Определение № 163 от 10.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4340/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й. Буров и Т. Й. Б. срещу решение №.557/24.04.18 по г.д.№.332/18 на ОС Пловдив-с което е потвърдено реш.№.4008/17.11.17 по г.д.№.10917/17 на РС Пловдив за признаване за недействителен по отношение на ЕТ „Люпилня Мартиво-Румен Кирчев“ на договор за дарение на недвижим имот, изповядан във формата на нотариален акт №.90/24.02.17, т.І, рег.№.11071, д.№.88/17 на нотариус Т.Д., РС Пловдив /с който И. Б. е дарил на майка си Т. Б. 1/4ид.ч. от описания в акта имот/, ведно със съответно присъждане на разноски. Ответната страна Р. К. Кирчев, упражняващ търговска дейност като ЕТ“Люпилня Мартиво0Румен Кирчев“, оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение съдът е приел, че ищецът има качество на кредитор, а ответникът Б.–на длъжник, тъй като последният е поръчител на трето лице /„Буров 93“ЕООД/, спрямо което ищецът има вземане /предвид споразумение от 28.12.16 и разпоредбите на 138 ЗЗД и чл.141 ЗЗД/. Със сключването на процесния договор за дарение-който е безвъзмездна сделка, длъжникът е увредил кредитора /намалил е имуществото си, което, съгласно чл.133 ЗЗД, служи за обезпечение на кредиторите му/. Доколкото надареното лице е негов възходящ /майка/, е налице законова презумпция за знание за увреждането, която не е оборена, а отделно от това безвъзмездността обуславя ирелевантност на представите на дарения относно увреждането /тъй като законът дава приоритет на защитата на правата на кредиторите пред тези на лицето, получило материалното благо/. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че искът е недопустим предвид прехвърлянето на имота на трето лице преди вписването на исковата молба. Позовал се е на чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД /съгласно който недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността/ и е посочил, че кредиторът може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на обявеното за недействително действие, дори и те да са вече в патримониума на правоприемника на лицето, с което длъжникът е договарял – освен ако третото лице е придобило правата възмездно преди вписването на исковата молба за обявяване на недействителността и то е добросъвестно. Отразил е, че при наличие на останалите предпоставки за упражняване на иска по чл.135 ЗЗД следва да се приеме, че е налице правен интерес за кредитора от предявяването му независимо от това дали имотът е в патримониума на длъжника или е прехвърлен с последваща сделка на майка му, после на трето лице и накрая на съпругата на третото лице преди вписване на исковата молба. Това прехвърляне не изключва наличието на правен интерес от обявяване на сделката между поръчителя Б. и майка му за недействителна и не е основание за недопустимост на иска по чл.135 ЗЗД-а дали имотът, предмет на тази сделка, може да бъде върнат в патримониума на длъжника, не е предмет на исковото производство, а на изпълнителното /в същото, но при наличие на решение, уважаващо иска по чл.135 ЗЗД, кредиторът преценява реализирането на правата си по решението, а третите лица се защитават по специалния ред, предвиден за обжалване на действията на съдебния изпълнител; при пропускане на сроковете, третото лице може да предяви владелчески иск-чл.435 ал.5 изр.2 ГПК, реш.№.129/20.07.17 по търг.д.№.2418/16, І ТО/. Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /без да формулира конкретен правен въпрос/ и чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно и недопустимо, тъй като имотът не се намира в патримониума на ответниците и исковата молба е вписана след вписване на три прехвърляния в имотния регистър-което лишава ищците от правен интерес от обявяване на сделката за недействителна и е основание за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска. Доколкото по въпроса за реда за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си, е образувано тълк. д.№.2/17 на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК-до приключване на производството по тълк.д.№.2/17 на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,