Определение № 604 от 28.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 713/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Ф., гражданин на Република Л., срещу определение № 174 от 07. 03. 2023 г. по в. ч. т. д. № 108/2023 г. на Варненски апелативен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на В. Ф. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 31. 01. 2023 г. по т. д. № 51/2022 г. на Търговищки окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство, водено по досъдебно производство № 391/2022 г. по описа на РУ-Т., на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че в случая не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото. Мотивира се становище, че посочената предпоставка за спиране на гражданското производство изисква установяването на наличие на престъпни обстоятелства от значение за правилното решаване на правния спор и на невъзможност тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство по реда на ГПК, какъвто не бил настоящият случай. Частният касатор моли обжалваното определение да бъде отменено Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, респ. липса на наказателно производство в съдебна фаза, при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 2. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, по което делинквентът е привлечен в качеството на обвиняем при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 3. Кога е налице основание за спиране на гражданското производство до приключване на наказателното производство?“. Касаторът твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по първи въпрос – на определение № 274 от 13. 06. 2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г., І г. о., определение № 378 от 28. 05. 2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г., ІІ т. о., определение № 44 от 26. 01. 2010 г. по ч. гр. д.№ 15/2010 г., ІІ г. о. и определение № 604 от 22. 10. 2012 г. по ч. т. д. № 592/2012 г., І т. о.; по втори и трети въпрос – на определение 537 от 31. 12. 2018 г. по ч. гр. д. № 2776/2018 г., ІІІ г. о., определение № 323 от 20. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 2950/2013 г., ІІІ г. о. и определение № 87 от 13. 05. 2022 г. по ч. гр. д. № 834/2022 г., І г. о. Освен това поддържа, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, [населено място] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа, че подадената частна касационна жалба е неоснователна, тъй като в конкретния случай е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, като деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковия процес. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Търговищки окръжен съд за спиране на производството по т. д. № 51/2022 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. Ф. срещу ответния застраховател искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 29. 05. 2022 г. по вина на А. П. П., и за процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 391/2022 г. по описа на РУ-Т., по което на 29. 12. 2022 г. в качеството на обвиняем е привлечен А. П. П., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. При позоваване на практика на ВКС съставът на апелативния съд е изтъкнал, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед данните за образувано досъдебно производство във връзка с процесното ПТП и за привличане като обвиняем на А. П. П. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, въззивният съд е счел, че преюдициалното престъпно обстоятелство е временна пречка за надлежното упражняване правото на иск, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на разследването във връзка с настъпилото ПТП. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Третият въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран общо във връзка с прилагането на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, без да отчита фактите и обстоятелствата по делото, поради което не може да се приеме за покриващ общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това не би могло да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от постоянната практика на ВКС за предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, според която гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. По тези съображения отсъстват и въведените допълнителни основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросите по т. 1 и т. 2 от изложението на основанията за достъп до касация са свързани и могат да бъдат обобщени и уточнени като въпрос дали наказателното производство в досъдебната му фаза, в което водачът, причинил ПТП, е привлечен като обвиняем, съставлява основание по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на гражданското производство по иска на увреденото лице с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Този въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ изводите на въззивния съд характер. На въпроса е даден отговор в практиката на ВКС. В определение № 134 от 2. 04. 2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г., I т. о., определение № 290 от 1. 09. 2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., определение № 342 от 28. 07. 2022 г. по ч. т. д. № 653/2020 г., II т. о., определение № 440 от 16. 06. 2023 г. по ч. т. д. № 796/2023 г., ІІ т. о., определение № 493 от 28. 06. 2023 г. по ч. т. д. № 882/2023 г., ІІ т. о. и др. последователно се застъпва становището, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно. В случая произнасянето на въззивния съд за съществуване на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ, за да бъде установен фактът на престъплението и да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответния застраховател, е в съответствие с посочената практика на ВКС. Изводът на въззивния съд е основан на установените по делото обстоятелства, че посоченият в исковата молба делинквент А. П. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК по висящо досъдебно производство за ПТП, вследствие на което се твърди, че за ищеца са настъпили вреди. Поради това не може да се приеме, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Наличието на константна и актуална практика по релевантния въпрос изключва и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не и надлежно аргументирано /т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС/. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 108/2023 г. на Варненски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение