Определение № 2898 от 21.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 222/2025 г.

Производството по делото е образувано е по частна касационна жалба на М. Ф. Ф. срещу определение № 3177 от 09.12.2024г. по ч.гр.д. № 3273/2024г. на Апелативен съд - София, с което, като е отменено определение № 15977 от 14.10.2024г. по гр.д. № 1616/2022г. на Софийски градски съд, е оставено без уважение искането на касатора - ответник за прекратяване на делото поради липса на международна компетентност на българския съд.

При произнасяне по същество на частната касационна жалба е от значение правилното прилагане на правилата относно международната компетентност, което изисква тълкуване на правото на Европейския съюз - член 17, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, поради което съдът отправя следното:

ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ по частно касационно търговско дело № 222/2025 година по описа на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение

Запитваща юрисдикция

1. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, адрес: Република България, [населено място], пощенски код 1000, [улица], e-mail: [електронна поща]

Страни в главното производство и техните представители

2. Ищец: „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище и адрес на управление [населено място], район „Изток“, [улица], с единен идентификационен код[ЕИК], представлявано от юрисконсулт Полина Балабанова - пълномощник.

3. Ответник: М. Ф. Ф., гражданин на Република Ирландия, [дата на раждане] в [населено място], с паспорт № •••••••••, издаден на 28.11.1996г. от Паспортна служба - Корк, с адрес Балигънър Мор, Грастаун, Уотърфорд, Република Ирландия, чрез адвокат Олег Петров Темников, с адрес [населено място], [улица], Офис Парк „Експо 2000“, Сграда Фаза IV, ет. 1, ел. адрес [електронна поща], тел. 0359888101586.

4. Предмет на спора в главното производство

Производството по делото е било образувано пред Софийски градски съд въз основа на искова молба от 17.02.2022 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу М. Ф. Ф. за заплащане на дължими суми (главница, възнаградителна лихва, неустойка, разноски и законна лихва за забава) от общо 61 252.26 евро (търсени като частични) по Договор № 51КР-АА-1833/08.12.2006г. за банков кредит, изменен и допълнен с анекс от 08.01.2007г.

5. Предоставеният на М. Ф. Ф., гражданин на Република Ирландия, с местоживеене в тази държава, кредит е бил предназначен за закупуването на недвижими имоти (два апартамента с малка площ), находящи се в село „Свети Влас“, [община], България, при учредена за задълженията законна ипотека. Съгласно уговореното в договора за неуредените въпроси са се прилагали нормативните актове в областта на банковото право, както и другите приложими нормативни актове от действащото български законодателство, споровете във връзка с изпълнението или тълкуването на договора е трябвало да бъдат решавани по взаимно съгласие, а ако такова не се постигне - от компетентния български съд.

6. Преди първото насрочено в първоинстанционното производство открито съдебно заседание от името на М. Ф. Ф. е било възразено, че Софийски градски съд не е международно компетентен да разгледа спора на основание член 18, § 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, а споразумението между страните не може да дерогира компетентността, тъй като не е сключено след възникване на спора (член 19 от Регламент (ЕС) № 1215/2012). Направени са били още възражения, че ответникът не е получавал съобщения за образуваното дело, нито съдебни книжа.

7. В отговор от банката е отговорено, че се касае за местоживеене на ответника в държава, която не е член на Европейския съюз, и че международната компетентност се определя съгласно правилото на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП.

8. С определение № 15977 от 14.10.2024г. на Софийски градски съд производството е било прекратено. Според първоинстанционния съд М. Ф. Ф. е имал качеството „потребител“ по смисъла на чл. 17, § 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (страна по договор за заем, платим на вноски, сключен за цел извън неговата търговска дейност или професия) и приложение намира разпоредбата на член 18, § 2 от Регламента. Банката може да предяви исковете си срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене - в случая Република Ирландия. Посочените разпоредби, според състава на Софийски градски съд, не са били дерогирани със споразумението между страните, тъй като то не е сключено след възникване на спора. Това, че възражението за липса на международна компетентност не е било направено в срока за отговор на редовно връчената искова молба, според първоинстанционния съд, е било без значение.

9. Срещу прекратителното определение е била подадена частна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД. Оплакванията са били, че възражението на ответника за липса на международна компетентност не е било направено в срок, както и че ответникът няма качеството потребител (не е доказано, че се касае за задоволяване на негов личен интерес).

10. Жалбата е била оспорена от ответника.

11. С определение № 3177 от 09.12.2024г. по ч.гр.д. № 3273/2024г. на Апелативен съд - София първоинстанционното определение е било отменено. Въззивният съд е приел, че специалната защитна компетентност по Регламент (ЕС) № 1215/2012 не се отнася за всички възможни потребителски договори, а само за ограничен кръг от тях. Противно на приетото от първоинстанционния съд, случаят не попада в хипотезата на член 17, § 1, буква „б“ - заем или кредит, предоставен за финансиране на продажба на стоки (според трайната практика на СЕС - телесни движими вещи), тъй като процесният кредит е предоставен за финансиране на покупката на недвижими имоти, и не е налице изключението по член 17, § 1, буква „в“). Приложима е разпоредбата на член 7, § 1, предвиждаща, че по дела, свързани с договор, компетентни са съдилищата по мястото на изпълнението, като в случай на предоставяне на услуга - мястото, където услугите са предоставени или е трябвало да бъдат предоставени, съответно по договор за кредит - по седалището на кредитната институция, което е в Република България. Налице е и избор на страните на компетентния български съд, допустимо по член 25 от Регламента. Без значение е било дали възражението от ответника е направено в срока за отговор на исковата молба, тъй като за международната си компетентност съдът следи служебно.

12. Срещу определението на апелативния съд е постъпила частна касационна жалба от М. Ф. Ф.. Оплакванията в частната касационна жалба са, че определението на апелативния съд е неправилно. Неправилно са приложени разпоредбите на член 17, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Договор за ипотечен кредит, изплатим на вноски, сключен от физическо лице за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, е потребителски, като спрямо него се прилагат разпоредбите на член 17-19 от Регламента. Буква б) на член 17, § 1 от Регламента съдържа две хипотези - договор за заем, изплатим на вноски, или всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки.

13. Формулирани са въпроси, включително съдържащи питане дали в обхвата на член 17, § 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно защитната международна компетентност по потребителски договори попада платим на вноски договор за заем (кредит), предназначен за закупуване на недвижим имот и обезпечен с ипотека, който е сключен от физическо лице - потребител с местоживеене в държава членка.

14. С отговор „Първа инвестиционна банка“ АД е оспорило подадената жалба. Споделени са били изложените от въззивния съд мотиви.

15. Въпросите удовлетворяват общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. При даден от въззивния съд отрицателен отговор на въпроса е била потвърдена международната компетентност на българския съд по делото, а според касатора се касае за хипотеза, попадаща в приложното поле на член 17, § 1, буква б) от Регламента.

16. При тези обстоятелства в акта си по същество на делото (определение) Върховният касационен съд следва да се произнесе относно обхвата на член 17, § 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012

Българско право

Граждански процесуален кодекс

17. Обща местна подсъдност

Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Искове срещу лица с неизвестен адрес

Чл. 107. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца.

Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес. Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Иск за парични вземания на договорно основание

Чл. 111. Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.

Множество подсъдности

Чл. 116. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Договорна подсъдност

Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.

С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.

Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.

18. Касационно обжалване Приложно поле

Член 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. (2) Независимо от предпоставките по алинея 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

19. Основания за касационно обжалване

Член 281. Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

20. Допускане на касационното обжалване

Член 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.

21. Обжалване с частна жалба

Член 274. (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1.) определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото; 2. Определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

22. Преюдициални запитвания

Спиране и възобновяване на производството пред националния съд

Член 629. (3) Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности (сега Съда на Европейския съюз) или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Член 631. (1) С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване. (2) Производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейските общности

23. Закон за гражданската регистрация

Член 93. Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Постоянният адрес е винаги на територията на Република България. Всяко лице може да има само един постоянен адрес. Български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район „Средец“ на [населено място]. Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес.

Член 94. (1) Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Всяко лице има само един настоящ адрес. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

24. Кодекс на международното частно право

Процесуални действия на съда относно международната компетентност

Член 28. (1) Международната компетентност се проверява служебно от съда, освен когато международен акт или акт на правото на Европейския съюз не предвижда друго.

(2) Съдът се произнася с определение за наличие или липса на международна компетентност след изтичането на срока за отговор на исковата молба, освен когато изборът на съд е направен в хода на производството.

(3) Определението по ал. 2 подлежи на въззивно и касационно обжалване.

25. Право на Европейския съюз

Член 17, член 18, § 1, член 19 и член 24 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Из съображения от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителските кредити, действала към датата на сключване на договора.

като има предвид, че съществуват големи различия в законодателствата на държавите членки в областта на потребителския кредит;

като има предвид, че тези законодателни различия могат да доведат до нарушаване на конкуренцията между кредиторите в Общия пазар;

като има предвид, че тези различия ограничават възможностите на потребителя да получи кредит в други държави-членки;

като има предвид, че те засягат размера и естеството на поискания кредит, а също така и покупката на стоки и услуги;

като има предвид, че в резултат на това тези различия оказват влияние върху свободното движение на стоки и услуги, които могат да бъдат получени от потребителите чрез кредит, и така пряко да засегнат функционирането на Общия пазар;

като има предвид, че поради нарастващия размер на даден кредит, отпуснат на потребителите в Общността, изграждането на общ пазар за потребителски кредит би облагодетелствало еднакво потребители, кредитори, производители, продавачи на едро и на дребно на стоки и доставчици на услуги;

като има предвид, че кредитни договори за много големи финансови суми имат тенденцията да се различават от обичайните договори за потребителски кредит;

като има предвид, че прилагането на разпоредбите на настоящата директива по отношение на договори за много малки суми може да създаде ненужно административно натоварване, както за потребителите, така и за кредиторите;

като има предвид, че следователно договорите над или под определените финансови граници, трябва да бъдат изключени от настоящата директива;

26. Член 1, § 1, буква а), б), в), член 2, § 2 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителските кредити.

27. Мотиви за отправяне на преюдициалното запитване

28. Адекватната защита на предявеното за защита право налага еднозначно утвърдена компетентност на българския съд, каквато преценка е невъзможна без официално тълкуване на приложимите в случая общностни правила. Опасността страните да направят разноски и да загубят време за участие в опорочен процес мотивира мнозинството на съдебния състав да отправи запитването още в началния етап на производството при очакване отговорът да стабилизира акта в процесуален аспект.

29. Мнозинството от съдебния състав изразява съмнение дали разпоредбата на чл. 17, § 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 се отнася до различни форми на финансиране, но всички имащи за цел придобиване на стоки (според еднозначната практика на СЕС това са движими вещи), или урежда две самостоятелни хипотези – заем, изплатим на вноски, сключен за придобиване и на стоки (движими вещи), и на недвижими имоти, и всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата само на стоки (движими вещи).

30. Аргументите в подкрепа на първата теза са исторически, логически и телеологически.

31. Според официалните мотиви в Доклада на Пол Женар, изготвен във връзка с Брюкселската конвенция (1979 г.), потребителската подсъдност при договори за кредит обхваща единствено материални движими вещи. Конвенцията е първообраз на регламентите за международната компетентност и това дава основание същата да се ползва като източник на практиката на СЕС при тълкуване на Регламент (ЕС) № 1215/2012.

32. Ограничаването на потребителската защита само до движимите вещи е буквално изводимо и безспорно в първата хипотеза на чл. 17, § 1, буква а), която касае „договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски“. Щом законодателят не е разпрострял потребителската защита спрямо придобиването на недвижим имот, няма правна логика да я разпростре спрямо договор, който няма за правна последица придобиването на такъв, а само подготвя или улеснява същото (в случая – чрез финансиране на продажбата). Законодателният подход следва да е единен, а ако е различен, то разликата (в случая – разширително тълкуване на § 2 спрямо § 1) трябва да произтича от изрична или несъмнена цел, каквато не е установима. Няма правна логика и в самото разграничение на отделни хипотези съобразно вида на кредитиране – от една страна заем, изплатим на вноски, и от друга – всякакви други форми на кредитиране, посочени неизчерпателно, поради което е неизводима противопоставима на заема специфика на тези други форми на кредитиране, за да биха били обособени в самостоятелна хипотеза и при диференцираност в целта – само за придобиване на стоки (движими вещи).

33. Отнасянето на понятието „стоки“ до всички хипотези на кредитиране, посочени в член 17, § 1, буква б), балансира две цели: от една страна, да се осигури свободно движение на услуги, а от друга – да се удовлетвори нуждата на финансиращата институция от изначална (при сключване на договора) яснота относно съда, компетентен да разгледа спора за връщане на предоставените средства. Последното е особено важно при кредити на значителна стойност, каквито обичайно са тези за финансиране придобиването на недвижим имот – защото съдебните разходи по защита включват както твърди такси, така и разходи, пропорционални на неудовлетвореното вземане. Тези разходи обаче биха били недостатъчно предвидими за кредитната институция при сключване на договора, ако съдебният спор е подведомствен на съд по актуалното (към момента на сезиране на съда) местоживеене на потребителя съгласно чл. 18, § 2 от Регламента, и обратно – привързването на спора с мястото на изпълнение, определено в договора или според естеството на престацията, дава яснота още при сключване на финансиращата сделка за възможните разходи на кредитиращата институция, които тя би извършила при необходимост от съдебна защита. Това от своя страна е въпрос, който има значение за цената на кредита, а оттук – за достъпа до тази финансова услуга на лице с местоживеене извън държавата по седалището на финансиращата институция, както и за препятстване създаването на териториално обособен пазар за договорите за кредит. Поради това тълкуването на член 17, § 1, буква б) като относим единствено към договори за финансиране придобиването на стоки е в защита не само на кредитната институция, но и косвено – в защита на потребителите на кредити, предназначени за закупуване на недвижим имот.

34. Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. ясно разграничават хипотезите, касаещи недвижим имот, с изричното му упоменаване като обект на същите. Ако се приеме, че понятието „стоки„ в член 17, § 2, буква б) касае самостоятелна хипотеза на всякакви други форми на кредитиране, извън заем, изплатим на вноски – като самостоятелна първа хипотеза, то последната остава без упоменат обект, което не кореспондира с нормотворческата практика, следвана в други разпоредби на Регламента, а според мнозинството на настоящия състав липсват аргументи да се приеме, че се касае за нормотворчески пропуск.

35. Отправянето на настоящото преюдициално запитване е в изпълнение на задължението по член 267, алинея 3 на Договора за функциониране на Европейския съюз и член 629, алинея 3 от Гражданския процесуален кодекс на Върховния касационен съд на Република България, в качеството му на инстанция, чиито актове не подлежат на обжалване, с оглед определяне на международната компетентност при преценка на разпоредбите на член 17, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, по който въпрос съдебният състав на Върховния касационен съд следва да постанови определение по реда на член 274, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс в главното производство.

36. Въз основа на изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, съдебен състав на Първо отделение, в своето мнозинство