Определение № 117 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 225/2014 г.

Подадена е частна касационна жалба от М. Б. и Д. А. срещу определение по ч. гр. д. № 15581/2012 г. на Софийския градски съд. Към жалбата е приложено изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответниците С. П., В. И., Р. И., С. К. и К. К. не са взели становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският градски съд, с обжалваното определение, постановено на 30. 11. 2012 г. е потвърдил определението от 02. 10. 2012 г. на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 27394/2010 г., образувано по иск на двете жалбоподателки срещу посочените ответници, предявен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да се признае за установено, че те са собственици на конкретно описан недвижим имот в землището на [населено място] – София. Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 108 ЗС, който би могъл да се уважи, съответно, може да бъде предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Позовал се е на данните по делото, че ответниците не упражняват фактическа власт върху имота, което е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на процесния иск и го определил като процесуално недопустим поради липса на правен интерес. Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася по посоченото в жалбата. С частната жалба вх. № 1037854/08. 10. 2012 г. срещу определението от 2. 10. 2012 г. на първоинстанционния съд са изложени съображения за неправилност на извода на районния съд за недопустимост на предявения по чл. 124, ал. 1 ГПК установителен иск за право на собственост. Вместо да се произнесе по този въпрос, въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимост на иск с правно основание чл. 108 ЗС, какъвто не е бил предявен. Съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК съдебният акт е недопустим, ако съдът се е произнесъл по непредявен иск. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК, касационно обжалване се допуска по правен въпрос, който има значение за недопустимост на съдебния акт. Тъй-като с диспозитива на определението на Софийския градски съд формално е потвърдено определението на Софийския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 27394/2010 г. чрез връщане на исковата молба на двете жалбоподателки, действителният предмет на искането за допускане на касационно обжалване е разрешението, дадено от районния съд. Той е счел, че не е налице правен интерес от предявения установителен иск при наличните по делото данни, неоспорени от ищците, че ответниците не упражняват фактическа власт върху спорния имот. Съгласно ТР № 8/27. 11. 2013 г. ОСГТК, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск, т. е. наличие или липса на фактическа власт върху имота от страна на ответниците, не е предпоставка за допустимост на предявения срешу тях положителен установителен иск за собственост от страна на ищците. По изложените съображения Върховният касационен съд