Определение № 60260 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3598/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. А. Г. – Д. против определение № 1989/27.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 1932/2021 г. от състав на АС – София. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на окръжен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности по същата. Съдът е приел, че въпреки дадената възможност, в срок не се отстранени неверовностите по исковата молба, изразяващи се в посочване на конкретно нарушено право на ЕС от страна на ответника СГС. Посочените от ищцата твърдения за нарушен справедлив процес не представлява основание на предявения иск, тъй като такова следва да бъде определено въз- основа на конкретни факти и обстоятелства, от които ищецът извежда претендираното право. Прието е, че посочването на твърдения за липса на направен отвод на съдии по делото не са достатъчни, за да се определи дали е предявен иск по чл.4, пар.3 ДЕС или иск за обезщетяване на вреди по чл.49 ЗЗД. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се съдържа конкретен правен въпрос, който да е бил разрешен при наличието на кое да е от основанията по чл.280 ГПК. Излагат се факти, обстоятелства и твърдения, неотносими към производството по преценка на допустимостта на касационното обжалване, поради което и същото не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС