Определение № 4514 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3167/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение № 192/19.04.2024г., поправено по реда на чл.274 ГПК с определение № 206/24.04.2024г., постановени по в.ч.гр.д.№ 46/2024г. на Бургаския апелативен съд е отменено определение № 260141/16.11.2023г. по гр. д. № 360/2018г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК на КОНПИ за изменение на прекратително определение № 260122/12.10.2023г. по гр. д. № 360/2018г. на Бургаския окръжен съд в частта на разноските и вместо това е изменено определението от 12.10.2023г., като: е намален поради прекомерност размера на присъдените в полза на ответниците по гр. д. № 360/2018г. на ОС-Бургас разноски за адвокатски възнаграждения, както следва: на И. Г. П. и Г. В. П. от 147 860,89 лева с ДДС на 60 000 лева; на „Алфа Енерджи холдинг“ ЕАД от 140 819,77 лева с ДДС на 48 000 лева с ДДС; на „Алфа Финанс Холдинг“ ЕАД от 422 460 лева с ДДС на 48 000 лева с ДДС и на „Соларпро Холдинг“АД от 140 980,89 лева с ДДС на 48 000 лева с ДДС. Частна касационна жалба против определението в осъдителните му части е подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от директора на ТД на КОНПИ-Бургас, с искане да бъде отменено в атакуваната част и вместо това да бъдат намалени присъдените в тежест на Комисията разноски за адвокатско възнаграждение. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че касационен контрол следва да бъде допуснат, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Следва ли при липса на даден ход на производството пред първа инстанция и при осъществена единствено размяна на съдебни книжа, да бъдат заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, отговарящо на извършени пълни процесуални действия. Ответниците в производството - И. и Г. П., „Алфа Енерджи холдинг“ ЕАД „Алфа Финанс Холдинг“ ЕАД и „Соларпро Холдинг“АД, чрез процесуалните си представители, в отделни писмени отговори излагат становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното определение в атакуваната от Комисията част. Оспорват жалбата като неоснователна. Отделни частни касационни жалби против определението на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е намален поради прекомерност размера на присъдените в полза на всеки от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение са подали И. и Г. П., чрез адв. Г.А., „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД и „Соларпро Холдинг“АД, чрез адв. Я. А. – К. и „Алфа Финанс Холдинг“ АД, чрез адв. Ст К.. Частните касатори, считат определението за неправилно и необосновано в атакуваните части, искат отмяната му и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, подадено към частната касационна жалба на И. Г.П. и Г. В.П. е посочено касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и е формулиран въпрос: За съдържанието на обективния критерий за прекомерност, който съдът е длъжен да приложи, като постановява акта си по чл. 78, ал.4 ГПК. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното определение с определение № 929/29.02.2024г. по ч.гр.д.№48/2024г. на ІV ГО на ВКС, определение № 929/29.02.2024г. по ч.гр.д.№48/2024г. на ІV ГО на ВКС и др. Ответниците в производството „Алфа Енерджи холдинг“ ЕАД и „Соларпро Холдинг“АД, чрез процесуалния си представител адв. К., искат да бъде допуснато касационно обжалване на определението, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: 1. Следва ли при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът да отчете фактическата и правна сложност на делото и при наличие на такава да откаже да намали адвокатското възнаграждение. Твърдят противоречие на оспорения съдебен акт с определение № 50015/16.02.2024г. по т.д.№ 1908/2022 на І ТО на ВКС и с определение № 2155/30.04.2024г. по ч.гр.д.№523/2024г. на ІІІ ГО на ВКС. Поддържат наличие и на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като считат, че въпросите: 2.Какви са критериите, въз основа на които съдът следва да направи преценка за основателността на възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение след постановяване на решението на СЕС по дело № С-438/2022г. и 3. Как следва съдът да прецени справедливото според него адвокатско възнаграждение в случаите на злоупотреба с право на иск, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът в производството „Алфа Финанс Холдинг“ АД, чрез пълномощника адв. С. К., иска да бъде допуснато до касация определението на АС-Бургас в обжалваната от него част, на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. След постановяване на решението на СЕС по дело № С-438/2022г. и при липса на валиден вътрешноправен акт, който да дава насоките относно определянето на размера на адвокатските възнаграждения, кои са критериите, въз основа на които съдът следва да прецени размера на обезщетението за разноски за адвокатско възнаграждение; 2. Следва ли при определяне размера на отговорността за разноски за адв.