Определение № 2118 от 14.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2395/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД срещу решение № 157/30.06.2025 г. по в. гр. д. № 537/2024 г. на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е отменено и потвърдено решението на Окръжен съд Русе и в полза на С. В. е присъдено обезщетениe за неимуществени вреди в размер над 500 лв., а за имуществени - в размер над 6 лв. ведно със законната лихва от 28.07.2023 г., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2023 г. в [населено място].

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. Заявява се теза, че въззивната инстанция е завишила многократно присъдените в полза на ищеца обезщетения, като е пренебрегнала изводите на вещото лице медик, че ищецът има хронични диабетни рани на далечните части на крайниците, които се развиват като резултат от местна смърт на клетки в живия организъм и са с некротичен характер. Налице са макроангиопатии. Съдът не е отчел и становището на експерта за наличие на кръвонасядания в областта на лакетната става и хеморагични фликтени в областта на първи лъч на дясното ходило, както и, че отоците и раните от нарушена трофика на меките тъкани при цироза и ретрограден застой са свързани с увреждания на венозни съдове на крайниците и се получават при тежки увреждания на венозния кръвоток. Поради тази причина касаторът твърди, че раните по стъпалото на ищеца са свързани с неговите придружаващи заболявания, а не са получени вследствие на ПТП и не са били извършени манипулации, свързани със счупване на кост от ходилото. В касационната жалба се заявяват оплаквания и срещу приетия обем съпричиняване - 20%, при положение, че ищецът е пресякъл на червен сигнал на светофара пешеходна пътека. Според застрахователното дружество пострадалият е допринесъл с 95% за настъпване на вредите. Релевира се хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Поставят се материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи правоприлагането с цел определяне справедлив размер на обезщетението. Твърди се, че те са мотивирали въззивната инстанция и са включени в предмета на делото:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор относно възражението за допринасяне на вредоносния резултат от пострадалото лице?“

2. „Кои са критериите и как се отразяват на определените размери на обезщетението за ищеца при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт?“

3. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор?“

4. „Необходима ли е задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните следва ли да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането?“

5. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, въз основа на които да формира собствените си фактически и правни изводи, като обсъди всички наведени относими доводи и възражения на страните?“

От касатора се претендира въззивното решение да бъде селектирано за извършване на касационна проверка и в резултата на това да бъде отменено.

От ответника по касация С. В. е депозиран отговор, с който се оспорва касационната жалба при твърдения за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявени от С. И. В. искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер 26 000 лв. – обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 22.04.2023 г. от лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, както и за заплащане на сума в размер 120 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от 27.07.2023 г.

При подадени и от двете страни въззивни жалби срещу приетия от първоинстанционния съд размер на обезщетенията /7 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 72 лв. обезщетение за имуществени вреди/ с атакуваното в настоящото производство решение съдът е постановил увеличение с 4 500 лв. за причинените неимуществени вреди и 24 лв. за имуществени вреди. Съдът е счел за установено между страните реализирането на правопораждащите правото на обезщетение в полза на ищеца факти. За да определи справедлив размер на обезщетението за причинени на В. неимуществени вреди, съдът е изложил съображения, че то трябва да съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, освен, че е необходимо да отразява естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. Кредитирал е свидетелските показания и заключението на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и е приел, че ищецът С. В. към датата на ПТП е бил на 62 години и е претърпял силни болки и страдания от получените травми: счупване на далечната фаланга на първи пръст на дясно ходило, кръвонасядане в областта на дясната лакетна става, хематом на дясно ходило, хеморагични фликтени в областта на първи лъч на дясното ходило /були, мехури/. По спешност му е било проведено оперативно лечение за отстраняване на съдържимото на фликтените, след което е било проведено лечение до заздравяване на раните. Възстановителният период за счупването е бил 45 дни, а за меките тъкани - 2-3 седмици, като липсват данни за възникнали усложнения, удължаващи този период вследствие на заболяването му диабет. Пострадалият е бил стресиран, трудно се е придвижвал, изпитвал е силна болка, променил се психо-емоционално - от деен и активен човек е станал затворен и започнал да се движи по малко. При установените факти въззивната инстанция е приела, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от С. В. душевни и физически болки и страдания възлиза на 15 000 лв. По отношение обезщетението за имуществени вреди съставът е споделил изцяло формирания от първоинстанционния съд извод за пълна дължимост на претендираното обезщетение от 120 лв.

Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат съдът е формирал становище, че същото е основателно, тъй като пострадалият е предприел пресичане на пътното платно при забранителен за пешеходеца червен сигнал на светофара, с което е създал опасност за движението поради внезапното и неочакваното си влизане пред преминаващия автомобил. В мотивите апелативният съд е разяснил, че водачите на МПС имат в по-висока степен обосновано очакване, че на пътното платно няма да навлезе пешеходец при наличие на светофар в сравнение със ситуацията, при която мястото е сигнализирано единствено от пешеходна пътека, или друга пътна маркировка. Позовал се е на задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 6, б.“а“ от ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК, ВКС, с която е разяснено, че правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП и, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца при пресичане на пътното платно за движение на пешеходна пътека в случаите, когато не само водачът на МПС е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по ЗДвП, но и когато пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Успоредно с това съставът е отчел и действията на водача, който е имал време да наблюдава светлинния сигнал и брояча на светофара и да отчете колко време има до края на зеления сигнал, но не е съобразил поведението си и режима на движение на автомобила, така че да премине безопасно, а, приближавайки кръстовището на изтичащо време на зеления сигнал, е навлязъл в него на жълт такъв и преминал на червен сигнал, в резултат на което е причинил процесното ПТП. В приложение на чл.120 ал.1 ЗДвП и чл.31 ал.3 т.7 ППЗДвП съдът е приел, че водачът е имал възможност своевременно да прецени, че оставащото му време за безопасно преминаване през кръстовището при разрешена зелена светлина няма да е достатъчно, поради което е следвало да предприеме спиране на автомобила, което не е сторил. При съвкупната преценка на горните обстоятелства за влиянието на поведението на водача и на пешеходеца върху настъпването на ПТП решаващият състав е заключил, че приносът на пострадалия е в обем 20%.

Не са налице релевираните основания за достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Първи, трети и пети въпроси се припокриват и касаят задължението на въззивния съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, в това число и по своевременно заявените доказателствени искания в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая съставът на Апелативен съд Велико Т. е обсъдил и е дал отговор на всички оплаквания във въззивната жалба на касатора, извършил е надлежна преценка на доказателствата по делото, като е изложил подробно своите собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, включително и относно спорните въпроси дали получените увреждания са единствено в резултат на травмата, или са повлияни и от съпътстващото заболяване на ищеца – диабет, както и при какъв сигнал на светофара всеки от двамата е предприел своята маневра. Съдът изцяло е кредитирал заключението на вещото лице С. /л. 155 и л. 156 от делото на ОС/ и заявеното от него в открито съдебно заседание /л. 180 от делото на ОС/: „…диабетът като заболяване може да бъде неблагоприятен фактор, който да удължи възстановителния период, но в конкретния случай няма данни за възникнали усложнения, удължаващи възстановителния процес следствие на това заболяване …“. В резултат на това е изградил теза, че увредата в крака е изцяло резултат от причинената от автомобилната гума травма, която е наложила хирургическо отстраняване на кръвта от мехурите и обработване на раната, така че да не бъде допусната инфекция. Поставените от касатора въпроси не държат сметка за обстоятелството, че в заседанието, в което е било прието заключението на комплексната експертиза, процесуален представител на дружеството не е присъствал, а съдът е докладвал молба от упълномощения адвокат П., който е заявил, че няма въпроси към експертизата и моли тя да бъде приета. Наред с това, съдът е обсъдил и заключението в частта, в която е изяснен механизма на инцидента и е приел, че вина за него имат и двете страни, но тази на водача на автомобила е с по-голяма тежест, доколкото той е следвало да предпочете преустановяване на движението с цел запазване живота и здравето на останалите по-уязвими участници в движението, каквито са пешеходците. Следователно в противовес на тезата, стояща зад въпросите, въззивният съд не е неглижирал установените по делото факти, твърдения и възражения, а ги е обсъдил и анализирал, но е достигнал до извод, който ответникът касатор не приема. Това обстоятелство обаче не е достатъчно основание да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение за отговор на поставения процесуалноправен въпрос.

Въпросите, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД, макар да са обусловили решаващите мотиви на въззивния съд, също не могат да послужат за позитивна селекция на въззивното решение с цел осъществяване на инстанционен контрол, тъй като неудовлетворен се явява допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В своята практика касационната инстанция последователно е поддържала разбирането, че съдът дължи задълбочена преценка на общите и специфични критерии за всеки отделен правен спор правнорелевантни факти, включително общественото разбиране за справедливост, обусловено от конкретните икономически условия в страната, което в случая е сторено. Въззивната инстанция не е процедирала в разрез със задължителната и казуална практика на ВКС, на която се позовава жалбоподателят. Съставът на апелативния съд не е отрекъл задължението си да обсъди всички факти и обстоятелства, както и тезите и доводите на страните, които имат значение за определяне размера на обезщетението, така че то да отговаря на изискването да е справедливо, включително чрез отчитане на социално-икономическите условия в страната, лимитите на застрахователно покритие и инфлационните процеси. Вярно е точно обратното – съдът е извършил съвкупна преценка на целия доказателствен материал – писмени доказателства, свидетелски показания, експертни заключения. Дали изводите му след прилагане на този подход са правилни няма как да бъде преценено в производството по чл. 288 ГПК, касаещо селекция на обжалваното въззивно решение с цел осъществяване на инстанционна проверка, но невключващо извършването на самата проверка за законосъобразност.

При липса на релевираното от касатора основание за достъп до касационен контрол такъв следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС