Определение № 274 от 03.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 354/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 1161 от 16.10.2019 год. по гр. д. № 1157/2019 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 22.03.2019 год. по гр. д. № 9633/2018 год. на Районен съд, гр.Варна, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 год. на изп. директор на АГКК, изменена със заповед № КД-14-03-288 от 17.11.2009 год., находящ се в [населено място], р-н М., З. промишлена зона, целият с площ 2 420 кв. м., при посочените съседи, между съсобствениците Х. К. В., Б. К. В. и И. Х. В. с дялове по 1/4 ид. ч. за първите двама и 1/2 ид. ч. за последния. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Б. К. В., чрез пълномощника му адв. Б. Д., с оплаквания за неговата неправилност поради допуснато съществено процесуално нарушение относно отказа на въззивния съд да включи в делбената маса други съсобствени между страните имоти с оглед ликвидиране на съсобствеността им в едно производство, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне по делбата на допълнителните седем имота, подробно описани в касационната жалба. В приложеното изложение касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на очевидната неправилност на обжалваното решение. Поставени са процесуалноправни въпроси: 1. Какво е естеството на срока по чл. 231, ал. 2 ГПК? 2. Подлежи ли определението за отказ да се включат допълнителни имоти в делбената маса на самостоятелно обжалване? и 3. Ако съдът отказва включване на имотите във висящото делбено производство, то следва ли да образува отделно делбено производство за тези имоти и следва ли да се присъединят тези дела към висящото, с оглед образуването на по-големи реални дялове по реда на чл. 213 ГПК?. По втория въпрос се представя противоречива съдебна практика – в определение № 365 от 18.07.2011 год. по ч. гр. д. № 312/2011 год. І г. о. на ВКС и определение № 49 от 6.02.2012 год. по ч. гр. д. № 612/2011 год. на І г. о. е прието, че определението по чл. 341, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване, а в представеното определение № 254 от 28.04.2015 год. по гр. д. № 2014/2015 год. на ІІІ г. о. на ВКС е застъпена обратната теза. Съделителят И. Х. В., чрез пълномощника му адв. Д. П., в представения писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Съделителят Х. К. В. не взема становище по подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаряща на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК. По релевираните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, съдът съобрази следното: Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приел, че делбеният имот, представляващ един от описаните в представения по делото нотариален акт № 73/2010 год., е останал в наследство на страните от общия им наследодател Х. К. В., починал на 9.02.1980 год., и реституция, при посочените в нотариалния акт права, определени въз основа разпоредбите на ЗН. Съдът приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение относно искането му за включване в делбеното производство и на други съсобствени между страните имоти, поради неизпълнение на дадените неколкократно указания за отстраняване на нередовности по индивидуализиране на тези имоти, посочване на поддържаното основание за съсобствеността, представяне на скици и удостоверения за данъчните им оценки, съгласно чл. 341 ГПК. Поради неотстраняване на тези нередовности в срок, съобразено и с начина на заявяване на противоречиви становища на съделителя в отделните му молби, съдът оставил без уважение искането му за включване в делбата на описаните в нарочната молба имоти. Прието е, че протоколното определение в горния смисъл от с. з. на 1.03.2019 год. не подлежи на обжалване. По този повод касаторът поставя в изложението си към касационната жалба въпроса дали това определение подлежи на самостоятелно обжалване, като сочи противоречива практика на ВКС. Същият обаче не е обуславящ за направения от въззивния съд извод за допускане делбата между страните при посочените дялове на описания в исковата молба и решението друг поземлен имот, както и за извода за неизпълнение на указанията към касатора за включване на други имоти в делбеното производство, т. е. налице е произнасяне на въззивния съд по доводите срещу протоколното определение на първоинстанционния съд. В случая това произнасяне изключва относимостта на поставения въпрос, както и представената съдебна практика. Съображенията на касатора представляват оплаквания срещу правилността на направения извод, но не правен въпрос по смисъла на разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което същият не може да обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по останалите въпроси в изложението, поради същите съображения за неотносимостта им към изводите във въззивното решение по предмета на делото, както и поради липса на сочената допълнителна предпоставка. Съгласно приетото в т. 4 от цитираното тълкувателно решение, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК когато по спора няма приложима конкретна правна норма или същата е неясна, непълна или промяна в законодателството или в обществените условия налагат да бъде променено приложението на такава или тълкуването й. Такива съображения касаторът не излага, за да обоснове поддържаното основание за допускане на касация, извън неотносимостта на поставените въпроси за естеството на срока по чл. 231, ал. 2 ГПК /нито този по чл. 341, ал. 2 ГПК/ и за образуване на отделно делбено производство и присъединяването му към висящото такова при отказ за включване на допълнителни имоти в делбата, по които въпроси съдът изобщо не се е произнасял в обжалваното решение. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не се констатира на настоящия етап на производството наличието на такъв тежък порок на въззивното решение, който да обоснове извод за очевидната му неправилност, в който случай касационната инстанция може служебно да допусне касационното му обжалване. Касаторът се домогва да постигне произнасяне в едно делбено производство допускане на делбата и на други съсобствени имоти, за която възможност законът предвижда ред в чл. 341, ал. 2 ГПК, което не може да се осъществи по реда на касационното обжалване срещу решението по допускане на съдебната делба на имота, предмет на исковата молба по делбеното дело. Всички развити в жалбата и изложението доводи касаят поддържаната от касатора теза за наличие и на други съсобствени между страните имоти, като предявяването на искането за делба и на тях в това производство, е следвало да се поиска с писмена молба и съгласно изискванията на чл. 341, ал. 1 ГПК от всеки от останалите съделители. Молбата на касатора за включването на други имоти в делбата, заявена устно от пълномощника в с. з. на 1.02.2019 год. /след писмения му отговор и молби от 15.11.18 год., 30.11.18 год. в обратен смисъл/, е останала нередовна поради неизпълнение на дадените от съда указания /молби от 15.02 и 25.02.19 год./, поради което и липсва произнасяне по съществото й. Това обаче е неотносимо към произнасянето по спора за делбата на имота по исковата молба във въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба. По тези съображения касационното му обжалване не може да се допусне. Разноски за настоящето производство не се присъждат в полза на ответниците поради липса на заявено искане. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение