Определение № 50438 от 28.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 751/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. К. като пълномощник на Д. И. И. против въззивно решение № 71 от 30.09.2021 г. по в.гр.д. № 296/2021 г. на Апелативен съд-Бургас. В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е игнорирал изцяло събраните в първата инстанция гласни доказателства и заключенията на приетите съдебни експертизи, и е формирал правни изводи, които противоречат на доказателствата и са абсурдни. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички допустими и относими доказателства заедно и поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила, и да изложи в мотивите си направените изводи относно релевантните факти. Позовава се на противоречие на въззивното решение и с решение № 59 от 14.05.2019 г. по гр.д. № 1614/2018 г. на ВКС, ІV г.о., и решение № 60155 от 16.08.2021 г. по гр.д. № 3441/2020 г. на ВКС, ІV г.о. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Агенция ”Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление-гр. Търговище, изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 17 от 11.05.2021 г. по гр.д. № 107/2020 г. на Окръжен съд-Сливен в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура” е осъдена да заплати на Д. И. И. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие ПТП, станало на 31.08.2018 г., и е постановено друго по съществото на спора, с което предявените от Д. И. против Агенция „Пътна инфраструктура” искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 31.08.2018 г. около 18.55 ч. ищецът Д. И. се движил с личния си мотоциклет марка „К.” по път ІІІ-409 в посока от [населено място] към [населено място], с крайна цел на пътуването [населено място]. Движейки се по това трасе, на около 20 км преди [населено място] след преодоляване на възходяща денивелация и след като се изкачил в най - горната част на пътя, установил наличието на остров с високи храсти, разделящ пътя на две, и предприел заобикаляне на това препятствие от дясната му страна по посока на движението. След като навлязъл в лентата от дясната страна, разбрал, че това е отбивка, и се опитал да намали и да спре превозното средство, но не успял. Моторът поднесъл, ищецът загубил управление и се блъснал в дърво. В резултат на ПТП ищецът е получил фрактура на горния край на големия пищял на десния крак, наложила извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника с плата и винтове. Две години по-късно претърпял втора операция за отстраняване на имплантирания метал. Съдът е приел също, че пътят в участъка преди произшествието е бил асфалтиран, без дупки и други неравности, като отбивката в дясно също е била асфалтирана. Произшествието е станало в светлата част на денонощието, при суха настилка, ясно време и без наличието на други участници в движението по този път. Отбивката представлява лека дъга с изход, включващ се в дясното пътно платно по посока движението. В момента на задействане на спирачката ищецът се е движил със скорост около 90 км/ч. По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според което при наличие на остров или препятствие на платното за движение е технически правилно водачът на пътното превозно средство да премине от неговата лява или дясна страна, като се съобрази с наличието на пътни знаци, указващи неговото заобикаляне. В случай, че островът или препятствието са разположени в средата на пътното платно с двупосочно движение, технически правилно е водачът да премине от неговата дясна страна. В случая наличието на остров не е било обозначено с пътни знаци. Според вещото лице, техническата причина за настъпване на ПТП е отсъствието на поставена вертикална маркировка и липсата на задължителен пътен знак за заобикаляне на препятствието от лявата му страна, който да е разположен непосредствено в началото на разделителния остров. Въззивният съд не е кредитирал заключението на вещото лице относно причинната връзка между ПТП и липсата на задължителен знак за заобикаляне на препятствието- остров, от неговата лява страна. Посочил е, че съгласно чл. 27 ЗДвП при наличие на остров или препятствие на платното за движение водачът на пътното превозно средство може да премине от неговата лява или дясна страна, освен в случаите, когато пътен знак указва страната, от която да се премине, или островът или препятствието са разположени в средата на пътно платно с двупосочно движение, като в последния случай водачът е длъжен да премине от неговата дясна страна. Приел е, че в случая островът не е разположен в средата на платно с двупосочно движение, тъй като осевата линия не минава през него, а се отклонява встрани, очертавайки лек завой, така, че зеленият остров остава вдясно извън очертанията на пътната лента, по която се е движил ищецът, и следователно островът не се явява препятствие по пътя, а крайпътно съоръжение, което би могло да бъде възприето в условията на добра видимост, ако ищецът се е движил със скорост, съобразена с факта, че пътят е третокласен и му е непознат, тъй като той за пръв преминава по него, шофирайки самостоятелно. Приел е също, че по делото не е установено да са били налице обективни предпоставки, които да направят наложително задействането на спирачки след навлизане на пътното превозно средство в отбивката край острова, тъй като отбивката е с отворен изход за включване в същия път в посока на движението, асфалтирана е и не е установено настилката да е била компрометирана с дупки, пукнати, неравности и др. препятствия. В обобщение въззивният съд е направил извод, че претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди не са в причинна връзка с бездействие на ответника, а са резултат от собственото несъобразено с изискванията на чл. 20, ал.2 ЗДвП поведение на ищеца на пътя, поради което не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за репарирането им. Решение № 59 от 14.09.2019 г. по гр.д. № 1614/2018 г. на ВКС, ІV г.о., и решение № 60155 от 16.08.2021 г. по гр.д. № 3441/2020 г. на ВКС, ІV г.о., на които се позовава жалбаподателя, за до обоснове наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, са неотносими към настоящия случай. В тях са разгледани предпоставките за ангажиране отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура” във връзка с неизпълнение на задълженията на Агенцията за сигнализиране при извършване на строителни и монтажни работи по улиците и пътищата, вменени с Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. По настоящото дело този въпрос не се поставя, тъй като не е установено на пътя, на който е станало ПТП, да са извършвани краткотрайни или дълготрайни СМР, за да се преценява дали те са били надлежно сигнализирани. Въззивното решение не е постановено и в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните. В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Що се касае до това, че съдът не е кредитирал заключението на съдебно-автотехническата експертиза в частта й относно причинната връзка между липсата на задължителен знак, указващ заобикаляне на острова от лявата му страна, и настъпилото ПТП, следва да се посочи, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда с оглед всички доказателства по делото - чл.202 ГПК, което в случая е сторено. Несъгласието на жалбоподателя с фактическите и правни изводи на съда не представлява основание за допускане на касационно обжалване. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.