Определение № 237 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 944/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №734 от 03.06.11г. по гр.д.№457/11г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №124 от 15.01.11г. по гр.д.№10933/10г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от Н. Т. Д. и Н. П. Д. срещу М. П. И., М. Д. П. и Д. П. Д. иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на собствеността на ищците върху недвижим имот – реална част от имот с идентификатор №10135.5403.4045 по КК на [населено място], с площ на реалната част от 1200кв.м., в землището на[жк], местност „Б.-юг“. Въззивният съд е приел, че ищците са ползватели на спорния имот, попадащ в терен по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Те не са упражнили правото си на изкупуване на имота, който от своя страна е бил възстановен на ответниците със заповед №Г-ПР-324/26.05.06г. по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищците не са станали собственици на спорната реална част по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като изискуемият 10 годишен давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС не е изтекъл към датата на предявяване на иска, считано от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ през 2003г. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те поддържат, че одобряването на ПНИ няма отношение към началния срок на давността. Въззивният съд игнорирал подробните им доводи по този въпрос – че е от значение моментът на възстановяването на собствеността на ответниците, което е настъпило с конститутивното решение на поземлената комисия, сега ОСЗ, постановено през 1998г., преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ – ДВ бр.68/99г., с което се въвежда двуфазност на производството по възстановяване на собствеността и приключването му със заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Развиват довод, че от възстановяването на собствеността през 1998г. до предявяването на иска по настоящото дело са изминали 10г. давностно владение, затова те са придобили по давност спорния имот, при отчитане разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.290, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по следните въпроси: 1.Има ли завършена реституционна процедура при постановени решения на ПК преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г., или е нужна двуфазност на процедурата по възстановяване на имота, завършваща със заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и може ли при завършена процедура по възстановяване на имота същият да бъде придобит по давност. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС; решение №1085 от 26.11.08г. по гр.д.№2898/07г. на ВКС, трето гр.отд., решение №584 от 25.09.09г. по гр.д.№2949/08г. на ВКС, първо гр.отд., решение №308 от 04.05.11г. по гр.д.№308/10г. на ВКС, второ гр.отд. както и с решение на Варненския окръжен съд по гр.д.№2486/08г. 2.Допустимо ли е с оглед чл.269, изр.2 от ГПК съдът да се произнася по въпрос, повдигнат едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция и в писмената защита – противоречие с определение №999 от 27.09.10г. по гр.д.№1257/10г. на ВКС, четвърто гражданско отделение. По материалноправния въпрос се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради противоречивата практика, която трябвало да бъде уеднаквена. Ответниците в производството М. П. И. и Д. П. Д. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Ответникът М. Д. П. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Първият от поставените въпроси се свежда до това дали решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановяват в стари реални граници земи в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са постановени преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г. Този въпрос е определящ за изхода на правния спор, а по него имаше противоречива съдебна практика, която междувременно е преодоляна с решения по чл.290 от ГПК – решение №588 от 29.06.10г. по гр.д.№1350/09г. на ВКС, І ГО, решение №106 от 19.05.11г. по гр.д.№1326/10г. на ВКС, ІІ ГО и др., което е основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,