Определение № 501 от 16.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 794/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 206 от 12.07.2012 год. по т.д.№ 254/2012 год. на Варненския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 274 от 23 .02.2012 год. по т.д.№ 2296/2011 год. на Варненския окръжен съд. С него са били уважени предявените от синдика на [фирма] (в несъстоятелност) срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ. За да приемат, че четирите иска са основателни, съдилищата са се позовали на това, че извършените през подозрителния период плащания от несъстоятелния длъжник плащания в полза на [фирма] в общ размер 248272.80 лв. имат т.нар. „преферентен ефект” – подобряване правното положение на определен кредитор, от което произтича и тяхната противоправност. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът подържа основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол. След образуването на касационното производство, с § 8 на ЗИДТЗ, чл.646 ал.2 т.1 ГПК е изменен (ДВ бр.20/2013 год.). С § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. С Решение № 4 от 11.03.2014 год. по к.д.№ 12/2013 год. Конституционният съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14 ал.1 и 2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ бр.20/2013 год.) и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено. С оглед промяната по отношение на процесуалната характеристика на исковете – от установителни в конститутивни, касационен контрол ще следва да бъде допуснат за проверка на евентуалната допустимост на решенията. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи – чл.649 ал.6 предл.1 ТЗ, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.