Определение № 50415 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1375/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 904571/03.06.2021 г. по гр. д. № 443/2020 г. на Благоевградския районен съд С. Б. И. и Д. С. И. са осъдени да заплатят на М. И. К. по 5 595.66 лева, а Б. О. И. и А. О. И. са осъдени да заплатят на М. И. К. по 2 797.83 лева, представляващи главница - стойността за извършване на стоително-монтажни работи, изпълнени в жилищна сграда с идентификатор № ....по КК на Благоевград, представляващи припадащата се на ищеца част от необходимите и полезни разноски за следните работи: 1. ремонт на стълбище чрез залепването на подово покритие от теракотни плочи по стълбите от 43 стъпала и върху 5 стълбищни площадки, полагане на липсващата мазилка на стените, дейности по демонтаж на остатъците от стара дървена дограма, изработването и монтаж на 3 бр. нова РVС-дограма на прозорците на стълбището; 2. основен ремонт на покрива с цялостна подмяна на конструкцията, ново зидане на комини и др. основни части от нея, поставянето на нови керемиди; 3. демонтаж на части от поддръжки от парапет, доставката и монтаж на нови парапети на стълбищата и 4. демонтаж на стара дървена врата, доставка и монтаж поставянето на нова външна входна врата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване исковата молба в съда - 05.08.2019 г. до окончателното погасяване, а в останалата част за разликата до пълните предявени размери от 14 412.16 лева срещу С. Б. И., от 7 206.08 лева срещу Д. С. И., и от 3 603.04 лева срещу Б. О. И. и А. О. И. исковете са отхвърлени.

Това решение е обжалвано с въззивни жалби в неговата цялост.

С определение е № 1215/23.11.2021 г. по в. гр. д. № 863/2021 г. въззивният съд е отменил протоколното определение от 28.10.2021 г., с което е даден ход на делото по същество, и е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да представи поправена искова молба с екземпляр за ответниците, в която да посочи обстоятелства, от които да се изведе основанието на претенциите на съсобственика-ищец - обстоятелства за вида обезщетение - необходими разноски или подобрения, да се посочат обстоятелства, които да конкретизират момента на извършване на необходимите и/или полезни разноски, тяхната стойност по пера - вид и количество и стойност, качеството, в което ги е направил и обстоятелствата, при които са извършени - обстоятелства дали подобрителят претендира обезщетение за направени от него разноски в качеството на владелец и ако не се поддържа такова твърдение, да се посочи изрично дали подобренията са направени със знанието, без знанието или при противопоставянето на останалите съсобственици, като съобрази обстоятелствената част на исковата молба с петитума на същата, както и да конкретизира петитума на иска с оглед изложените обстоятелства; указани са и последиците при неизпълнение на указанията.

В изпълнение на дадените указания, съобщението за които е връчено на 14.12.2021 г. на процесуалния представител на ищеца адв. Б., с молба от 21.12.2021 г. ищецът е представил нова искова молба.

С решение № 522/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 863/2021 г. Благоевградският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че в представената искова молба се преповтарят основни пасажи от първоначалната искова молба, но не се отстраняват нередовностите на същата. Не са изпълнени указанията на съда да се посочат обстоятелства, от които да се изведе основанието на претенциите на съсобственика-ищец- обстоятелства за вида обезщетение - необходими разноски или подобрения, да се посочат обстоятелства, които да конкретизират момента на извършване на необходимите и/или полезни разноски, тяхната стойност по пера - вид и количество и стойност, качеството, в което ги е направил и обстоятелствата, при които са извършени - обстоятелства дали подобрителят претендира обезщетение за направени от него разноски в качеството на владелец и ако не се поддържа такова твърдение, да се посочи изрично дали подобренията са направени със знанието, без знанието или при противопоставянето на останалите съсобственици, като съобрази обстоятелствената част на исковата молба с петитума на същата, както и да конкретизира петитума на иска с оглед изложените обстоятелства.

Въззивният съд е приел, че след като не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба, то първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба и като такова е недопустимо. Редовността на исковата молба е процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, като неотстраняването на нередовностите обуславя недопустимост на иска. Това е основание за прекратяване на производството поради липса на абсолютна процесуална предпоставка - редовна искова молба, поради което същата следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца, който иска същото да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация - ответници по исковете, са подали отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

В частта, с която решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено по исковете, предявени срещу Б. О. И. и А. О. И., въззивното решение е необжалваемо като постановено по искове с цена под 5 000 лева /т. 8 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Съображенията за това са, че са предявени четири субективно съединени иска за парични вземания, възникнали в резултат на извършени от ищеца ремонтни дейности по жилищна сграда, притежавана в режим на етажна собственост, като не е налице основание за ангажиране солидарната отговорност на ответниците- такава нито произтича от закона, нито е уговорена /чл. 121 ЗЗД/, поради което дължимите суми са претендирани съобразно твърдените по делото права на страните. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане.

В останалата част по исковете срещу С. Б. И. и Д. С. И. касационното обжалване е допустимо.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

В първата част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е поставил конкретен правен въпрос, а се позовава на противоречие на въззивното решение с т.т. 1, 2, 3 и 5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с определения на Софийския апелативен съд.

Във втората част на изложението касаторът е поставил въпросите:

1. Доколкото с чл. 127, ал. 1, т.т. 4-6 ГПК се въвежда като задължително съдържание на иска: цената на иска, когато той е оценяем; изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането, то нужно ли е допълнителна прецизация на първоначалното изложение на обстоятелствата в разглеждания иск и неговия петитум, респ. следва ли да се прецизира то според търсеното от въззивния съд съдържание за редовност и разглеждане, ведно с посочване на основание, раздробяване на разходите по пера и т. н., което изначално е определено в процеса като такова по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, по което е разпределена и доказателствената тежест в процеса и е решен спорът по същество от районния съд;

2. При подаването на поправена искова молба дължи ли се от въззивния съд посочването на конкретно установено ново несъответствие, съществено или не е то за правилното произнасяне по съществото на спора и спрямо изискванията на чл. 127 ГПК, тъй като съдържанието видимо е допълнено и петитумът - изцяло съобразен с новите промени; при такава хипотеза следва ли да се предостави възможност на ищцовата страна за нова прецизация или при несъществени подробности и незадължителни реквизити това да се конкретизира в открито съдебно заседание;

3. При наведен довод и констатиране на непълно изяснена фактическа обстановка длъжен ли е въззивният съд съгласно чл. 266 ГПК да допусне допълнителна или тройна експертиза независимо от процесуалното поведение на страните с оглед установяването на непълнотата на фактите и за разрешаване на въпрос от значение за решаването на спора /напр. за установяване на съвпадение в предмета/ и да назначи вещо лице, както и да се произнесе по съществото на спора след поправената искова молба.

По тези въпроси касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В третата част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК.

Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че определящият изхода на делото правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обобщен и уточнен съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е следният: След като чл. 127, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5 ГПК изискват исковата молба да съдържа цената на иска, когато той е оценяем; изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането, длъжен ли е ищецът да даде правна квалификация на предявения иск и когато извършва преценка дали са изпълнени дадените на ищеца указания за отстраняване нередовности на исковата молба, трябва ли съдът да посочи конкретно кои от указанията са изпълнени и кои не, в случай, че се претендират парични вземания, възникнали в резултат на строително-ремонтни дейности по жилищна сграда, притежавана в режим на етажна собственост. Касационното обжалване следва да се допусне при поддържаното от касатора специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.