Определение № 3240 от 14.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2090/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. ВКС е сезиран с касационна жалба от „Терем - Ивайло“ ЕООД срещу решение N 304/16.06.2025 г. по в.гр.д. N 238/2025 г. на Окръжен съд - [населено място]. Изложени са съображения за недопустимост и направилност на обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено решението на Районен съд -гр.Велико Търново за осъждането на „Терем –Ивайло“ ЕООД да заплати на „Ситиленд“ ЕООД сумата от 9 514,44 лв. -обезщетение за вреди от начисляване на лихви поради неизпълнение на задължението на „Терем –Ивайло“ ЕООД да плати възнаграждение за изпълнени строителни работи. Иска се от касатора обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и да се отмени. Ответникът по касационната жалба „Ситиленд“ ЕООД не е подал отговор и не взема становище по възраженията на касатора. По допустимостта. Касационната жалба е подадена в срок, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима. Случаят попада в хипотезата на чл.280 ал.3, т.1, предл.2-ро ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. - за търговски дела. С обжалваното решение N 304/16.06.2025 г. по в.гр.д. N 238/2025 г. на Окръжен съд - [населено място] е потвърдено решение N 1694 от 18.12.2024 г. на Районен съд -гр.Велико Търново по гр.дело N 1679/23 г., с което „Терем - Ивайло“ ЕООД е осъден да заплати на „Ситиленд“ ЕООД сумата от 9 514,44 лв. - обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението за плащане на възнаграждение за изпълнени строителни работи по договор от 09.05.2016 г., изразяващи се в начисляването на лихви върху задължения по ЗДДС и по ЗКПО. В този случай е налице решение по въззивно дело с цена на иска от 9 514,44 лв., т.е под 20 000 лв., а спорът има за предмет право, произтичащо от неизпълнението на задължение по договор от 09.05.2016 г., по който „Терем –Ивайло“ ЕООД в качеството на възложител не е платил на „Ситиленд“ ЕООД дължимото възнаграждение за изпълнените стоителни работи. Правопораждащият факт за процесното вземане с обезщетителен характер е неизпълнението на паричното задължение на възложителя „Терем - Ивайло“ ЕООД по сключения със „Ситиленд“ ЕООД договор за изработка от 09.05.2016 г. Страните по този договор имат качеството на търговци, от което следва изводът, че договорът представлява „търговска сделка“ по смисъла на чл.286 ал.1, т.1 ТЗ. Окръжният съд се е произнесъл по иск с цена от 9 514,44 лв. - за вземане, което произтича от неизпълнението на задължение по търговска сделка - договора от 09.05.2016 г., а спорът попада в хипотезата на чл.365, т.1 ГПК, поради което на основание чл.280 ал.3, т.1 ГПК решението по въззивното дело не подлежи на обжалване. С оглед на изложеното касационният съд намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран съдът,