Определение № 4697 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3470/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по допустима касационна жалба от „Телевизия Евроком“ ООД, подадена чрез пълномощник адв. Т. Й. – САК, срещу въззивно решение № 260570/11.11.2024 г. по гр. д. № 1150/2023 г. на Софийски градски съд, в частта с която, в резултат на частична отмяна на първоинстанционно решение № 64711/11.03.2020 г. поправено и допълнено с решение № 20217814/07.10.2020 г. – двете по гр.д. № 81546/2018 г. на СРС, е постановено друго, с което на основание чл. 49 ЗЗД „Евроком национална кабелна телевизия“ ООД е осъдена да заплати, солидарно с Н. Т. Б., на всеки от ищците М. Б. Х. и Ю. Б. Х. поотделно, сума от по 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на изявленията на Н. Б., направени в предаванията „Бареков и Байрактаров без цензура“, излъчени по Телевизия „Евроком“ на 29.09.2018 г. и 06.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2018г. до окончателното плащане, както и разноски за въззивното производство от по 1047 лева на всеки от двамата ищци. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на касатора /ответник по исковете/- ПП“Презареди България“. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, и неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано- касационни основания по чл. 281, т.2 и т. 3 ГПК, поради което подлежи на отмяна. Претендират се разноски. От ответните страни по касационната жалба – ищци в производството М. Б. Х. и Ю. Б. Х., чрез пълномощник адв. Г. И. - САК, е депозиран писмен отговор, с който се оспорва подадената касационна жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното по основанието за допускане касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в обжалваните части: Въззивният съд е приел, че съдът е бил сезиран с искове за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от М. Б. Х. и Ю. Б. Х. за солидарно осъждане на ответниците „Евроком – национална кабелна телевизия“ ООД и Н. Б. да заплатят на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявленията на Н. Б., направени в предаванията „Бареков и Байрактаров без цензура“, излъчени по телевизия „Евроком“ на 29.09.2018 г. и 06.10.2018 г., както във Фейсбук профила му в периода 28.09.2018г. – 05.10.2018г., като исковете срещу Н. Б. са с основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, а срещу телевизията - с основание чл. 49, вр. чл. 52 ЗЗД. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е установено, че в предаването „Бареков и Байрактаров без цензура“, сезон 2, епизод 4, излъчено на 29.09.2018 г. по Телевизия „Евроком“, и в предаването „Бареков и Байрактаров без цензура“, сезон 2, епизод 5, както и във профила си във Фейсбук, ответникът Б. е направил посочените в исковата молба изявления. Исковете срещу ответника Н. Б. са уважени за по 10000 лв. обезщетение на всеки ищец, и в тези части въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. За разлика от първоинстанционния съд, който е отхвърлил исковете спрямо ответната телевизия, въззивният съд е намерил същите за частично основателни, и е изложил своите мотиви в пределите на въззивна проверка по чл.269 ГПК. При формирането им съдът се е водел от законоустановените предпоставки по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, от които би възникнало задължението за обезщетяване за причинени вреди другиму, гарантираните с чл. 39-41 от Конституцията на РБългария /КРБ/ и чл. 10 от КЗПЧОС /Конвенцията/ права на изразяване и разпространяване на мнение, на търсене, получаване и разпространяване на информация, както и от ограниченията при упражняване на тези права, обусловени също от гарантираната от КРБ и Конвенцията охрана на други, конституционно защитими права и интереси - чл. 57, ал.2 КРБ и чл. 10, т.2 от Конвенцията, и в частност на присъщите на личността чест, достойнство, добро име. За неправилен е приет изводът на първоинстанционния съд, че исковете по отношение на ответника „Евроком – национална кабелна телевизия“ ООД са неоснователни поради липса на възлагане. Посочено е, че този ответник също следва да отговаря солидарно с прекия деликвент /ответника Н. Б./ на основание чл. 49 от ЗЗД в качеството му на доставчик на линейна медийна услуга с наименование телевизия „Евроком“, доколкото предаванията, в които са направени изявленията от ответника Н. Б., са излъчени по телевизия „Евроком“, а доставчикът носи отговорност за държанието на медийните услуги на основание чл.17, ал. 1 ЗРТ. За неправилен е приет и извода на първоинстанционния съд, че част от процесните изявления представляват коментар на предаването „Господари на ефира“, както и негативни оценки за това предаване и за други предавания, продуцирани от ищците, и за личността на самите ищци, които не подлежат на проверка за вярност, нито съдържат обиди. Посочено е, че изказванията на ответника Б., релевирани с исковата молба, са направени с оглед на професионалната дейност на ищците като продуценти на различни телевизионни предавания и конкретно предаването „Господари на ефира“, което се характеризира и с извършвани журналистически разследвания по конкретни теми, и отправянето на твърдения, че изнесеното в тези предавания е невярно или умишлено манипулирано и разпространено, или че ищците имат финансова зависимост от политически партии и изпълняват политически поръчки при осъществяване на дейността си. т.е. че не спазват принципите на достоверност и независимост, засяга тяхната професионална чест и достойнство, поради което такива твърдения подлежат на проверка за истиност. Истиността на тези твърдения е прието да не е доказана в процеса, което ги прави клеветнически и позорящи. Прието е, че разпространяване на клеветническо твърдение чрез предаване на живо към неограничен кръг от лица обективно способства за уронване на авторитета им в обществен и професионален аспект. За всички процесни изявления на ответника Б. съдът е определил обезщетение на всеки от ищците по 10 000 лв. за който размер въззивният съд е отчел и тяхното живо предаване по национална телевизия, и в личната страница на ответника във Фейсбук, достигайки до неограничен кръг лица и за неопределено време, и повтаряемостта им. А за ответната телевизия е посочено, че дължи солидарно част от сумата – или 6000 лв., в качеството си на доставчик на медийна услуга, в ефира на който са направени част от изявленията на първия ответник, довели до присъждане на обезщетение на ищците за вреди. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се основава на твърдение, че въззивното решение противоречи на съдебната практика по аналогични дела и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Също така се сочи, че е недопустимо като постановено свръх петитум и по непредявен иск. Касационното обжалване не може да бъде допуснато, поради следните съображения: Въззивното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. В частите, в които исковете са били уважени спрямо ответника Н. Б., въззивното решение е влязло в сила като необжалвано от този ответник, между ответниците - солидарни длъжници при отговорност от деликт, е налице обикновено другарство и не е приложима нормата на чл. 216, ал.2 ГПК. Не е налице съмнение за недопустимост на въззивното решение в сочения от касатора смисъл- че е приел нарушение от страна на телевизията по чл. 17, ал.1 ЗРТ, който текст не бил посочен с петитума на исковата молба. Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Предметът на делото се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения, на които основават своето защитимо право и оспорват насрещното смущаване на това право от ответника, и от отправеното до съда искане, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. В случая не са били налице пречки от горепосочените, които да препятстват разглеждане по същество на предявените от ишците искове за обезщетение от деликт. В обстоятелствената част на исковата си молба, при обосноваване на отговорността на телевизията, е посочено, че ответникът – касатор също е причинител на вредата, защото в качеството му на доставчик на медийни услуги носи отговорност за съдържанието медийните услуги /стр. 13-15/, т.е. възпроизведен е текста на разпоредбата на чл. 17 ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, независимо, че не е посочено цифровото му изражение, поради което произнасянето на въззивния съд не нарушава диспозитивното начало, регламентирано чл. 6, ал.2 ГПК. С касационна жалба се твърди, че въззивният съд е осъдил „Евроком – национална кабелна телевизия“ ООД, въпреки промяната в наименованието на телевизията по време на процеса. Това сочи на грешка, която подлежи на отстраняване от въззивния съд по реда на чл.247 ГПК, като се констатира, че в мотивите на решението въззивният съд е посочвал този ответник както с това наименование, така и като „Телевизия Евроком“ ООД. Промяна само в наименованието на този ответник няма отношение към правосубектността на страната, доколкото няма твърдения и данни дружеството да е преобразувано по смисъла на чл. 261 ТЗ. Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с твърдението за противоречие на въззивното решение с посочени в изложението актове на ВКС, както и за значението му за точното прилагане на закона и развитие на правото. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, като същият въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане (общо основание). Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да конкретизира или уточни поставеният от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба или да допуска касационно обжалване по въпрос, различен от поставения, освен в случай на порок на решението, за който ВКС следи служебно. Кумулативно с посочването на правен въпрос, касаторът следва да обоснове по него и някое от допълнителните/специфични основания по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК. В случая касаторът обоснова искането за допускане касационно обжалване с оплаквания, относими към правилността на въззивния акт и представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК, които обаче не може да се преценяват във фазата по селекция по чл. 288 ГПК. Поради липсата на формулиран правен въпрос, не е налице общото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, и не следва да се извършва преценка за противоречие със сочената съдебна практика. Цитираните от касатора решение на въззивен съд / № 728/15.02.2023 г. по в. гр. д. № 7813/2021 г. на СГС и определение № 317/05.07.2022 г. по гр.д. № 1019/2022 г. на I г.о. - постановено по чл. 288 ГПК/ също така не са от категорията съдебна практика на ВКС, от които може да се установява противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – такива могат да бъдат решения и определения на ВКС, с които той се произнася по същество на касационна и частна жалба. Следва да се посочи още, че в изложението не е направена и законоизискуемата обосновка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Когато се твърди това основание за допускане касационно обжалване, съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът трябва да обоснове, кумулативно с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Направеното бланкетно изявление и посочване на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Постановеното определение от въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК с № 261262/28.03.2025 г., с което е изменено и допълнено въззивното решение в частта за разноските, не е обжалвано самостоятелно, като с него настоящият касатор е осъден да заплати на всеки от ищците допълнително по 215 лева разноски за въззивното производство над определените с въззивното решение по 1047 лева разноски за въззивната инстанция. Поради това и с оглед недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части, посочените с определението по чл. 248 ГПК допълнителни разноски за въззивното производство, възложени в тежест на касатора, също не са предмет на касационна проверка. При този изход на спора касаторът дължи на ответниците в касационното производство М. Х. и Ю. Х. направените от последните разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата пред настоящата съдебна инстанция, в размер на по 800 лв. удостоверени с представени с отговора на касационната жалба договори и доказателства за плащане. Сумите се превалутират на по 409,03 евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,