Определение № 13254 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, изр. второ във вр. с ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от тричленен състав на ВАС, Шесто отделение, кой е компетентният съд да разгледа жалбите от „Марциганица Еко Тур“ ЕООД (дружеството) с искане за обявяване нищожността на Заповед № 55 от 29.01.1980 г. на Председателя Комитета за опазване на природната среда (КОПС) при Министерски съвет на Народна Република България. Съдебното производство е образувано по жалбата на дружеството, наименувана искова молба подадена до Районен съд –Асеновград. С определение № 2724 от 09.06.2025 г. РС Асеновград прекратява образуваното по нея гр. дело № 825/2025 г. и изпраща делото по компетентност на Върховния административен съд, като приема, че в случая се касае до оспорване на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и са налице предпоставките по чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. С Определение № 11991 от 26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 9777/2025 г. тричленен състав на ВАС, Шесто отделение приема, че обжалваната заповед е общ административен акт, като издадена в изпълнение на нормативен акт – чл. 19 и чл. 22 от Закона за защита на природата(отм.), насочена е към неопределен брой адресати с ограничено във времето действие. Върховният административен съд (ВАС), VІІІ-ми петчленен състав при Втора колегия, при извършената проверка, приема за установено следното: Правилен е изводът на тричленния състав, че оспореният пред него акт не попада в категорията на изброените в чл. 132, ал. 2 АПК. Това е така, тъй като КОПС с решение на Народното събрание (НС) от 08.02.1990 г. за структурни промени в МС, обн. в ДВ бр. 14/16.02.1990 г. по т. 3 е преобразувана в Министерство на околната среда, което от своя страна с решение на НС от 21.05.1997 г. за структурни промени в МС, по т. 3, обн. в ДВ бр. 41/1997 г. е преобразувано в Министерство на околната среда и водите, но обжалваната заповед не представлява акт, който се упражняват конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление и следователно не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Съгласно цитираната разпоредба на ВАС са подсъдни оспорванията на актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Съгласно чл. 125, ал. 2 Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 13/2017 г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България(КРБ) е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава ВАС да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението е посочено, че ВАС осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Съобразно чл. 105, ал. 1 и ал. 2 КРБ Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. Съгласно чл. 108, ал. 1 МС се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри, а съгласно ал. 2 и 3 от посочената разпоредба на Конституцията министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея, а министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши друго. Посочените разпоредби очертават упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, а именно ръководство и координация на общата политика на правителството по отношение на министър-председателя, а по отношение на министрите - ръководство и координация на общата политика в рамките на правомощията на министерството. Това се потвърждава и от нормата на чл. 25, ал. 2 от Закона за администрацията, според който министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия. С оспорената заповед местността „Марциганица“ в землището на с. Добростан, Пловдивски окръг с площ 27,5 ха с конкретно посочени територии от горския и поземлен фонд, стопанисвани от ГС Асеновград е обявена за защитена местност Следователно с оспорената в производството заповед не се упражняват правомощия по ръководство, координация или контрол и по осъществяване на държавно управление, тъй като актът не касае държавна политика в околната среда. В нормативен акт не е посочено, че компетентен да се произнесе по оспорването на тази заповед е ВАС, поради което не е налице основанието на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК за разглеждане на този спор от ВАС. По изложените съображения спорът е родово подсъден, на съответния местно компетентен административен съд, в случая Административен съд София – град, предвид факта, че седалището на органа е в гр. София и следователно е налице хипотезата на чл. 133, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, VІІІ-ми петчленен състав при Втора колегия