Определение № 52 от 01.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 850/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 299/24.11.2015 год. по т.д.№ 236/ 2015 год. на Великотърновски Апелативен съд, с което е отменено решение № 70/26.05.2015 год. по т.д.№ 176/2014 год. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК иск на касатора против [фирма], за установяване вземане на касатора към дружеството в размер от 25 125,62 лв. – наемна цена за ползване на елементи от стълбова разпределителна електрическа мрежа, за периода 01.01.2012 г. – 06.02.2013 год., както и на вземане в размер на 2 516,41 лв. – лихва за забава върху главницата,до 01.08.2013 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.295 ал.1 и ал.6 от ЗЕС,при превратно тълкуване на нормата и прилагането й в различен от вложения от законодателя смисъл – относима единствено за обекти от вида на изчерпателно изброените,но съставляващи публична собственост. Оспорва и правилността на извода на съда, че дори да би било споделено даденото от въззивния съд тълкуване на чл.295 ал.1 ЗЕС,единствено възможността за ищеца / без да е възникнало в правния мир, по съответния за това ред / да придобие право на ползване върху линейни инженерни мрежи ,вкл. на електроснабдяването и разпределението, не лишава от основанието му сключен договор за ползването им по наемно правоотношение,съответно не обуславя нищожността на такъв договор за наем. Ответната страна - [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,по съображения, че формулираните въпроси касаят тълкуването на чл.295 ал.1 ЗЕС – относително нова норма, по която няма формирана изобщо, още по-малко противоречива съдебна практика, поради което и не е обоснован допълнителен селективен критерий. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Ищецът е предявил по реда на чл.422 ГПК искове за установяване вземания към ответника, на основание сключен договор за наем на елементи от стълбова разпределителна електрическа мрежа, за периода 01.01.2012 г. – 06.02.2013 год.,както и за лихва за забава върху главницата. Ответникът е противопоставил възражение за нищожност на сключения договор за наем,предвид признато му от закона – като доставчик на интернет услуги – право на специално ползване на елементи от линейни инженерни мрежи,вкл. на електроснабдяването и разпределението, съгласно чл.295 ал.1 ЗЕС. Възразявал е и относно правото на собственост на ищеца върху обекта на договора за наем, както и за нищожност на договора, поради противоречие с чл.82 от Договора за европейската общност / Д./. Твърди стопанска непоносимост на така сключения договор за наем, предвид промяна в обстоятелствата обуславящи интереса му от същия, настъпила след сключването му: изменение в броя на абонатите, ползващи интернет услугите на ответника и изменение в цените на услугата, предвид общото занижаване на покупателната способност на населението. За да отмени първоинстанционното решение, уважило исковете и да отхвърли същите, въззивният съд е разгледал единствено възражението, основано на чл.295 ал.1 от ЗЕС.Тълкувайки единствено граматически клаузата, въззивният съд е счел, че изискването за „публична собственост „ на съответните линейни инженерни мрежи се отнася единствено до последните в реда на изброяването в разпоредбата видове – „на водни,напоителни съоръжения и естествени водни басейни „. С оглед учредимото / но не и вече учредено / в полза на ответника специално вещно право на ползване, уредено в чл.295 ал.1 ЗЕС, на стълбовете,като част от електроразпределителната мрежа,собственост на ищеца, т.е. като обекти - частна собственост, съдът е счел, че сключеният договор за наем е лишен от основание и като такъв е нищожен. Съдът коментира възникнало в полза на ответника „право да му бъде учредено право на ползване по реда на чл.295 ЗЕС„. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Налице ли е в полза на ответника / [фирма] / право на специално ползване върху стълбова разпределителна електрическа мрежа и в случай, че е налице ,изключена ли е възможността за сключване на договор за наем на същата, съответно прави ли сключването на такъв договор нищожно, поради липса на основание ?; 2/ Само върху обекти - публична собственост ли се учредява правото на специално ползване по чл.295 ал.1 ЗЕС или това изискване важи за последното предложение от разпоредбата – за линейни мрежи на водни, напоителни съоръжения и естествени водни басейни и само операторите на търговски дружества ли могат да са собственици на линейни мрежи на електроснабдяването,разпределението и газоснабдяването или те могат да бъдат и държавна собственост ?; 3/ Може ли правото по чл.295 ал.1 ЗЕС да се упражнява без разрешение от органите и лицата,които стопанисват съответната техническа инфраструктура или имоти и преди да е изплатено еднократно обезщетение по чл.295 ал.6 от ЗЕС ? Въпросите са общо обосновавани с позоваване хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както и с приложена казуална съдебна практика, дала противоречащо на настоящото разрешение по тълкуването на чл.295 ал.1 ЗЕС / реш.№ 4440 по гр.д.№ 877/ 2014 год. на Районен съд – Благоевград, влязло в сила - опр. № 801 по т.д.№ 576 / 2016 год. на ІІ т.о. на ВКС, за недопускане касационното обжалване на потвърдилото първоинстанционния акт решение № 5759 по т.д.№ 759 / 2015 год. на Окръжен съд – Благоевград /, т.е. в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Първият от въпросите е съставен от два подвъпроса, първият от които е фактологичен, изискващ отговор в съответствие с конкретните факти и обстоятелства и по отношение възникнало по реда на чл. 295 ЗЕС право за конкретния ответник. Като фактологичен, въпросът не покрива изискването за правен.Вторият от подвъпросите е релевантен и удовлетворява общия селективен критерий, но не се явява обоснован допълнителен селективен такъв. Формалното позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е относимо към тълкуването на чл.295 ЗЕС, която норма няма отношение към отговора на този подвъпрос, нито такова отношение има приложената казуална съдебна практика. Вторият от въпросите - обобщим до тълкуването на чл.295 ЗЕС и прилага ли се текста на ал.1 на разпоредбата и спрямо линейни инженерни мрежи - частна собственост - покрива общия и допълнителния селективен критерии, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, предвид противоречиво разрешаване на този въпрос от настоящия въззивен съд и съда, постановил решение № 4440 по гр.д.№ 877/2014 год. на Районен съд Благоевград, влязло в сила. В същото, съдът е приел, че нормата на чл.295 ал.1 ЗЕС касае единствено линейни инженерни мрежи - публична държавна или публична общинска собственост, поради което е отрекъл възникнало, при условията на чл.295 ал.1 ЗЕС право на ползване на ответното дружество, като предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения. Третият от въпросите е ирелевантен, тъй като с даденото тълкуване на чл.295 ал.1 ЗЕС въззивният съд не е формирал решаващ правен извод в отговор на такъв въпрос. Същият изрично е отразил в мотивите на решението си, че не се касае за „ възникнало право на ползване„, по смисъла на чл. 295 ал.1 ЗЕС, а за „ възникнало в полза на ответника право да му бъде учредено право на ползване, по реда на чл.295 ЗЕС„, като достатъчно да лиши договора за наем на същите съоръжения от облигационното му основание. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение