Определение № 2977 от 15.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1306/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Н. Й., подадена чрез адв. Л. М. от АК - Варна, срещу решение № 205/27.02.2024г. по възз.гр.д.№ 1740/2023г. на САС. С него е потвърдено решение № 206/28.04.2023г. по гр.д.№ 116/2022г. на ОС - Перник, с което са отхвърлени предявените искове по чл.95, ал.1 ЗАПСП за обезщетение от нарушение на авторското право върху идеен архитектурен проект в размер на 20 000лв. за имуществени вреди и в размер на 8000лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, и са присъдени разноски в тежест на ищцата.

В касационните жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, частична необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Ищцата намира, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, тъй като неправилно в мотивите си се е позовал на общите принципи и правилата на закона за обществените поръчки, игнорирайки специалните правила в ЗОП, свързани с прилагането на ЗАПСП. Поддържа, че, в нарушение на процесуалния закон, въззивният съд не е обсъдил доводите й, свързани с позоваване на чл.79, ал.1, т.4, респ.чл. 182, ал.1, т.1 и 3 и чл. 191, ал.1, т.2 от ЗОП, според които общината е имала възможност да избере такава процедура по чл. 18 от ЗОП за осъществяване на строителството на младежкия център, която да е съобразена с наличието на авторското право на ищцата, като не е била длъжна по закон да обявява обществена поръчка за инженеринг, тъй като ЗОП допуска възлагане само на проектирането, отделно от възлагане на контрол и възлагане на строителството. Ищцата счита, че нарушението на авторските й права е извършено със самото обявяване на обществената поръчка, при което не е изрично предвидено участието й като изпълнител на част от проекта, а виновното лице безспорно се явява кметът на общината, който е подписал обявата за обществената поръчка, като вината му се предполага до доказване на противното. Искането е за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира за присъждане на разноски пред трите инстанции.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. В случай, когато авторът на произведение предостави правото върху него на трето лице под условие, когато това трето лице обещае изпълнението на това условие, и съответно - приеме ограничението за ползване на правото, неизпълнението на това условие от страна на третото лице представлява ли нарушение на правото на автора върху произведението?

2. Обявяването на идейния проект на архитект Й. в обществената поръчка за инженеринг, в нарушение на договорката този идеен проект да бъде заплатен по договорения между страните начин чрез нейното включване в изработването и на техническия проект, дали води до нарушаване на правото на автора на идейния проект по чл. 19 ЗАПСП за възнаграждение за всеки вид ползване на произведението?

3. Изменението на идейния проект на архитект Й. чрез създаване на съвсем различен технически проект от фирмата изпълнител дали представлява неправомерно отчуждаване на нейното имуществено и неимуществено право по чл.15, ал. 1, т.6 от ЗАПСП да внася промени в своето произведение?

4. Обявяването на обществената поръчка за инженеринг въз основа на изработения от архитект Й. идеен проект, извършено без нейното изрично съгласие да се откаже от постигнатата договореност с Община Перник да бъде възложен техническият проект именно на нея, дали представлява нарушаване на нейното авторско право по чл. 15, ал.1, т.1 от ЗАПСП да бъде разгласявано нейното произведение само по определени от нея време, място и начин?

Основанието по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК е въведено по следния въпрос:

5. Дължи ли въззивният съд обсъждане и произнасяне по оплакванията в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал изложените от въззивника доводи, свързани с доказателства, допуснати и събрани в първоинстанционното производство и при такова оплакване какво следва да съдържат мотивите на въззивното решение по съществото на правния спор?

В постъпилия писмен отговор на касационната жалба от Община Перник, подадена чрез адвокат М. Г. от САК, се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба.

Съставът на I търговско отделение, в изпълнение на правомощията в производството по чл. 288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел, че са налице част от кумулативните предпоставки от фактическия състав на претендираното право по чл.95, ал.1 ЗАПСП - процесният идеен архитектурен проект за обект младежки център в Община Перник е годен обект, подлежащ на закрила по см. на ЗАПСП, предвид установеното от заключенията на приетите по делото експертизи, отговаря на нормативните изисквания за инвестиционните й проекти, а и ответната община го е приела в качеството си на възложител, а ищцата е негов автор, тъй като е посочена в него като проектант, и срокът за закрила на авторското право не е изтекъл. За да отхвърли иска, съставът на апелативният съд е счел за недоказани останалите предпоставки от този фактически състав. Като е съобразил, че искът е предявен срещу община, т.е. срещу юридическо лице, съставът на апелативния съд се е позовал на чл.95 ЗАПСП и на чл.95г ЗАПСП, приемайки, че за ангажиране отговорността на ответната община за вреди от нарушаване на авторското право на ищцата е необходимо да се докаже, че авторските правомощия са били упражнявани без нейно съгласие и без това да е позволено от закона от физическо лице, което е представлявало ответната община, от неин служител или от нает от нея лице. Въз основа на доказателствата по делото въззивният състав е установил, че ищцата и заместник-кмета на ответната община - С. К. са постигнали устна уговорка за изработване от ищцата на идеен архитектурен проект с цел общината да кандидатства за финансиране по Норвежкия финансов механизъм срещу ангажимент за възлагане на ищцата на изработването на техническия проект, в случай, че изработеният от нея идеен проект бъде одобрен. Намерил е, че в случая използването на процесния идеен проект от общината в обявената процедура по обществена поръчка е съобразно даденото ищцата съгласие за това и с оглед целта, за която е бил поръчан, поради което не би могло да се направи извод, че служител на общината е извършил виновно нарушение на авторските права на ищцата. Въззивният състав е приел, че този извод не се променя от твърденията, че на ищцата не е заплатено възнаграждение. В тази връзка е посочил, че незаплащането на възнаграждение на ищцата би било неизпълнение на възникнали уговорки между страните и поражда право на ищцата да претендира реално изпълнение или обезщетение за вредите от неизпълнение, каквато претенция е извън предмета на делото и не може да обоснове нарушение на авторските й права, съответно ангажиране на деликтната отговорност на ответната община. За пълнота на изложението е посочено, че не се установява страните да са уговорили конкретно парично възнаграждение срещу даденото от ищцата съгласие и поет ангажимент за изготвяне на процесния идеен архитектурен проект, нито е установено до момента на предявяване на исковата молба ищцата да е предявявала каквито и да е материални претенции към общината в тази връзка, като в осъществената между страните кореспонденция въобще не се споменава за заплащане на възнаграждение, ищата не е отправила покана до общината за заплащане на възнаграждение, а по делото е въвела твърдения, че се е съгласила срещу изготвения от нея проект и неговото използване в процедурата за обществена поръчка да получи възлагане разработването на проекта в техническата фаза и съответни материални облаги, но само в случай на нейно участие в обществената поръчка. Формирани са мотиви, че неизпълнението на тези уговорки от представител на общината по никакъв начин не може да бъде определено като нарушение на авторското право на ищцата. Обсъдено е, но е счетено за неоснователно възражението, че възлагането на изготвянето на техническия проект в обществената поръчка на други лица, а не на ищцата, е нарушение на авторското й право. В тази връзка въззивният състав е приел, че, в съответствие с основните принципи и правила по ЗОП, възлагането и проектирането по обществената поръчка следва да се извърши при условията на състезателност и конкуренция между различни участници, поради което избирането на друго лице не накърнява правата на ищцата върху изработения от нея проект, още повече, че избраният изпълнител не е използвал нейния идеен проект, а е изработил свой идеен проект и, след неговото одобрение – е изработил и технически проект. Направен е краен извод, че при неустановяване на противоправно поведение на физическо лице, представител на община Перник, изразяващо се в нарушение на авторското право на ищцата върху процесния идеен архитектурен проект, не са налице предпоставките за ангажиране на търсената специална деликтна отговорност.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

При служебната проверка, за която съставът на касационния съд не е ограничен от посочените от касатора основания ( мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС), не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение(чл.281, т.3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК).

По процесуалноправния въпрос № 5 ищцата не е обосновала общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е посочила кои нейни доводи, свързани с доказателства, допуснати и събрани в първоинстанционното производство, са останали необсъдени от въззивния съд. По него не е налице и въведената допълнителна предпоставка за допускане на обжалване. От мотивите на въззивното решение не може да се направи извод, че са необсъдени доводите на ищцата във връзка с използването на авторския й идеен проект в обявената от ответната община процедура за обществена поръчка за младежкия център в града. Разглеждайки довода на ищцата, че възлагането на изготвянето на техническия проект в обществената поръчка на други лица, а не на нея, е нарушение на авторското й право, въззивният състав се е позовал на основните принципи и правила по ЗОП, че възлагането и проектирането по обществената поръчка следва да се извърши при условията на състезателност и конкуренция между различни участъци участници, поради което избирането на друго лице не накърнява правата на ищцата върху изработения от нея проект. Така, макар и да не са обсъдени изрично доводите, поддържани във въззивната жалба, основани на разпоредбата на чл.191, ал.1, т.2 от ЗОП, съгласно която възложителите могат да не публикуват обява, а да публикуват покана в РОП и да я изпратят до определено лице/лица, когато възлагането на обществената поръчка на друго лице е невъзможно, поради наличие на авторски или други права на интелектуална собственост, в обжалваното решение е прието, че в случая не е налице изключение от основните принципи и правила на ЗОП.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по въпроси от № 1 до № 4 произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са израз на несъгласие с правилността на изводите, че използването на авторския идеен архитектурен проект на ищцата в обявената от общината процедура по обществена поръчка не нарушава авторското й право, която обаче е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК и не може да обоснове допускането до касационен контрол. За пълнота на изложението следва да се посочи, че единствено въведените от ищцата доводи, че по тези въпроси липсва съдебна практика, не са достатъчни да обосноват приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.4 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Ищцата не е посочила коя е според нея непълната, неясна или противоречива правна уредба, която налага създаване на съдебна практика, съответно промяна или осъвременяване на създадената по приложението й съдебна практика.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора на ищцата не се дължат разноски. На ответната община се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 400лв., доказани с приложения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: