Определение № 641 от 25.05.2011 г. на ВКС по д. № 179/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ДНСК – С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №579/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 6 616 лв. предявеният от П. Д. срещу касатора иск по чл.124, ал.1 от ГПК – признато е, че ищецът не дължи на ответника посочената сума в издадения срещу него изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.”к” от ГПК, отм. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК само формално, без да я обосновава откъм специфичните й предпоставки, посочени в ТР №1/10 г. – неяснота или празнина в закона, които налагат тълкуването му по поставен ясно и точно от касатора материално или процесуалноправен въпрос, липса на съдебна практика по въпроса или необходимост от осъвременяването й при променени обществено икономически условия. К. не е извел и поставил в контекста на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК конкретен правен въпрос от предмета на спора. В изложението се правят оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост и неточно прилагане на материалния закон. Излагат се подробни съображения за доказателствената сила и съдържанието на представените по делото доказателства, които въззивният съд не е отчел и обсъдил. Изложението сочи на основания по чл.281, т.3 от ГПК, за които ВКС не се произнася в това производство. Основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по предпоставки и цел и не съвпадат с никое от тези по чл.281, т.3 от ГПК, както е разяснено с ТР №1/10 г. Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.