Определение № 106 от 14.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1690/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Иновасион“ ООД срещу решение № 133 от 08.05.2024г. по в.т.д. № 120/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 30 от 11.12.2023г. по т.д. № 30/2023г. на Окръжен съд – Разград.

С първоинстанционното решение, по искове по чл. 74 от ТЗ на Ю. С. Х., са отменени решенията по т. 1, 2 и 3 от дневния ред на общото събрание на съдружниците на „Иновасион“ ООД, проведено на 25.08.2023г. – за изключване на Ю. С. Х. като съдружник, за поемане на неговите дялове от друг съдружник и за приемане на нов дружествен договор, който да отрази настъпилите промени.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – съдът не е съобразил, че и тримата разпитани свидетели са потвърдили, че имат знание за наличието на конфликт и действията на изключения съдружник, свързани с него. Съгласно съдебната практика увреждащи по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ са онези правни и/или фактически действия, осъществени от съдружника, които нарушават общото задължение за лоялност, засягат имущественото състояние на търговеца или се отразяват негативно върху доброто му име, като е без значение дали от последното са настъпили имуществени вреди, тъй като нарушението е формално. Въззивният съд изобщо не приема, че негативното отражение на доброто име на дружеството може да се приеме за действие, което да се подведе под хипотезата на чл. 126, ал. 3 от ТЗ и оттам следва и неправилно постановеният акт. Проявеното многократно поведение на съдружника на място, където се извършва основната дейност на търговското дружество, неминуемо се отразява негативно на доброто име на дружеството.

Касаторът иска обжалваното въззивно решение да бъде допуснато до касация, отменено и предявените искове – отхвърлени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Кои действия на съдружника могат да се тълкуват като такива против интересите на дружеството?

Касаторът счита, че въпросът е от значение за развитието на правото, тъй като по прилагането на чл. 126, ал. 1, т. 3 от ТЗ липсва съдебна практика. Нормата е неясна и има нужда от тълкуване.

2. Задължен ли е въззивният съд да направи оценка на събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания и да ги обсъди заедно с другите доказателства по делото, в това число да обсъди и прецени показанията не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи?

Във връзка с въпроса са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Не е посочена съдебна практика.

От насрещната страна по жалбата Ю. С. Х. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че Ю. С. Х., З. А. Г. и А. Н. А. са били съдружници в „Иновасион“ ООД. След отправено писмено предупреждение за изключване на основания по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, на проведено на 25.08.2023г. общо събрание на съдружниците Ю. С. Х. е бил изключен като съдружник (т. 1 от дневния ред по съставения протокол). На същото събрание дяловете му са били поети от съдружника З. А. Г. (т. 2 от дневния ред) и е бил приет нов дружествен договор, отразяващ промените в броя на съдружниците и притежаваните от тях дялове от капитала (т. 3 от дневния ред). Изключването на Ю. С. Х. като съдружник е било обосновано с обстоятелствата, че: на 23.07.2022г., към 19.40 часа, в хотел „Мимоза“ [населено място], стопанисван от „Иновасион“ ООД, се е нахвърлил върху съдружника А. Н. А., като замахвал към него с вилица и му нанесъл удар с юмрук; на 09.08.2022г., около 22.50 часа, в същия хотел Ю. С. Х. започнал да крещи и да има агресивно поведение пред стая № 103, в която бил настанен съдружникът З. А. Г. – нанесъл удари по входната врата на стаята и отправил закани за саморазправа; на 25.06.2023г. около 11.30 часа в хотела отправил закана за убийство спрямо съдружника А. Н. А.. Образуваната при първата проява прокурорска преписка е била прекратена с отказ да се образува досъдебно производство, тъй като деянието се преследва по тъжба на пострадалия.

За основателни от въззивния съд са били приети твърденията на Ю. С. Х., че решенията на общото събрание на съдружниците са взети при липса на материални предпоставки за изключване (чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ). Не е било установено неоказано съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, нито че са били извършени действия против интересите на дружеството. Обстоятелствата са били в доказателствена тежест на ответника. „Иновасион“ ООД е възразило, че проявеното агресивно поведение спрямо останалите съдружници е достигнало до знанието на бизнес партньорите на дружеството, респективно е било увредено доброто му име пред клиенти и персонала на хотел „Мимоза“, но, според въззивния съд, тези обстоятелства са останали недоказани. Действително отношенията между съдружниците са били влошени и това е станало достояние на персонала, клиенти и бизнес-партьори, но не е бил установен произходът на тези влошени отношения, тяхната връзка с дружествените работи и че е увредено доброто име на дружеството. Изрично въззивният съд е посочил, че влошените отношения между съдружниците потенциално могат да обусловят някое от основанията за изключване, но в конкретния случай не се установяват сочените от ответника материални предпоставки за изключване.

По-конкретно въззивният съд е счел за недостатъчни посочените и събрани по делото доказателства, включително показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна. Свидетелката М. Р. Н., управител на комплекс „Иновасион“, е дала единствено показания за конфликт между съдружниците, който е станал достояние на персонала. Свидетелят Х. Т. Ш., клиент на ресторанта в хотелския комплекс, свидетелствал за разпра между мъже в ресторанта, но без да е разбрал, че става въпрос за конфликт между съдружници. А. Д. А., шофьор-снабдител във фирма – доставчик на зеленчуци, е свидетелствал единствено, че е чувал от персонала за конфликт между съдружниците, при който Ю. бил агресивен, че „работите не вървели поради разногласия“, за което чули и други доставчици.

Също съгласно въззивното решение при отмяната на решението за изключване на съдружника Ю. С. Х., на отмяна подлежат и обусловените от това останали решения на общото събрание от 25.08.2023г. – за преразпределение на освободените дружествени дялове и за приемане на нов дружествен договор с отразяване на промените. Исковете по делото са били предявени при спазване на преклузивния срок, от легитимиран съдружник.

С оглед възприетото от въззивния съд, първият поставен въпрос (материалноправен) е от значение за изхода на делото. Уточнен и конкретизиран, въпросът съдържа питането кои действия на съдружника в дружество с ограничена отговорност могат да се тълкуват като такива против интересите на дружеството по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ и по-специално дали това са действия, с които се уврежда доброто име на дружеството. Въпросът е от значение за изхода на делото съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. С решението си този съд е отрекъл действия на ищеца – изключен съдружник против интересите на „Иновасион“ ООД, а дружеството е поддържало извършени нарушения по чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ от страна на съдружника.

Във връзка с въпроса не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на която се позовава страната. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Напротив, отговор на въпроса може да бъде изведен от практиката на Върховния касационен съд и тя е съобразена от въззивния съд. Съгласно решение № 35 от 28.03.2005г. по т.д. № 430/2004г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 171 от 14.03.2012г. по т.д. № 860/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., нарушението по чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ е формално – укоримо от закона активно поведение на съдружник, което съставлява действие против интересите на дружеството; такова е и действие, с което би могло да се засегне доброто име на търговеца или неговия престиж като такъв. Въззивният съд не е отрекъл, а е потвърдил, че влошените отношения между съдружниците потенциално могат да обусловят основание чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. Приел е за установено, че отношенията между съдружниците в „Иновасион“ ООД са били влошени, израз на което са били и действията на ищеца на 23.07.2022г., 09.08.2022г. и 25.06.2023г. Не е било отречено, че това е станало достояние на персонала, клиенти и бизнес-партьори, като е била образувана и прокурорска преписка във връзка със събитията от 23.07.2022г. Според съда обаче е останал неустановен произходът на тези влошени отношения и тяхната връзка с дружествените работи, и най-вече - че е било увредено доброто име на дружеството, поради което съдружникът Ю. С. Х. да бъде изключен.

Вторият поставен от касатора въпрос (процесуалноправен) относно задължението на въззивния съд да обсъди съвкупно събраните доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните по спора, също отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В касационната жалба на касатора се съдържат оплаквания, че тези задължения не са били изпълнени от състава на Апелативен съд - Варна.

По отношение на въпроса не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива казуална практика на Върховния касационен съд. Въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

В случая, противно на оплакванията в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, включително показанията на изслушаните свидетели, но е приел, че те не установяват Ю. С. Х. да е накърнил доброто име на ответното дружество. В този смисъл е било отговорено и на възражението на касатора – ответник. Според въззивния съд не са били установени основания по чл. 126, ал. 3,т. 1 и т. 3 от ТЗ за изключването на Ю. С. Х. като съдружник в дружеството. Правилността на фактическите и правни изводи, до които е достигнал въззивният съд, не може да бъде обсъждана във фазата по допускане на касационно обжалване.

Наличието на съдебна практика на ВКС, за която не се установява основание да бъде изменявана, изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на която също се позовава касаторът във връзка с втория въпрос.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна.

От името на Ю. С. Х. е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 04.07.2024г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът