Решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г.

Решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 477 от 29.03.2012 г., постановено по настоящото дело № 1417/2011 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, IV Д с-в, № 117 от 26.05.2011 г. по в. гр. д. № 1837/2011 г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 76 с-в, от 09.12.2010 г. по гр. д. № 25433/2010 г., с което са уважени предявените от И. Б. Г. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответникът по касация И. Б. Г. от [населено място] в представения писмен отговор и чрез адв. П. моли да решението да се остави в сила. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно обстоятелствата, които са от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение при прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ. По поставения въпрос ВКС намира следното: С посочените от касатора решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. IV г. о. ВКС и решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. III г. о. ВКС, и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Настоящият съдебен състав споделя изложеното в посочените по-горе решения становище по прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ, че при преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. По основателността на касационната жалба. В. съд е уважил предявените от И. Б. Г. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ по съображения, че поведението на ищеца и липсата на други наказания не обосновават налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Действително ищецът е извършил описаното в заповедта за уволнение нарушение на трудовите задължения като е напуснал работното си място на контролно-пропускателния пункт на летището, но обстоятелствата, при които е извършено нарушението не обосновават извод, че е налице "тежко нарушение" на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ. От съществено значение в тази насока е поведението и "дисциплинарното минало" на работника, т. е. допускал ли е други дисциплинарни нарушения, дали са му били налагани други дисциплинарни наказания, дори и те да са били заличени. В касационната жалба на [фирма] са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. К. счита, че въззивният съд не е съобразил голямата обществена значимост на изпълняваната от ищеца длъжност, осигуряващ сигурността и безопасността на всички хора на летището, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение и липсата на самокритично отношение към извършеното. С оглед дадения по-горе отговор на поставения въпрос ВКС намира жалбата за основателна. При проверката на съответствието на наложеното дисциплинарно наказание на извършеното нарушение по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ въззивният съд не е обсъдил характера на извършваната от ищеца И. Б. Г. работа в отдел Охрана и пропускателен режи на летище С., значимостта на неизпълнените трудови задължения и настъпилите и възможни неблагоприятни последици. Установено е безпрепятственото преминаване на задържан впоследствие мъж на посочената в заповедта за уволнение дата между бариерите на К. и проникването му в строго охраняема зона на летището, при отсъствието в този момент на ищеца от работното му място на поста. От свидетелските показания и обяснението по чл. 193, ал. 1 КТ е установено, че за времето от 02.30 часа до 03.20 часа ищецът е бил в закусвалнята за да се нахрани и да си вземе лекарствата, въпреки, че не е могъл да си осигури заместник за този период, през който е станало и нарушението. Изложените обстоятелства ВКС намира като особено тежко нарушение на трудовата дисциплина с оглед характера на извършваната дейност, нерегламентираното проникване в охраняемата зона поради извършеното нарушение, възможните тежки последици от такова нарушение както за имуществото на работодателя, така и за сигурността на неограничен брой лица. Причината за извършване на нарушението от друга страна сочи на занижено чувство за отговорност в конкретния случай. Изложените съображения мотивират ВКС да приеме, че е налице тежко нарушение на трудовите задължения, което съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Поради констатираното нарушение на материалния закон въззивното решение следва да се отмени и делото да се реши по същество като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ се отхвърлят. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение