Определение № 3213 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1746/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от Прокуратурата на Р.България касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Велико Търново решение № 479/06.12.2022 г. по гр.д. № 661/2022 г., с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, с което Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на Т. И. И. на осн. чл.4 във вр. чл.2б ЗОДОВ сумата от 15000 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена наема цена за ползване на лек автомобил за периода 15.02.21 г./15.02.22 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 5000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди за периода 09.03.20г./22.02.22 г., ведно със законната лихва, с присъждане на разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С писмения си отговор ответникът по Т. И. И. изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима в частта по иска за неимуществени вреди с цена 5000 лв. На осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение по този иск е необжалваемо, поради което и касационната жалба срещу него следва да бъде оставена без разглеждане. В частта по иска за имуществени вреди касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да уважи изцяло предявеният на основание чл.2б ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена наемна цена за ползване на лек автомобил за периода 15.02.2021 г./15.02.2022 г., ОС- Велико Търново е приел, че ищцата е доказала сключването на договор за наем на МПС, размера на наемната цена, периода, през който е бил предоставен за ползване наетият лек автомобил, плащането в цялост на дължимата по договора наемна цена и счел за изцяло неоснователни доводите на представителя на държавното обвинение, че ищцата неоправдано е сключила договор за наем на МПС на цена многократно надвишаваща стойността на задържания й собствен лек автомобил, тъй като те почивали единствено на съображения от житейски характер, но не и на правни такива. По основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора правен въпрос: дали трябва да е налице причинно- следствена връзка между твърдяното нарушено право на ищцата за провеждане на досъдебното производство в разумен срок и причинените имуществени вреди. Така поставеният въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, като е налице и допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което по поставения в изложението правен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от изложеното, съдът