възнаграждение по справедливост, съдът да вземе предвид цената и броя на предявените искове, като се съобрази и че от цената на иска зависи и размерът на държавната такса по делото; 3. Следва ли при определяне на размера на отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение по справедливост съдът да вземе предвид евентуалната злоупотреба с право на иск или жалба. Частните касационни жалби са процесуално допустими - насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, подадени са от легитимирани страни и са депозирани в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІV ГО съобрази следното: Производството по гр. дело № 360/2018г. по описа на Бургаския окръжен съд е било образувано по предявени от КОНПИ против И. и Г. П., „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, „Соларпро Холдинг“АД и „Алфа Финанс Холдинг“ АД искове за отнемане от ответниците на описаното в исковата молба имущество на обща стойност 198 927 389,22 лева. Всеки от ответниците, чрез упълномощения си адвокат, е представил писмен отговор на исковата молба (съдържаща 310 страници с 980 бр. приложения) и е направил доказателствени искания. По искане на Комисията против ответниците са били допуснати множество обезпечения (на бъдещ иск по ч.гр.д.1750/2017 г. на БОС и по висящото гр.д.360/2018г. на БОС), които ответниците са обжалвали. През 2022г. първоинстанционният съд е оставил повторно исковата молба на Комисията без движение; ищецът е отстранил нередовностите (новата искова молба съдържа 342 страници), като ответниците отново са представили отговори на ИМ в значителен обем и със съответните доказателствени искания, съобразно извършените от ищеца уточнения. Исковете за отнемане на имущество от И. Г.П. и съпругата му Г. В.П. са с цена 1 950 206 лева, а тези, насочени само против И. П. са с цена 5 431 242 лева. П. са договорили и заплатили адв.възнаграждение за защита и проц. представителство по предявените искове в общ размер 147 860,89 лева. Исковете против ответника „Алфа Финанс Холдинг“ АД са за отнемане на имущество на обща стойност 164 452 147,46 лева; уговореното и платено от този ответник адвокатско възнаграждение е в размер 422 460 лева с ДДС. Срещу ответника „Соларпро Холдинг“ АД са предявени искове за отнемане на имущество на стойност 24 000 000 лева. Съгласно представените списък на разноските и доказателства за плащането им, това дружеството е платило адв.хонорар в размер 140 819,77 лева с ДДС. При предявени против ответника „Алфа Енерджи Холдинг“ АД искове с цена 5 044 000 лева, дружеството е уговорило и платило адв.възнаграждение в размер 140 819,77 лева с ДДС. Установява се, че открито съдебно заседание по делото не е провеждано. С определение № 260122/12.10.2023г. ОС-Бургас е прекратил производството по делото поради заявен от ищеца КОНПИ отказ от исковете (направен с молба от 07.09.2023г.) и е осъдил Комисията, на основание чл.78, ал.4 ГПК, да плати на ответниците съдебни разноски, както следва: на И. Г. П. и Г. В. П. – общо сумата 147 980,89 лева; на „Алфа Енерджи холдинг“ ЕАД – 140 819,77 лева; на „Соларпро Холдинг“ АД – 140 980,89 лева и на „Алфа Финанс Холдинг“ АД – 422 460 лева. С процесуално допустима молба по чл. 248 ГПК Комисията е поискала изменение на прекратителното определение в частта за разноските. С определение № 260141/16.11.2023г. съставът на Бургаския окръжен съд е оставил без уважение молбата. Съдът е счел за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираните разноски за адв.възнаграждение, като е изложил съображения, че съгласно чл.78, ал.5 ГПК съдът може да намали претендираните от страната разноски за платено адв.възнаграждение, но не по-малко от минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ; в случая размерите на договорените суми, съгласно представените договори за правна защита и съдействие, са под минималните размери на адв.възнаграждения съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата, в редакцията й към датата на сключване на всеки от договорите. Предвид това според съда е ирелевантно твърдението на ищеца за вида, броя и съдържанието на извършените от процесуалните представители на ищеца процесуални действия. Сезиран с частна жалба от Комисията, съставът на въззивния съд е приел, че с оглед: предмета на делото - искове по чл.74, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане на имущество в изключително големи размери по всеки един от исковете (общо – 198 927 389,22 лева), за което се твърди, че е незаконно придобито; продължителния период на изследване–10 години; изключително големия обем от информация и документи, които трябва да бъдат проверени и съобразени, при това – още при подаване на отговор на исковата молба; направените възражения във връзка с редовността на исковата молба и с допустимостта на предявените искове, делото е със значителна фактическа и правна сложност. Посочил е, че този извод не се променя от обстоятелството, че открито съдебно заседание по делото не е провеждано и че в решението на Комисията за отказ от иска е налице позоваване на постановеното междувременно ТР № 4/2021 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е съобразил и приетото с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/0024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. За да достигне до извода, че уговорените между ответниците и процесуалните им представители адв.възнаграждения са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, въззивният съд е отчел, че договорите за процесуално представителство са сключени през 2019г.; уговорените в тях адв.възнаграждения в размери: 140 819,77 лева с ДДС, 147 860,89 лева с ДДС и 422 460 лева с ДДС, противоречат на изискването за справедлив и обоснован размер на възнагражденията при икономическата обстановка в страната. Посочил е, че липсва връзка между извършените процесуални действия на процесуалните представители на ответниците и уговорените (и заплатени от тях) размери на адвокатските възнаграждения. С оглед това според въззивния съд справедливите и обосновани размери на дължимите на процесуалните представители на ответниците адвокатски възнаграждения са: 60 000 лева с ДДС за ответниците И. и Г. П. и по 48 000 лева с ДДС за „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, „Соларпро Холдинг“ АД и „Алфа Финанс Холдинг“ АД. Посочил е, че независимо от различния размер на цената на исковете, защитата на ответниците-търговски дружества по предявените против тях искове по чл.72, вр.чл.66, ал.2, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) е с идентични възражения, а защитата на ответниците физически лица е против искове по чл.63, ал.2, т.2 вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.), и против иск по чл.66, ал.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) и искове по чл.63, ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) против ответника И. П.. Съставът на ВКС намира, че при тези мотиви на въззивната инстанция, по частната касационна жалба на КОНПИ не следва да бъде допускан касационен контрол на определението в обжалваната от Комисията част. Поставеният от КОНПИ въпрос се свежда до питането дали в случаите когато отговорността на ищеца е за разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК, за основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК има значение обстоятелството, че към момента на десезиране на съда, възложената от ответника адвокатска защита не е осъществена в пълен обем. Така поставен въпросът отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въззивният съд е съобразил момента на десезиране на съда по чл. 233 ГПК преди проведено открито съдебно заседание, но го е счел за ирелевантен за възражението по чл. 78, ал.5 ГПК. По въпроса не е налице соченият допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно утвърдената вече съдебната практика на ВКС (определение № 350/15.02.2024г. по ч. т. д. № 75/2024г. на II ТО и цитираните в него определения, определение № 929/29.02.2024г. по ч.гр.д.№ 48/2024г. на IV ГО и много др.) когато в договора за правна защита и съдействие между ответника и неговия адвокат уговореното възнаграждение е за процесуално представителство до приключване на съдебното производство или за една съдебна инстанция и същото е изцяло платено, ищецът трябва да плати на ответника пълния размер на възнаграждението, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е следвало да бъдат извършени и за продължителността на процеса. При направено от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, подлежащото на възмездяване, при условията на 78, ал. 4 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност само поради факта, че производството не се е развило напълно, т. е. не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство, доколкото тази невъзможност е вследствие на поведението на ищцовата страна. Противното би означавало да се приеме, че въз основа на собствените си действия, страната може да ограничи обема на отговорността си за вече направени от насрещната страна разноски, което е недопустимо. Наличието на съдебна практика, която не се нуждае от актуализация или промяна, е пречка за прилагането на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който освен това, частният касатор не е обосновал, съобразно указанията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По частните касационни жалба на ответниците в производството, ВКС намира следното: Поставеният от частните касатори „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, „Соларпро Холдинг“АД и „Алфа Финанс Холдинг“ АД въпрос дали преценката за определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение трябва да включва и отчитане на евентуална злоупотреба с право на иск или жалба, не може да обуслови селектирането на частните касационни жалби на тези дружества, тъй като въпросът е некоректно зададен и не кореспондира с данните по делото и с приетите за установени факти и обстоятелства, тоест по отношение на него не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. По делото не е установявано, нито въззивният съд е излагал мотиви, че е налице злоупотреба с право на иск или жалба, каквито твърдения се съдържат в питането. Несъмнено разпоредбата на чл.3 ГПК вменява на страните задължението да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави като последицата от неизпълнение на това задължение би могла да е ангажиране отговорността за вреди на недобросъвестната страна. Съставът на ВКС намира, че касацинно обжалване на атакувания съдебен акт следва да бъде допуснато по съдържащия се в частните касационни жалби на И. Г.П., Г. В.П., „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, „Соларпро Холдинг“АД и „Алфа Финанс Холдинг“ АД въпрос, уточнен от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: Какви са обективните критерии, които съдът е длъжен да съобрази при разглеждане на направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Отговор на въпроса е даден по задължителен за съдилищата начин с разясненията на т. 3 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, които са актуални и намират приложение. При направено искане по чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът във всеки конкретен случай следва да извърши преценка на цената на адвокатска защита в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. От значение са вида и характера на делото, защитаваният материален интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респ. извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна. Ако в резултат на извършената преценка се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняването на процесуални права (установи се, че трудът на адвоката е бил съществено надценен), съдът намалява размера на договорения адвокатски хонорар. С оглед отговора на поставения за разглеждане въпрос, частните касационни жалби на И. Г.П., Г. В.П., „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, „Соларпро Холдинг“АД и „Алфа Финанс Холдинг“ АД са частично основателни. Правилно въззивният съд е приел, че са налице основанията на чл.78, ал.5 ГПК за редуциране на присъдените в полза на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение. В същото време поради неизвършена цялостна преценка на цената на адвокатска защита в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, съдът необосновано е занижил присъдените в полза ответниците разноски за платените от тях адвокатски възнаграждения до 60 000 лева и до 48 000 лева. При правилно направен извод, че процесното производство, образувано по искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност общо 198 927 389,22 лева се характеризира с висока фактическата и правна сложност, неправилно съдът е приел, че липсва връзка между извършените от упълномощените адвокати процесуални действия и уговорените и платени адвокатски хонорари. Съдът не е отчел в пълна степен, че върху ответниците в производството по ЗОПДНПИ (отм.) е поставена значителна тежест с оглед обхвата на закона и затрудненото доказване на законния произход на имуществото с оглед дългия период назад във времето. Процесуалните представители на ответниците са изготвили отговори на исковата молба и отговори на уточнена и допълнена искова молба, в които не само са оспорили допустимостта и основателността на заявените от Комисията претенции, но са заявили конкретни възражения, оспорили са конкретни фактически твърдения и са направили доказателствени искания. Извършената от адвокатите процесуална дейност, макар в случая да се изчерпва с подаване на отговори на исковата молба и отговори на уточнена искова молба, представлява съществено процесуално действие, доколкото то е определящо за организирането на защитата–отговорът преклудира възможността за възражения срещу въведени с исковата молба факти и изгражда структурата на предстоящия процес въз основа на направените с него искания по доказателствата. Върховният касационен съд, след като извърши дължимата обективна преценка (по т. 3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК), намира, че възражението на КОНПИ по чл. 78, ал.5 ГПК е частично основателно. Изхождайки от характера на правния спор, фактическата и правна сложност на делото, видът и количеството на извършената от адвокатите на всеки един от ответниците работа ВКС приема, че между размерите на присъдените в конкретния случай адвокатски възнаграждения при прекратяване на производството на делото пред първата инстанция и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права е налице известно несъответствие. Предвид задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС в решение С-438/22г. съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. При съобразяване нормата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв (възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован), ВКС намира, че размерът на присъдените в полза на ответниците по гр.дело № 360/2018г. на ОС-Бургас разноски за адвокатски възнаграждения следва да бъде редуциран, както следва: на И. Г. П. и Г. В. П. от 147 860,89 лева с ДДС на 100 000 лева; на „Алфа Енерджи холдинг“ ЕАД от 140 819,77 лева с ДДС на 100 000 лева; на „Алфа Финанс Холдинг“ ЕАД от 422 460 лева с ДДС на 140 000 лева и на „Соларпро Холдинг“АД от 140 980,89 лева с ДДС на 100 000 лева. В този смисъл следва да бъде отменено частично и атакуваното пред ВКС въззивно определение. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО