Определение № 145 от 24.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Феникс-Арт-11“ ЕООД срещу определение № 110 от 11.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 78 от 2020 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е потвърдено определение за отказ № 2 от 10.01.2020 г. на Съдията по вписванията към РС-Ботевград по молба вх.№ 23 от 10.01.2020 г. за вписване на постановление на ЧСИ за налагане на възбрана.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставени са два въпроса:

1. Допустимо ли е съдебен изпълнител да издаде постановление за вписване на възбрана, въз основа на обезпечителна заповед за налагане на възбрана, в която са възбранени повече от един недвижими имоти, находящи се в районите на различни съдилища ?

2. Има ли право съдията по вписванията да постанови отказ, когато е направено искане за вписване на акт, издаден от съд ?

По първия въпрос се твърди, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория- че обжалваното определение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на съдия по вписванията, с което се дава разрешение по същество на друго производство, съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

В случая не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския окръжен съд по поставените въпроси поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Допустимо ли е съдебен изпълнител да издаде постановление за вписване на възбрана, въз основа на обезпечителна заповед за налагане на възбрана, в която са възбранени повече от един недвижими имоти, находящи се в районите на различни съдилища ?/ не може да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно тълкуването, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросът не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение: Обстоятелството, че е издадена една обезпечителна заповед за възбрана на два недвижими имота, находящи се в районите на различни съдилища, не е прието за пречка за вписване на възбраната нито от съдията по вписванията, нито от постановилия обжалваното определение състав на Софийския окръжен съд. Освен това, за да потвърди отказа на съдията по вписванията, съставът на Софийския окръжен съд не е счел, че съдебният изпълнител не може да издаде постановление за вписване на възбрана, въз основа на обезпечителна заповед за налагане на възбрана от съд. Напротив, приел е, макар и не изрично, че съдебният изпълнител може да издаде такова постановление, но че в този случай на вписване подлежи самата обезпечителна заповед, а не постановлението на съдебния изпълнител.

2. Вторият поставен въпрос /Има ли право съдията по вписванията да постанови отказ, когато е направено искане за вписване на акт, издаден от съд ?/ също не може да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което е поискано да бъде вписано постановление на ЧСИ за налагане на възбрана, а не на съдебен акт. В този смисъл е подадената до съдията по вписванията молба вх.№ 23 от 10.01.2020 г. Именно по тази молба /а не по молба за вписване на обезпечителната заповед от 30.12.2019 г. по т.д.№ 2797 от 2019 г. на Софийския градски съд/ се е произнесъл съдията по вписванията.

Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като решаващите мотиви на съда в обжалваното определение са свързани с приложението на ясни и точни правни норми: тези на чл.400, ал.2 ГПК и чл.8 и чл.24 от Правилника за вписванията, видно от които възбраната, допусната от съда по реда на чл.389 и сл.ГПК като обезпечителна мярка, се налага чрез вписване на обезпечителната заповед /а не чрез вписване на постановление на съдебен изпълнител за налагане на възбрана/ и това вписване се извършва по писмена молба на ищеца по гражданското дело, по чието искане съдът е допуснал обезпечението /а не по искане на съдебен изпълнител/.

Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на определението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на определението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК, ЗС и Правилника за вписванията в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение