Решение № 4369 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Г., чрез адв. Стефанов, срещу решение № 2014 от 27.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1000/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121к-14476 от 19.11.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед.

Ответникът по касация – министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител гл. юрк. Стоев, в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди изцяло като правилно, обосновано и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и с материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, след като същото е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Д. Г. против заповед № 8121к-14476 от 19.11.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1. т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР на длъжността полицейски инспектор V степен (ТП) в участък „Иваново“ към РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е преценил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е акта с целта на закона.

След извършената проверка за законосъобразност съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма по чл. 59 АПК и съдържание за издаването й – чл. 210 ЗМВР, в предвидените от чл. 195 ЗМВР преклузивни срокове, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Въз основа на представените по делото доказателства съдът е направил извод, че дисциплинарно наказващия орган (ДНО) правилно е приел, че Д. Г. е извършил инкриминираното дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност като приема, че в хода на дисциплинарното производство пред административния орган са събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които да може да се установи по безсъмнен и безспорен начин извършването на тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 ЗМВР.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила в дисциплинарното производство и при гарантиране правото на защита на наказания служител. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на Г., с които същият извършва цитираните в заповедта нарушения на правилата за поведение по т. 13, б. „е“, т. 15, т. 19, т. 20, т. 46, т. 71 и т. 75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМВР, при наличие на постъпили данни за извършени от Г. тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 ЗМВР. Същият е запознат с нея и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство и да упражни в пълен обем правото си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6. във вр. с ал. 10 ЗМВР. В заповедта изрично е налице позоваване на обобщената справка и становищата изготвени в производството, с които служителят е запознат. Дисциплинарното наказание е наложено на служителя в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР и в съответствие с чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР, като при определяне на вида му е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината. По аргумент от чл. 194, ал. 3 ЗМВР, висящността на наказателното производство, образувано срещу Г. с обвинения за извършени престъпления при същите изпълнителни деяния като визираните в процесната заповед, не е пречка за започване и приключване на дисциплинарното производство на същите фактически основания. Няма законова пречка доказателствата, събрани редовно в хода на досъдебно производство по реда на НПК, да се приобщят в дисциплинарното производство за установяване на деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗМВР.

Дисциплинарната отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност, в случая - наказателна и ДНО не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Образуване на наказателно производство само по себе си не е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което данните за образувано наказателно производство не засяга производството по реализиране на дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР, дисциплинарната отговорност се реализира независимо от основанието за търсене и на друг вид отговорност, каквато в конкретния случай е наказателната отговорност.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че процесната заповед е съответна на материалния закон. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че служителят Д. Г. е осъществил фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 ЗМВР. Същият към датата на издаване на оспорената заповед е заемал длъжност полицейски инспектор V степен (ТП) в участък „Иваново“ към РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе.

В периода месец януари 2021 г. до 15.04.2024 г., в гр. Русе, в нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ЗМВР, която забранява предоставянето на информация на граждани от служители на МВР, извън посочения от закона ред и чл. 13, ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез Интегрирана информационна система „Справки“, утвърдени с МЗ № 1з-1825 от 04.09.2012 г., която разпоредба гласи, че служител, получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР, носи отговорност за извършваните от него дейности, за ползването и разпространението на получената чрез ИИС „Справки“ информация, инспектор Д. Г. неправомерно, извън посочения от закона ред, е предоставял на Д. В. информация от информационните фондове на МВР за български граждани - живи или починали като е използвал служебното си положение и е реализирал облага за трети лица.

С постановление от 15.04.2024 г. на двама следователи в Окръжен следствен отдел (ОСлО) в Окръжна прокуратура (ОП) - Русе полицейски инспектор Г. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършени от него деяния, представляващи престъпления – по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.ал. 2 от НК; по чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 5 вр.чл. 209, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 316 вр.чл. 309, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 4 вр.чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 316 вр.чл. 308, ал. 3, т. 2 вр.ал. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 4 от НК, а в съответствие с Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи вменените на жалбоподателя дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 3 ЗМВР „неизпълнение разпоредбите на този закон (чл. 22, aл. 2 от ЗМВР) и ... на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи (чл. 13, ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез Интегрирана информационна система „Справки“, утвърдени с МЗ № 1з-1825 от 04.09.2012 г., представени от ответната страна по делото като са представени и писмени доказателства за това, че Г. е бил надлежно запознат с тях, изразяващо се в неспазване на конкретно посочени правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 13, б. “е“, т. 15, т. 19, т. 20, т. 46, т. 71 и т. 75, което поведение уронва и престижа на службата.

Със заповед peг. № 8121к-6809 от 10.05.2024 г., на основание чл. 214, ал. 4 ЗМВР, служителят временно е отстранен от длъжност. Материалите по ДП № 15/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Русе, са приобщени към дисциплинарното производство. Въз основа на тях и другите събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, ДРО приема, че:

• През периода месец ноември 2020 г. до 15.04.2024 г., в гр. Русе, полицейски инспектор Г. заедно с А. Т. Д. и Д. С. В., двамата от гр. Русе, е участвал в организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 209, чл. 210, чл. 308, чл. 309 и чл. 316 вр.чл. 309 НК като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице, което съставлява престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.ал. 2 НК;

• През периода месец октомври 2019 г. до месец юни 2023 г. в гр. Русе и гр. Силистра, в условията на продължавано престъпление – на три пъти, заедно с Д. С. В. и А. Т. Д. и двамата от гр. Русе, полицейски инспектор Г. е подпомогнал същите:

• чрез посредствено извършителство с Е. Е. И. от гр. Русе, през месец юни 2023 г. с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у И. Д. Н. от гр. Силистра, собственик на земеделска земя в местността [местност], в землището на [населено място], обл. Силистра и с това е причинил имотна вреда на Н. в размер на около 20 000 лева;

• чрез посредствено извършителство с П. П. Д. от гр. Русе, през месец април 2020 г. с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у М. В. И. от гр. Русе, че е собственик на апартамент, находящ се в гр. Русе, [улица], с площ 48.50 кв.м. ведно с избено помещение и с това е причинил имотна вреда на И. в размер на 52 920 лева;

• чрез посредствено извършителство със С. Н. А. от гр. Русе, през месец октомври 2019 г. с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Е. С. Е. от [населено място], обл. Търговище, че е собственик на земеделски земи - имот, находящ се в землището на [населено място], общ. Две могили, обл. Русе с площ 26.952 дка и имот, находящ се в землището на [населено място], общ. Две могили, обл. Русе с площ 14.548 дка, имот в землището на [населено място], общ. Две могили, обл. Русе с площ 1 дка и с това е причинил на „Агро Комерс“ ООД, представлявано от Е. С. Е. имотна вреда в размер на 3 500 лева, като измамата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нея и причинената вреда е в големи размери, което съставлява престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 5 вр.чл. 209, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 НК;

• През периода 02.07.2021 г. - 02.06.2023 г. в гр. Русе, в съучастие с А. Т. Д. и Д. С. В. и двамата от гр. Русе, полицейски инспектор Г. подпомогнал същите, в условията на продължавано престъпление - на 2 пъти, (при легитимиране пред нотариус Л. П. Шилков при обявяване на тайно саморъчно завещание на 02.07.2021 г.; пред нотариус Г. Л. Георгиев при обявяване на тайно саморъчно завещание на 02.06.2023 г.) съзнателно да се ползват чрез посредствено извършителство съответно с Д. П. Д. от гр. Русе и Е. Е. И. от гр. Русе от частни документи: тайно саморъчно завещание от 17.04.2018 г., с което П. Р. И. завещава на Д. П. И. всички свои движими и недвижими имоти и тайно саморъчно завещание от 20.02.2017 г., с което Б. Т. Й. завещал на Е. Е. И. всичките си движими и недвижими имоти и да ги употребят, за да докажат, че съществува право и правно отношение, че лицата Д. П. Д. от гр. Русе и Е. Е. И. от гр. Русе са придобили по надлежния ред правото на собственост на съответните имоти като от тях за самото съставяне не може да им се търси наказателна отговорност, което съставлява престъпление по чл. 316 вр.чл. 309, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 4 вр.чл. 26, ал. 1 НК.

• На 26.05.2022 г. в гр. Русе, в съучастие с А. Т. Д. и Д. С. В. и двамата от гр. Русе, полицейски инспектор Г. подпомогнал същите съзнателно да се ползват чрез посредствено извършителство с Д. П. Д. от гр. Русе от неистински официален документ - нотариален акт за продажба на земеделски земи [заличен текст] от 06.01.2000 г. по описа на нотариус Ц. Миланов - Русе, като от тях за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и деянието е извършено с цел имотна облага, което съставлява престъпление по чл. 316 вр.чл. 308, ал. 3, т. 2 вр.ал. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 4 НК.

• По делото от трета неучастваща в производството страна – ОП - Русе е представено заверено копие на обвинителен акт по досъдебно производство № 2049/2023 г. по описа на ОП – Русе, видно от който е, че жалбоподателят е обвинен в гореизброените престъпни деяния, както и в това по чл. 360 вр.чл. 26, ал. 1 НК, състоящо се в разгласяване на сведения от друго естество – служебна информация, съдържаща се в информационните системи – ИИС „БДС“ на МВР относно данни от националния регистър на българските документи за самоличност на конкретни лица – техни лични данни, съдържащи имената им с постоянен и настоящ адрес, данни относно майка и баща, номер на лична карта, подпис по лична карта, телефонни номера на роднини, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон – чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, чл. 69, ал. 2 от ЗБЛД и чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 ЗБЛД.

Налице са данни и че след внасяне на 16.12.2024 г. на обвинителния акт от ОП – Русе в ОС – Русе, на същата дата – 16.12.2024 г. е образувано НОХД № 1131/2024 г. На 10.03.2025 г. се е провело разпоредително заседание. С протоколно определение от разпоредителното заседание на 10.03.2025 г. окръжният съд е върнал делото на прокурора за отстраняване на отстраними съществени процесуални нарушения и е прекратил съдебното производство. Към м. юни се изпълняват указанията на окръжния съд, като след изпълнение на указанията на съда предстои произнасяне на прокурора по реда на чл. 242 НПК.

В административната преписка са събрани и приложени относимите доказателства, като изрично е посочено в заповедта, че поведението на служителя е станало достояние на широк кръг от лица, в и извън системата на МВР, като им е дадена гласност в редица печатни и електронни издания на местно и национално равнище, част от които публикации от сайтове на DarikNews.bg, Искра.бг, btvnovinite.bg, dnevnik.bg, nova.bg, bntnews.bg и др.

Предвид гореизложеното, вменените и доказано извършени от служителя Г. действия водят до обоснован извод, за нарушение на т. 13, б. „е“, т. 15, т. 19, т. 20, т. 46, т. 71 и т. 75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: почтеност - морално и благоприлично/пристойно поведение, основано на етичните правила за поведение, при вземане на решения или упражняване на правомощия, като не приема материални или нематериални облаги независимо от естеството им, които не му се следват и могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност; държавният служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; да пази доброто име на институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; да не приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба; служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения от закона ред. Същото се отнася и за всякаква друга информация, която може да урони престижа на МВР и да не придобива и не разгласява служебна информация, съдържаща текст, графични и художествени изображения, аудиозаписи, видеозаписи и други, извън установения от закона ред, както и не вписва неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изисквани за нуждите на МВР. Служителят е нарушил тези разпоредби на кодекса, като следва да се посочи в тази връзка, че предвид характера на службата и задължението на полицията да пази и осигурява обществения ред, съответно изискванията за тези служители за спазването на закона са завишени. Деянието му е станало достояние на голям кръг от служители на правоохранителните органи – полицаи, следователи и прокурори и чрез средства за масова информация и социалните мрежи – достояние на много граждани, като е довело до накърняване на доверието в полицейската институция, до уронване авторитета и престижа на МВР. Горното е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В заповедта са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от служителя на МВР водят до уронване престижа на службата. Следователно обосновано първоинстанционният съд приема, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата. Тези изводи съответстват и на задължителните такива, възприети с Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2007 г. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. е посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите па правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Деянието ще е "уронващо престижа" и когато поведението е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция.

С оглед изложеното и при липса на сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 200 лева. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 102, 26 евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение