Определение № 520 от 24.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4129/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, второ ГПК. Образувано е по частна жалба на А. И. Д. против определение № 177 от 17.04.2015 г., постановено по гр. д. № 1859/2015 г. на ВКС, Първо гражданско отделение. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по–нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане частна жалба срещу определение № 110 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 140/2015 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението от 15.05.2014 г., постановено по гр. д. № 15404/2013 г. на Софийски градски съд, II Б с-в. За да постанови този резултат съдът е приел, че определенията на тричленни състави на ВКС, постановени в производството по чл. 288 ГПК, не подлежат на обжалване пред друг състав на ВКС, тъй като не са включени в обхвата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Определението е правилно. С нормата на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ се ограничава достъпът до касационно обжалване като на касационната инстанция се предостави правото да селектира касационните жалби. Определението, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение няма за предмет допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл. 286, ал. 1 ГПК, а достъпа до касационно обжалване, който е предоставен на преценката на касационната инстанция, осъществявана въз основа на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правилно ВКС е приел, че определението на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване. В разпоредбата на чл. 288 ГПК не е предвидена обжалваемост на тези определения, те не са и от категорията определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащи по нататъшното развитие на делото. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения по които касационната жалба не е допусната до разглеждане. За разлика от хипотезата на чл. 296, т. 2 ГПК, в този случай влизането в сила на въззивното решение не е свързано с влизане в сила на определение, с което се прекратява производството по делото – т.е. с възможността за неговото обжалване. По изложените съображения частната жалба против определение № 110 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 140/2015г. ВКС, І г.о. правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от горното Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение