Определение № 514 от 01.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2535/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] с вх. № 2196/25.03.2013 г. чрез адвокат И. П. и две касационни жалби на [фирма] с вх. № 2230/25.03.2013 г. чрез адвокат С. Г. и с вх. № 2262/27.03.2013 г. чрез адвокат А. Ц. срещу решение № 99/20.02.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.т.д. № 1228/2012 г. съответно в уважителната и отхвърлителната му част. В касационната жалба на [община] касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разрешаването на „съществен материално и процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата”. В касационните жалби на [фирма] касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното: Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу [община] по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.286 ТЗ и чл.266 ал.1 ЗЗД, по чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждения за осъществена охранителна дейност по договори от 19.02.2008 г. и от 30.03.2011 г. с лихва за забава по посочени фактури и неустойка за забавено изпълнение. Ищецът претендира сумата от 339552 лв. със законната лихва от датата на исковата молба – неизплатено възнаграждение за осъществена охранителна дейност за посочен период от време и приложени фактури по договор от 19.02.2008 г. и сумата 14364.86 лв. – неустойка по т.22 от договора за забавено плащане на главницата; сумата 40824 лв. със законна лихва от датата на исковата молба – неизплатено възнаграждение за охранителна дейност с приложени фактури и 811.81 лв. – мораторна лихва за забава за посочен период от време по договора от 30.03.2011 г. ПОС е уважил исковете по договора от 19.02.2008 г. за сумата 290308 лв. като е отхвърлил иска до предявения размер и изцяло е уважил иска за неустойка по т.22 от договора за 14364.86 лв. със законните последици. Отхвърлил е изцяло исковете по договора от 30.03.2011 г. за сумата 40824 лв. – главница и 811.81 лв. – лихва за забава. ПАС е изменил решението на ПОС, като след отмяна е уважил иска за претендираната главница по договора от 19.02.2008 г. за 266112 лв. /вместо уважените от ПОС 290308 лв./, отхвърлил е претенцията по този договор за разликата от 266112 лв. до 290308 лв. със законните последици и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част /уважителна и отхвърлителна/. ПАС е приел, че отношенията между страните са по сключени два договора за охрана от 19.02.2008 г. и от 30.03.2011 г. За да намали присъдената сума по договора от 19.02.2008 г., ПАС е приел, че в представените фактури е отразено възнаграждение, несъответстващо на уговореното в чл.6 от договора, че изпълнителят е завишил размера му. По тази причина е коригирал дължимото възнаграждение на сумата 266112 лв., независимо от представените фактури, които са надлежно осчетоводени при страните. Приел е, че претендираната неустойка по чл.22 от договора е основателна, като е неоснователно възражението за нищожност на същата – накърняваща добрите нрави, с оглед определянето й като минимален процент от размера на вземането и ограничаване на крайния й размер. По договора от 30.03.2011 г. ПАС е приел недължимост на претенциите за главница и лихва с оглед липсата на представени двустранно подписани протоколи между страните за приемане и отчитане на извършената работа /чл.7 ал.1 от договора от 30.03.2011 г./. ПАС е приел, че самото осчетоводяване на фактурите за претендираното възнаграждение не създава права нито задължения, а само ги отчита. След като липсва двустранно подписан протокол, удостоверяващ извършването и приемането на работата, според ПАС не е доказано и основанието за възникване на претендираното възнаграждение. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. По жалбата на [община] срещу решението на ПАС в уважителната му част: Този касатор формулира следния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: Дали в размера на иска за претендирана неустойка следва да се включва или не ДДС при изчисляването й? За разрешението на този въпрос се твърди противоречие с приложена съдебна практика – решение на САС № 200/09.03.2009 г. Така формулираният въпрос не е обуславящ изхода на спора, доколкото претендираната неустойка е изчислена съобразно посоченото в сключения между страните договор от 19.02.2008 г., без да се изчислява отделно ДДС. Приложеното решение на САС е без доказателства да е влязло в сила и не обуславя допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 или т.1 ГПК както погрешно сочи касаторът. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на [община] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС в уважителната му част. По жалбите на [фирма] срещу решението на ПАС в отхвърлителната му част: Касационната жалба с вх. № 2230/25.03.2013 г. е срещу решението на ПАС в частта му, с която са отхвърлени предявените искове на тази страна за разликата от 266112 лв. до 290308 лв. по договора от 19.02.2008 г. и е потвърдено решение на ПОС, отхвърлящо иска на тази страна за главница от 40824 лв. и моратарна лихва от 811.81 лв. по договора от 30.03.2011 г. Касационната жалба с вх. № 2262/27.03.2013 г. е срещу решението на ПАС в частта му, касаеща претенцията на тази страна за сумата 40824 лв. - главница и 811.81 лв. - мораторна лихва по договора от 30.03.2011 г. В изложенията си към двете касационни жалби [фирма] формулира въпроси, свързани с доказването и дължимостта на претендираните възнаграждения по двата договора при наличие на осчетоводяване на приложените фактури, упражнено право на данъчен кредит и приемане на извършената работа, за които твърди, че са разрешени от ПАС в противоречие с цитирана съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на ПАС в обжалваната му от [фирма] част на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по касационните жалби на тази страна, чиито формулирани въпроси в двете изложения, конкретизирани и уточнени съобразно т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, по същество се свеждат до следното: Доказва ли получаване на определена услуга в обем и цена, отразени във фактури, които са осчетоводени и отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената работа, респ.услуги и че се дължи плащане за същата? Поради приетото наличие на критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на ПАС, на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до тях, да внесе и представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбите му в размер на 1316.64 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: