решение №267/30.05.2024г. по гр.д.№2169/2023 г. на Районен съд- Монтана в следните негови части:

-в частта, с която е прогласена за относително недействителна по реда на чл. 76 от Закона за наследството сделката, сключена между Т. Ц. Й. и В. В. В. с нотариален акт № 108/23.05.2013 г., дело № 56/2013 г., за покупко- продажба на 1/4 ид.ч. от сгради със стар идентификатор *и *по КККР на [населено място] и поземлен имот с идентификатор ***спрямо съделителите В. Д. В. и М. В. Г.;

• в частта, с която е отхвърлен искът за съдебна делба по отношение на В. В. В. и Д. С. В.;

• в частта, с която до участие в делбата е допусната Т. Ц. Й.;

• в частта, с която са определени квотите на съделителите.

Вместо отменената част е постановено решение, с което не е допусната до участие в делбата Т. Ц. Й.; допуснати са до участие в делбата В. В. В. и Д. С. В. и са определени делбените части на съделителите, както следва: за В. Д. В. -/8 ид. ч.; за М. В. Г. - 3/8 ид. ч.; за В. В. В. 1/8 ид. ч. и за Д. С. В. 1/8 ид. ч.

Потвърдено е решението на районния съд в частта му, с която е отхвърлен искът за делба, предявен от ,,ВДВ ТРАВЕЛ‘‘ ЕООД.

В установения от закона срок В. Д. В. и М. В. Г., чрез адв. К. Б., са обжалвали въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 76 ЗН, като молят решението в тази част да бъде отменено и оспорената сделка да бъде обявена за относително недействителна и се допусне делба между тях и Т. Ц. Й.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение? Сочи се противоречие с решение № 60134 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2021 г., I г. о.; решение № 54 от 08.09.2014 г. на ВКС по търг.д. № 3035/2013 г. II т.о., решение № 7 от 08.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 510/2011 г. II г.о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр.д, № 4744/2008 г. I г.о.

2. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, които да съдържат изложение на това как е достигнал до извода по съществото на спора и въз основа на които да може да бъде проверена правилността на неговото решение? Поддържа се противоречие с решение № 212 от 01.02.2012 г. на ВКС по т.д. № 1106/2010 г., II т.о.; решение № 60175 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3188/2020 г., IV г. о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008 г., I г.о.; т.13 от ППВС № 1 от 1985 г.

Иска се допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.2, предл.З от ГПК.

От ответниците по жалбата В. В. В. и Д. С. В., чрез адв. Д. Д. и адв. Х. Н., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

,,ВДВ ТРАВЕЛ‘‘ЕООД, чрез адв. Д. Д. и адв. Х. Н., е обжалвало въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението на районния съд, с което е отхвърлен предявеният от ,,ВДВ ТРАВЕЛ‘‘ЕООД иск за делба. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и по въпроса дали следва да бъде допуснат до делба реализиран строеж въз основа на учредено право на строеж, въпреки че съгласно издадените от общинската администрация документи, строежът е с други строителни характеристики. По поставения въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС; определение № 47/06.02.2012г. на ВКС, второ г.о. и решение № 413/23.10.2012г. по гр. д. № 107/2012г. на ВКС, първо г.о.

От ответниците по жалбата В. Д. В. и М. В. Г., чрез адв. К. Б., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Т. Ц. Й. не е изразила становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /страни по дело за делба/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 108/23.05.2013 г., н.д. № 56/2013 г. Т. Ц. Й. е продала на ищеца В. В. В. 1/4 ид.ч. от делбеното имущество, като купувачът е бил в граждански брак с Д. С. и идеалната част от имота е станала СИО.

С нотариален акт № 107/23.05.2013 г., н. д. № 55/2013 г. В. Д. В., М. В. Г. и Т. Ц. Й. са учредили в полза на ,,ВДВ ТРАВЕЛ‘‘ЕООД право на строеж върху собствените си недвижими имоти- стари идентификатори *и *, което се изразява в надстрояване на съществуващите сгради, вътрешна реконструкция и основно обновяване за функционирането им като ,,Къща за гости“, съгласно одобрен инвестиционен проект.

Прието е за установено, че на 23.05.2013 г. е вписана декларация по чл.33 от ЗС, с която В. Д. В. и М. В. Г. са дали съгласие на Т. Ц. Й., с която са съсобственици на имота, да продаде своята 1/4 ид.част от парцела и жилищната сграда за сумата от 6 200 лв. на В. В. В..

Въззивният съд е посочил, че за установяване правото на собственост върху процесния имот е приложен протокол за доброволна делба от 31.03.1970 г. по гр.д.№39/1970 г. за делба на наследството, останало от В. Д. Г., като в общ дял на Т. В. Д., Д. В. Д. и И. В. Д. /които са братя и сестра/ са дадени и те са приели 2/3 идеални части от парцел * в кв.*по новия план на [населено място], целият от 440 кв.м., ведно с целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда в този парцел. Т. Й. Г. е починала на 06.11.1989 г. и е оставила за наследници И. В., Д. В. и И. В., която е починала през 1986 г. и е оставила за наследник Т. Ц. Й..

Изложени са мотиви, че от приложената скица на имота от 26.02.2021 г. е видно, че собственици на същия по данни от кадастралния регистър са Д. В. Г.- 1/6 ид.ч., И. В. Г. по НА №54/1968 г. /който не е приложен по делото/, Т. В. Д. по протокол от 31.07.1970 г. и В. В. В. по НА №98/2013 г., като няма данни за носители на други вещни права.

Прието е за установено също, че е извършена реконструкция и основно обновяване на къща за гости „Да В.“, находяща се в процесния имот.

Въззивният съд е посочил, че спорни по делото са въпросите дали сделката, с която Т. Ц. Й. е прехвърлила на ищците 1/4 ид. ч. от делбеното имущество е относително недействителна на основание чл. 76 ЗН и следва ли в делбата на жилищната сграда да участват ищците – физически лица и „ВДВ Травел“ ЕООД.

Въззивният съд е приел, че е неоснователен искът по чл. 76 ЗН и делбата следва да се допусне с участието на приобретателите по сделката В. В. В. и Д. С. В.. Изложени са мотиви, че за да се приложи разпоредбата на чл.76 от ЗН следва да се касае изцяло за делба на наследство. От доказателства не следва, че съсобствеността е възникнала само въз основа на наследство, тъй като няма данни за това по отношение на съделителите В. В. и М. Г.. Не са приложени удостоверения за наследници на когото и да било от първоначалните собственици, нито каквито и да е актове, въз основа на които са придобили собствеността, предвид на което е прието, че се касае за обикновена съсобственост, за която важат общите правила на ЗС. При продажбата на идеалната част на Т. Ц. останалите съсобственици са дали своето съгласие по реда на чл.33 от ЗС, поради което сделката е валидна и е произвела своето действие, като легитимира В. В. В. и Д. С. В. и те следва да участват в делбата.

Съдът е приел, че „ВДВ Травел“ ЕООД не следва да участва в делбата. Посочено е, че от заключението на съдебно- техническата експертиза, се установява, че техническото състояние на сградата преди извършване на реконструкцията, описана в исковата молба, е било следното: Първоначално сградите са били две, строени през различен период. Състоянието преди обновяването е било лошо. Извършени са строителни работи и към момента сградата е в много добро функционално състояние, като ремонтните дейности обхващат цялата сграда. Обновяването и реконструкцията е извършено в съответствие с одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Двете първоначални сгради са обединени в една. Наименованието на извършения строеж било „Реконструкция и основно обновяване-Къща за гости“. В приложените архитектурни чертежи е отбелязано, че нивото над втория етаж представлява подпокривно пространство и не е посочено надстрояване за етаж. Обектът е изпълнен съгласно одобрения проект. В одобреният архитектурен проект и издаденото разрешение за строеж № 18/02.08.2013 г. е отбелязано, че се разрешава извършване на строеж: ,,Реконструкция и основно обновяване- Къща за гости“. Въззивният съд е посочил, че според заключението на вещото лице усвоеното подпокривно пространство не може да бъде и не е самостоятелен обект в сграда. Направен е извод, че няма надстроен самостоятелен етаж от сграда- подпокривното пространство, отговарящо на характеристиката на „тавански етаж“ по смисъла на §5, т.51 от ЗУТ. Осъществена е реконструкция и то на вече съществуващо преди това подпокривно пространство.

Въззивният съд е посочил също, че дори да се приеме, че е осъществено надстрояване по смисъла на чл. 183, ал.2 от ЗУТ, то същото е извършено незаконно- не е давано разрешение и за надстрояване на сградата. Разрешение е дадено за реконструкция и основно обновяване, които дейности касаят съществуващи вече обекти, но не са довели до възникването на нов обект, върху който строителят да стане собственик. Доказателство за това е и че в удостоверение за въвеждане в експлоатация № 5/2015 г. не е констатирано изграждане на нов обект в сградата.

По горните съображения е направен извод, че „ВДВ Травел“ ЕООД е извършило реконструкция и обновяване на имота, но не е изграден самостоятелен етаж, предмет на отстъпеното право на строеж, поради което и правилно дружеството не е допуснато до участие в делбата от първоинстанционния съд.

В заключение въззивният съд е приел, че следва да се допусне съдебна делба между и при делбени части, както следва: за В. Д. В. -3/8 ид. ч.; за М. В. Г. - 3/8 ид. ч.; за В. В. В. 1/8 ид. ч. и за Д. С. В. 1/8 ид. ч.

Предвид тези мотиви на въззивния съд е налице основанието на чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на В. В. и М. Г.. При приетото от въззивния съд, че за ответниците В. В. и за М. Г. не са представени каквито и да било актове, въз основа на които са придобили собствеността, както и не са приложени удостоверения за наследници на когото и да било от първоначалните собственици, то очевидно неправилен е изводът, че се касае за обикновена съсобственост и искът по чл. 76 ЗН е неоснователен, както и явно необосновано въззивният съд се е произнесъл по въпроса между кои лица и при какви квоти е налице съсобственост.

Следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение и по поставения от касатора ,,ВДВ ТРАВЕЛ‘‘ЕООД процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите на страните при отчитане на всички относими факти и обстоятелства, който въпрос е поставен във връзка с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е приел, че няма извършено надстрояване, без да обсъди представеното с исковата молба удостоверение изх. № 11 от 28-09.2019г. на Гл. архитект на община Вършец.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение