Определение № 2114 от 05.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2454/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото ЗПК „НИВА" против решение № 653/15.07.2024г. по в.гр.д.№ 640/2024г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 50/05.03.2024г. по гр.д.№ 504/2023г. на Районен съд – Карнобат, за отмяна, на основание чл.58 ЗК на решение по т.2 от дневния ред, взето на Общото събрание на ЗПК „НИВА“, проведено на 10.06.2023г., с което Р. Х. Х., на основание чл.9 ал.1 т.2 от Устава на кооперацията, е изключен като член-кооператор за допуснати нарушения на чл.10 ал.1 т.1 и т.4 от Закона за кооперациите и чл.10 ал.1 от Устава на кооперацията. Касаторът атакува въззивното решение като необосновано, неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа, че в съответствие с чл.10, т.4 ЗК информацията визирана в поканата за свикване на общото събрани е изнесена по предвидения от закона и устава ред и способи. Излага съоражения, че поканата е изпратена чрез лицензирана структура - „Български пощи", доставена на адреса, който лицето е предоставил на кооперацията за кореспонденция. Тъй като лицето не е било на адреса, нито е имало лице, което да получава пратките му, е оставено уведомление - да се яви в пощенската станция, за да получи пратката. Изчакан е превидения срок за „получаването на пратката" в пощенската станция и поради непотърсване на същата от адресата, е върната на подателя. Твърди се, че от страна на ЗПК „Нива" е сторено изискуемото от закона, така че да не бъдат нарушени правата на ищеца в това производство, а именно -да му се даде възможност да се яви на Общото събрание /или преди това - в писмен вид/ и да вземе отношение по визираните в предложението на УС фактически и правни основания за изключването му. Същевременно се поддържа, че самата „покана" съдържа достатъчно информация относно фактическите и правни основания, на които се позовава УС в предложението си до Общото събрание. Тя по съдържание е идентична с писмената покана, изпратена на адреса на ищеца за връчване чрез „Български пощи". Претендира разноски за трите инстанции. Ответникът по жалбата и ищец по делото, Р. Х. Х., не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството пред Районен съд- Карнобат е образувано по искова молба от Р. Х. Х. срещу ЗПК „Нива“ за отмяна на решението по т.2 на проведеното на 10.06.2023г. ОС на кооперацията, с което е постановено изключването му като член-кооператор на ЗПК „Нива“, [населено място]. От фактическа страна е установено, че на 04.05.2023г. е проведено заседание на Управителния съвет, за което е съставен протокол № 5 /лист 57/. На това заседание УС е взел решение за провеждане на годишно отчетно събрание на ЗПК“Нива“ [населено място] на 10.06.2023г. от 09,00 часа. Определен е дневният ред на събранието, съгласно т.2 на което ще се разглежда предложение на Управителния съвет на ЗПК „Нива“ до ОС с оглед правомощията му по чл.13, ал.1 пр.1 и 2 от ЗК и чл. 10, ал.1 пр.1 и 2 от Устава на кооперацията за изключване на Р. Х. Х. като член -кооператор и прекратяване на членството му в кооперацията на основание чл. 9, ал.1 т.2 от Устава за допуснати нарушения на чл.10 ал.1 т.1 и т.4 от Закона за кооперациите и чл.10 ал.1 от Устава на кооперацията - не съдейства на кооперацията за постигане на целите й съгласно Устава, пречи за постигане на целите, а именно: извършва конкурентна на ЗПК „Нива" стопанска дейност посредством дейността на търговско дружество „С. Агро" ООД, в което дружество е съдружник. Бузспорно установено е, че Р. Х. не е присъствал на заседанието на УС и исковата молба е депозирана в преклузивния 14-дневен срок по чл.58, ал.3 ЗК. Относно редовността на свикването на събранието, са били налице спорове, разрешени с решение № 253/01.08.2023г. по т.д. № 277/2023г. по описа на БОС. С постановения акт съдът е приел, че проведеното на 10.06.2023г. общо събрание е редовно свикано, съответно - редовно проведено, поради което е постановено вписване на промени в обстоятелствата по партидата на ЗПК „Нива“, [населено място]. Решението е окончателно, влязло е в сила в деня на постановяването му - 01.08.2023г. и е задължително за съдилищата на основание чл.297 ГПК. От друга страна съдът е констатирал, че по отношение на изключването на член-кооператор, Уставът на кооперацията предвижда допълнително условие, а именно - лична писмена покана до лицето, съгласно чл.10, ал.3 от Устава. В изпълнение на горното, с писмо, изпратено чрез Телепоща на 29.05.2023г. Р. Х. е поканен да присъства на събранието, за да даде писмени или устни обяснения за дейността си, преценена от УС на кооперацията като такава, в нарушение на ЗК - стр.143, 144 по гр.д. № 505/2023г. на КРС. Безспорно установено е, че писмото е изпратено, но не е доставено - при първия опит - поради отсъствие на получателя, а впоследствие - поради неявяване на лицето да го получи. Въз основа на горевъзприетие факти окръжният състав е споделил изводите на районния съд, че остава недоказано възражението на ответника, че ищецът е бил редовно поканен за общото събрание, на което ще се разгледа въпросът за неговото изключване от кооперацията. Представеното с отговора ксерокопие от пощенски плик, адресиран до Р. Х. с текст „Телепоща“ на лист 140 от делото, както и покана до същия на листи 141 и 142, не доказват, че поканата е връчена на ищеца. Разписките представени от ответника на листи 143 и 144 от делото също не съдържат подпис на ищеца за да се направи извод за редовното връчване на поканата за събранието. При така установеното по делото решаващият съд е стигнал до извода, че ищецът не е бил редовно призован за събранието на кооперацията и решението за неговото изключване е взето в нарушение на процедурата на чл.13, ал.2 ЗК, във връзка с устава на кооперацията, поради което искът се явява обоснован. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ При констатирано точно изпълнение разпоредбите на закона, в случаите когато в Устава на кооперацията е визиран и втори-акцесорен начин на уведомяване, кой от двата акта следва да бъде изпълнен?; 2/ Дали спазване на изискванията на закона за връчване на писмената покана чрез системата на „Телепоща" - доставена по предвидения за това ред на посочения от адресата адрес, следва да се счита надлежно връчено - констатирано отсъствие на адресата, както и на упълномощено от него лице да получи пратката?“. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: И двата въпроса не покриват общата предпоствака по чл.280, ал.1 ГПК, а именно да са обосновали правната воля на съда за неговия изход, тъй като противно на съдържащите са във въпросите твърдения, съдът не е приел, че в устава е предвиден втори акцесорен по своя характер начин на уведомяване, нито е приел, че са спазени изискванията на закона за връчване на писмената покана. Същевременно не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не сочи конкертна разпоредба, която да се нуждае от тълкуване или от актуализиране на създадена съдебна практика по тълкуването й Предвид изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд