Определение № 421 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3828/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Г. Л., подадена чрез процесуален представител адв. Д. Ц. против част от решение № 275/30.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 288/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С обжалваната част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 781/11.12.2024г. постановено по гр.д. № 2043/2021г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което на основание чл. 210, ал. 3 вр. чл. 203, ал. 1 от КТ О. Г. Л. с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ [ЕИК] сумата от 3973.20 лева, представляваща размера на вредата /повреждане на имущество/, причинена на работодателя по небрежност при изпълнение на трудовите си задължения на 18.08.2021г., не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2021г. до окончателното плащане. В частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5010 лева и първоинстанционното решение в тази част е потвърдено, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде отхвърлена в цялост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е разширил задълженията на ръководителя на маневрата вменявайки му задължение лично да проверява прикачени ли са вагоните, с които ще се маневрира и има ли пречки за тяхното придвижване преди започване на маневрената работа. Такова задължение на ответника не е предвидено в Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в ЖП транспорт. Задължението на ответника е било единствено да осъществява контрол върху действията на постовия стрелочник за изпълнение на даденото му нареждане. В конкретния случай ответникът двукратно е получил уверение от маневрения стрелочник, че задачата е изпълнена – разкачил е вагоните и сложил спирателна обувка: веднъж чрез сигнал и втори път чрез устно съобщаване на ответника и едва тогава е поискал разрешение за стартиране на маневрата. Сочи, че целта на ръководителя на маневрата е да я организира и ръководи, а не лично да извършва необходимите действия за изпълнението й. В случая след като му е било докладвано, че разпорежданията му по маневрата са изпълнени и след като е получил разрешение от дежурния ръководител, маневрата е започнала. Ето защо ответникът няма вина за претърпяното ЖП произшествие. Стрелочникът Р. Я., несъзнателно и в бързината си е допуснал грешка да не разкачи, а само да разхлаби връзката между седми и осми вагони. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Поделение за товарни превози“ – Горна Оряховица, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Я. Л. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението в неблагоприятната за него част, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд, включително чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд и от съвкупността на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността “началник влак, товарно движение“ при Поделение за товарни превози – Горна Оряховица. При изпълнение на работата си на 18.08.2021г., ответникът ръководил извършването на маневра на гара Горна Оряховица Разпределителна, при която с локомотив № 55-198, управляван от машиниста Е. Е. е трябвало да се вземат седем празни вагон-цистерни от 5-ти коловоз в гарата и да бъдат подадени на 62 коловоз, с участието на маневрения стрелочник Р. Я.. За целта пред осми вагон е трябвало да се постави спирателна обувка против самопридвижване на останалите вагони, които остават на коловоза; ответникът е наредил на маневрения стрелочник Р. Я. да влезе между осми и седми вагон, за да ги разкачи от оставащата на коловоза група от единадесет вагона, която да осигури против самопридвижване, като постави спирателна обувка пред колелото на осмия вагон; Я. е влязъл между седми и осми вагон, разкачил е кноровите ръкави и е разхлабил куклата между тях /винтовия спряг/, но без да я откачи; след това е поставил спирателната обувка на осми вагон, излязъл е от коловоза от страната на началник влак О. Л. и му е подал сигнал за започване на маневрата; ответникът е възприел сигнала на стрелочника Я. и е поискал разрешение за маневрата от дежурния ръководител; след получено разрешение за маневра Л. е дал сигнал на машиниста за движение напред; локомотивът започнал да изтегля състава от 5-ти коловоз, но не само седемте вагона, а и останалите 11 вагона, защото седмият и осмият вагон не са били разкачени; след изминаване на около 150 метра спирателната обувка се е заклинила в стрелка № 35, препятствайки движението на осми вагон, който вследствие от това е дерайлирал с втората талига, а след него са дерайлирали и девети и десети вагони, при което маневрата е спяла в 10:28 часа. За настъпилото произшествие – дерайлиране на подвижен ЖП състав са били съставени известие № 68/18.08.2021г., констативен протокол за техническото състояние на вагон от 23.08.2021г., доклад за разследване на леко железопътно произшествие, съставен на 03.09.2021г. от анкетна комисия втора категория, схема на мястото на дерайлиране при извършване на маневра в гара Г. Оряховица от БДЖ ТП на 18.08.2021г., окончателен доклад № 65 от заседание на РРК/н/ - Г. Оряховица, проведено на 14.09.2021г. за събитие, реализирано на 18.08.2021г. – 10:40 ч. в гара Г. Оряховица разпределителна. Приел, че по време на ръководената от ответника маневра на 18.08.2021г. маневреният стрелочник Р. Я. поставил спирателна обувка между седми и осми вагон против самопридвижване на вагоните, които следвало да останат на място, разхлабил куплата и скъсал шноровите ръкави между вагоните, но забравил да скъса куплата и въпреки това е подал сигнал с флагче, докато бил до крайните вагони, а после отишъл при св. А. и при ответника и казал, че е готов. При тази ситуация вместо сам да се убеди и лично да провери, в качеството си на ръководител на всички придвижвания на маневрения локомотив и работата на маневрените стрелочници, дали са прикачени всички вагони, участващи в маневрата, и дали има пречки за придвижването на седемте цистерни, които е следвало да бъдат изведени, ответникът Л. се е доверил изцяло на действията и сигналите на маневрения стрелочник, дал е сигнал “напред” на локомотивния машинист и по този начин е допринесъл за настъпването на инцидента. От съвкупността на приетите по делото писмени доказателства – съставени след настъпване на произшествието документи, приел за установени всички значими факти относно правонарушението от обективна и субективна страна – деянието, нарушенията, които са извършени и субекта на нарушението, вината, кои действия се намират в пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, от което са произлезли имуществени вреди за работодателя, както и приел за безспорно установена и стойността на нанесената щета – уврежданията на имуществото на работодателя вследствие дерайлирането на вагоните, а именно обобщена незавършена калкулация – 36672.14 лв. без ДДС. Работодателят издал Заповед № ЛС18/27.09.2021г. по чл. 210, ал. 1 от КТ, с която на основание чл. 203, ал. 1 от КТ и чл. 210, ал. 2 от КТ е наредил от трудовото възнаграждение на О. Л. да бъде удържана сума в размер на 3973.20 лв. за компенсиране на причинената му по небрежност вреда, която представлява максималният размер на имуществената отговорност от три месечни трудови възнаграждения, съобразно в чл. 206, ал. 2 от КТ. Заповедта била връчена на ответника на 05.10.2021г., като същият саморъчно е изписал несъгласието си с размера на наказанието, а по-късно подал и писмено възражение рег. № 11-00- 4743/11.10.2021г. до директора на ПТП Горна Оряховица. При така установените факти от правна страна въззивният съд приел, че са налице елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на работника по чл. 203, ал. 1 от КТ, а именно: при извършване на маневрата на 18.08.2021г., ответникът О. Л. е допуснал нарушение на трудовите си задължения, установени в чл. 396, ал. 1, ал. 3, т. 1 и т. 2, чл. 399, т. 3 и чл. 400, т. 4 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, съгласно които ръководи работата на всички работници в маневрената и локомотивната бригада във връзка с маневрената работа; длъжен е да организира безопасно извършване на маневрената работа и да осигурява личната безопасност на работниците, заети в маневрата; да осигурява правилно разпределение и съгласуваност в дейността на всички работници, които участват в извършването на маневрата; преди да започне маневрената работа, да провери прикачени ли са вагоните, с които ще се маневрира, и има ли пречки за тяхното придвижване /спирателни обувки, дървени клинове, вагони, на които да се извършва ремонт, и др./ и да ръководи всички придвижвания на маневрения локомотив и работата на маневрените стрелочници. Формирал извод, че в случая при настъпване на инцидента ответникът не е организирал безопасното извършване на маневрата като не е проверил има ли пречки за придвижване на вагоните, с които ще се маневрира, и прикачени ли са вагоните, с които ще се маневрира. Вместо сам да се убеди и лично да провери, в качеството си на ръководител на всички придвижвания на маневрения локомотив и работата на маневрените стрелочници, дали са прикачени всички вагони, участващи в маневрата, и дали има пречки за придвижването на седемте цистерни, които е следвало да бъдат изведени, ответникът Л. се е доверил изцяло на действията и сигналите, осъществени от маневрения стрелочник, дал е сигнал “напред” на локомотивния машинист и по този начин е допринесъл за настъпването на инцидента. Обосновал противоправност на деянието, осъществено от ответника Л., като несъответствие между правно дължимото поведение и фактически осъщественото от него поведение, тъй като с деянието си, осъществено чрез бездействие, ответникът не е изпълнил вменените му трудови задължения, визирани в Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт. За неоснователно приел възражението на ответника, че длъжността му не е била ръководна, тъй като бил подчинен на други служители. Съобразил в тази връзка, че съгласно длъжностната характеристика основна функция на длъжността на ответника е била да организира и лично да ръководи маневрата и контролира изпълнението на всички поставени задачи на „стрелочник, маневрен“. При тази уредба приел, че ответникът не е следвало да извършва сам действията, които е възложил на стрелочника, а да осъществи контрол дали те са извършени правилно и по такъв начин, че маневрата да бъде извършена безопасно както за живота и здравето на участващите в нея работници, така и безопасно и по отношение имуществото на работодателя. Като ръководител на маневрата, ответникът е следвало, след като е получил сигнал от стрелочника Р. Я., че е разкрачил вагоните и е поставил спирателната обувка, да провери лично дали това е сторено по правилен начин. В този смисъл приел за неоснователно възражението му, че е изпълнил задълженията си и е било достатъчно да получи сигнал от маневрения стрелочник за възложената му работа. Съобразил, че приложимите правила не изискват лично извършване от ответника като ръководител на маневрата на действията, които са възложени на останалите работници /на маневрения стрелочник/, а лично да извърши проверката, дали възложената от него работа на другите участници в маневрата е извършена, дали е извършена така, че да е обезпечено безопасното извършване на маневрата. Обосновал, че именно това бездействие на ответника е в причинно следствена връзка с настъпилото произшествие. Приел, че ръководното му качество обосновава да бъде реализирана ограничената му имуществена отговорност в хипотезата на чл. 206, ал. 2 от КТ. Изтъкнал, че заповедта е издадена в срока по чл. 210, ал. 2 от КТ, а вредата е резултат от действията както на маневрения стрелочник, така и от неупражняването на непосредствен контрол от страна на ръководителя на маневрата – ответника. Приел, че отговорността им не е солидарна и всеки отговаря съобразно уговореното месечно възнаграждение и според правилата на чл. 206 от КТ. Извел решаващ извод, че предявеният иск за реализиране на ограничената имуществена отговорност на ответника до трикратния размер на уговореното между страните трудово възнаграждение е доказан по основание и размер и следва да се уважи, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт. Касаторът О. Г. Л. обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Поставя в тази връзка като значим следния въпрос: следва ли ръководителят на маневрата преди започване на маневрената работа да провери лично прикачени ли са вагоните, с които ще се маневрира и има ли пречки за тяхното придвижване /спирателна обувка/ или е достатъчно преди извършването на маневрата да следи за своевременното и правилно подаване на сигналите от маневрените стрелочници, заставайки на такова място, от където има най-добра видимост към маневрения състав, а машинистът и стрелочниците от бригадата да виждат и възприемат най-добре подаваните от него сигнали? За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, съдът съобрази следното: Очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована в изложението с доводи за противоречиво тълкуване на отделните разпоредби на Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, довело до неправилния извод в решението за установено противоправно бездействие на ответника, като ръководител на маневрата, изразяващо се в неосъществена непосредствена проверка на изпълнението на възложената на стрелочника работа по разкачване на групата вагони между седми и осми вагони с оглед обезпечаване на безопасно изпълнение на маневрата по преместване на правилните вагони в 62 коловоз. Поддържаната от касатора теза е, че като ръководител на маневрената бригада Л. е имал задължение да осъществява контрол върху действията на стрелочника, но не и да ги повтаря лично, а за да е осъществен дължимият контрол – е достатъчно да се довери на подадените му от другите участници сигнали. Такъв дължим контрол същият е осъществил, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност. Поддържаните от касатора доводи, с които е обосновано приложно поле на касационното обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност, по правната си същност представляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност поради необоснованост на решението и в частност на правния извод в него за допуснато от ответника, в ръководно негово качество противоправно бездействие изразяващо се в неупражнен непосредствен контрол за безопасно изпълнение на ЖП маневра. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е самостоятелно и независимо от правните въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до явна неправилност на съдебния акт. Тези пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Ако такова разграничение между уреденото в закона специално основание за допускане на обжалването и касационното основание за неправилност на въззивното решение не съществуваше, то двете основания не биха били уредени в закона поотделно. Съдебната практика приема, че очевидната неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, обхваща случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. А всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС приема, че обоснованата в случая от касатора "очевидната неправилност" не кореспондира с основанието, което законът урежда в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Поддържаното от него становище е оплакване, съставляващо касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Разглеждането на конкретните оплаквания предполага преценка на събраните по делото доказателства, тяхната съпоставка и преценка поотделно и в съвкупност и проверка дали правилно е бил приложен процесуалният и материалният закон, т.е. насочва към обсъждане по същество на касационната жалба, а оттук и на правилността на обжалваното решение. Правилността на въззивното решение е предмет на проверка едва в производството по чл. 290 от ГПК, което се развива само ако бъде допуснато касационно обжалване и е извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. В рамките на последното обсъждането на спора по същество е недопустимо, а допускането на касационното обжалване е обусловено от наличие на уредените в закона предпоставки в чл. 280 от ГПК, определящи приложното му поле. Придържайки се към това разграничение обусловено от специфичния характер на настоящото производство, при извършената от съда служебна проверка не се констатира възможност някои от изводите на Окръжен съд – Велико Търново да са очевидно неправилни. Поставеният въпрос от своя страна не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а фактически. Въпросът не кореспондира и с мотивите на въззивното решение. За да обоснове наличие на предпоставките включени във фактическия състав на чл. 203, ал. 1 от КТ и чл. 210, ал. 2 от КТ за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на работника, въззивният съд е приел, че в качеството му на ръководител на маневрената бригада, ответникът в случая не е изпълнил ръководните си и контролни задължения за обезпечаване на правилното и безопасно извършване на маневрената работа по преместване на част от вагоните. Съдът не е изложил съображения, че ответникът Л. е следвало лично да извърши необходимите действия, в т.ч. и възложените от него на маневрения стрелочник, за да е упражнил дължимите ръководство и контрол по маневрената работа. Изрично в този смисъл съдът е посочил, че приложимите правила не изискват лично извършване от ответника като ръководител на маневрата на действията, които са възложени на останалите работници /на маневрения стрелочник/, а вменяват лично извършване на контрол, дали възложената от него работа на другите участници в маневрата е извършена, дали е извършена правилно, така че да обезпечи безопасното й извършване. Извел това задължение за ръководство и контрол от трудовата функция на заеманата от ответника длъжност и включените задължения и отговорности в длъжностната характеристика на длъжността, както и от разпоредбите на чл. 396, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2, чл. 399, т. 3 и чл. 400, т. 4 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт. Ето защо по поставения въпрос не е налице общият селективен критерий за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Следователно приложно поле на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по делото не е обосновано от жалбоподателя и такова не може да се допусне. При служебно извършена проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице и друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят поискани и доказани разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро, определен на основание чл. 23, т. 1 от Наредбата за правната помощ. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение