Определение № 102 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 786/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 16035/16.12.2019 г. на Румена А. Т. и А. А. Т., чрез адв. Т. Д., срещу определение № 1065/21.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. ч. гр. д. № 1571/2019 г., с което е потвърдено определение № 2689/19.07.2019 г. по гр. д. № 4998/2018 г. на Районен съд - Стара Загора за прекратяване поради недопустимост на производството по делото по иск срещу „АВИТА-ВА-ТЕНЕВИ” СД - в несъстоятелност, на основание чл.299, ал.2 ГПК. Частните жалбоподатели излагат аргументи за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна. Претендират, че съдът в нарушение на процесуалния закон е приел, че са налице предпоставки за прекратяване на производството поради повторност на заявената претенция, с оглед липсата на идентитет между страните по сега предявения установителен иск за собственост и тези по предходно водените съдебни дела. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, се поддържа, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност. В приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, значими за точното приложение на закона и за развитието на правото, както следва: 1. идентични ли са по смисъла на чл.298, ал.1 от ГПК в своята правна природа на ответник едно физическо лице - ответник по едно дело и ответник събирателно дружество в несъстоятелност, в което като неограничено отговорен съдружник е същото физическо лице?; 2. когато недвижим имот е част от масата на несъстоятелността на едно събирателно дружество, обявено в несъстоятелност, и същият недвижим имот е собственост на физическото лице - съдружник е това дружество, възможно ли е трети лица да водят установителни искове за собственост за този недвижим имот?; 3. при постановено влязло в сила решение по смисъла на чл.649, ал.2 ТЗ за прогласяване на нищожност на делба и прогласяването й с петитум, с който се осъжда страната да предаде владението на определен недвижим имот, допустимо ли е така осъдената страна да води последващ установителен иск за притежаваните от нея като собственост идеални части, различни от постановените да предаде като владение?; 4. при воден от синдика иск по чл.649, ал.2 ТЗ за прогласяване на нищожност на делба и нейното прогласяване и връщане на владението на притежаваните идеални части преди делбата в масата на несъстоятелността при разминаване на идеалните части, притежавани от осъдения да предаде владението им и реално притежаваните от него идеални части, допустимо ли е на самостоятелно основание осъденият да предаде владението да предяви иск за установяване на реално притежаваните от него идеални части?; 5. при липса на заведен иск и постановен от съда петитум по искове по реда на чл.649, т.2 ТЗ, при който съдът не установява квоти в съсобствеността, които подлежат на реституция в масата на несъстоятелността, може ли да бъде воден отделен иск за определяне на тези квоти? Ответникът по жалбата /ответник и в производството/ – „АВИТА-ВА-ТЕНЕВИ” СД - в несъстоятелност, чрез синдика Е. П., представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК с искане обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е приел, че пред Районен съд - Стара Загора са предявени установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от ищците Р. Т. и А. Т. срещу ответника „АВИТА-ВА-ТЕНЕВИ” СД - в несъстоятелност, в което дружество ищците, заедно с майка си В. Т. са неограничено отговорни съдружници, с искане да бъде признато за установено, че всеки от ищците притежава по 3/8 идеални части от недвижими имоти - апартамент № 4 и гараж № 1, находящи се в [населено място], [улица]. Видно от влязло в сила на 04.01.2016 г. решение № 1/04.01.2016 г. по т. д. № 188/2015 г. на ОС - Стара Загора, са обявени за нищожни по иск с правно основание чл.649 ТЗ, предявен от синдика на „АВИТА-ВА-ТЕНЕВИ” СД - в несъстоятелност, извършените от неограничено отговорния съдружник в дружеството В. Т., разпореждания с договори за доброволна делба, сключени между нея и М. П., с които процесните имоти са поставени в дял на съделителката П. /майка на В. Т. и баба на А. и Р. Т./, като същите са осъдени да предадат в масата на несъстоятелността на събирателното дружество владението на 1/2 идеална част от недвижимите имоти. Описаната идеална част е притежаваната в съсобствеността от праводателката им П., завещала им процесното имущество. С последващо съдебно решение № 415/02.05.2017 г. по гр. д. № 6107/2017 г. на РС - Стара Загора, влязло в сила на 31.05.2018 г., по искове на Р. Т. и А. Т. срещу В. Т., е признато за установено, че всеки от ищците притежава по 3/8 ид.части, а ответницата - 2/8 ид.части от процесните недвижими имоти - апартамент и гараж. При така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предвид предходното влязло в сила съдебно решение по търговския спор, с което е постановено ответниците (неограничено отговорни съдружници) да предадат в масата на несъстоятелността на събирателното дружество владението на 1/2 ид. ч. от недвижимите имоти, е налице повторност по смисъла на чл.299, ал.1 ГПК, поради което сега предявеният установителен иск, целящ да пререши въпроса относно квотите в собствеността, се явява недопустим, с оглед на което производството по него подлежи на прекратяване. Изложил е съображения, че последващото влязло в сила на 31.05.2018 г. съдебно решение по установителните искове за собственост, е непротивопоставимо на събирателното дружество и на кредиторите в производството по несъстоятелност, предвид, че производството не е било водено по надлежния процесуален ред. Посочил е, че с оглед особените правила в гл.IV от ТЗ, производството по несъстоятелност се открива едновременно за събирателното дружество и всички неограничено отговорни съдружници (в случая - трите физически лица), поради което влязлото в сила решение по отменителния иск по чл.649, ал.5 ТЗ, обвързва не само ответниците по делото и синдика, а и всички кредитори и длъжници в производството по несъстоятелност. Горният извод е мотивирал съда да приеме настоящото производство за недопустимо, с оглед на което е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно определение. Настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираните от частните жалбоподатели първи и втори въпроси не изпълняват изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване. Същите не са формирали част от решаващите мотиви на въззивния съд, а са продиктувани от невъзприетите от съда възражения на жалбоподателите. Въззивният съд е потвърдил постановеното първоинстанционно определение тъй като е счел, че с настоящия установителен иск се цели пререшаване на въпроса относно размера на квотите на физическите лица в собствеността, който е вече решен с влязлото в сила решение по отменителния иск по чл.647 ТЗ, страните по който са идентични с тези в настоящото производство - Р.Т., А. Т. и събирателното дружество. Съдът не е извлякъл аргументи в подкрепа недопустимостта на производството от влязлото в сила решение по предходния установителен иск, страни по който са били само физическите лица - напротив, посочил е, че същото се явява непротивопоставимо както на неучаствалото събирателно дружество в производство по несъстоятелност, така и на неговите кредитори, тъй като спорът между тях вече е бил решен с влязлото в сила решение по търговското дело. Останалите три въпроса по същество са идентични и се заключават във въпроса дали е налице идентитет между предявените отменителни искове по чл.647 ТЗ, по силата на които съдът не е дължал произнасяне относно размера на притежаваната от ответниците идеална част от собствеността, и между настоящия установителен иск за собственост, целящ да установи спрямо събирателното дружество размера на квотите на физическите лица досежно недвижимите имоти. Така формулираните въпроси също не изпълняват изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същите са изведени от фактическа обстановка, различаваща се от действително установената по делото. Съдът по търговския спор е бил сезиран с няколко обективно съединени иска, предявени от синдика на събирателното дружество при условията на чл.658 ТЗ, между които и уважените искове по чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.3 ЗЗД - за нищожност на извършеното от В. Т. разпореждане с недвижимите имоти, както и осъдителен иск по чл.649, ал.2 за попълване на масата на несъстоятелността и връщане на владението на процесните имоти в нея. Именно при разглеждането на втория обусловен иск съдът е дължал и е извършил произнасяне относно размера на притежаваните от ответниците квоти в съсобствеността - общо 1/2 ид. ч. от апартамента и гаража. В качеството им на ответници по така предявените искове, Р. Т. и А. Т. са разполагала с процесуалната възможност да предявят възражение в случай, че не са били съгласни с така определения от съда размер, но последващ иск, целящ пререшаване на правния спор, е недопустим и производството по него е подлежало на прекратяване. Не са налице и предпоставките по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Доколкото жалбоподателите не са изложили аргументи за очевидна неправилност, различни от основанията за неправилност по чл.281 ГПК, които в своята съвкупност не покриват критериите на това поддържано основание /очевидната неправилност не произтича пряко от съдържанието на акта/, в обобщение следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане до касация на обжалваното въззивно определение. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.