Определение № 375 от 09.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2100/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. М. К. против решение № 152/16.05.2025 г. по в.т.д. № 139/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 260004/08.11.2024 г. по т.д. № 45/2021 г. на Окръжен съд – Хасково е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, ЕИК[ЕИК], иск по чл. 284, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за сумата от 80 587,65 лева - обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2007 г. в Република Гърция, представляващи разходи за лечение, извършени за периода 29.01.2019 г. - 17.01.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 04.03.2021 г., до окончателното изплащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Излагат се доводи, че апелативният съд се е произнесъл в нарушение на принципа за пълно възстановяване на всички вреди, причинени от непозволено увреждане - чл. 45 ЗЗД, който според касатора е основополагаща за българския правов ред повелителна норма по смисъла на чл. 46, ал. 1 КМЧП и поради това не се засяга от определеното от съда приложимо право. Изразява се несъгласие с възприетия от въззивната инстанция начален момент на погасителната давност за претендираното обезщетение за имуществени вреди – от датата на деликта 16.05.2007 г. (така в чл. 10.2. от гръцкия Закон 237/1986 г., както и чл. 937 от гръцкия Граждански кодекс), довел до отказ за присъждането му. Изтъква се, че съгласно съдебната практика на Върховния съд на Република Гърция, подобно на тази на българския съд, когато вредоносното действие води до непредвидими неблагоприятни последици, нова погасителна давност за същите започва да тече от узнаването за щетата, т.е. обезщетение при ексцес. Развива се тезата, че именно такъв е случаят - проведената през процесния период терапия е изцяло нова, поради което тези разходи не са били известни, респ. не биха могли да бъдат предвидени в предходен момент – към датата на ПТП през 2007 г. В тази насока се релевират допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, който, приемайки, че ищецът не е доказал непредвидимостта на претендираните вреди, е променил правилата за доказване съгласно гръцкото материално право и не е указал на страната доказателствената тежест за това. Пояснява се, че съгласно гръцкото право, ищецът не носи такава, а ответникът като възразяващ следва да установява, че вредата е била предвидима от самото начало /така в Решение (466151) номер 1581/2008, Върховен съд, Д Граждански отдел - стр. 3, абз. 2, Решение (525949) номер 935/2010, Върховен съд, Д Граждански отдел - стр. 3, абз. 2/. Изразява се становище, че се дължи обезщетение за новонастъпили имуществени вреди, дори и да не са в резултат на влошаване на състоянието на пострадалия ищец, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането, което според касатора е доказано в случая. Пояснява се, че с оглед нивото на медицината и на технологията през 2007 г., очаквано и предвидимо би било пострадалият ищец да остане обездвижен до края на живота си, но въпросните очаквания се изменят при развитие на технологията в последващ момент. При това положение се подчертава, че новите разходи не следва да се обезщетяват единствено в хипотеза на “влошаване” на здравословното състояние на увредения. Лицето има право да търси пълно или частично възстановяване на състоянието си и облекчаване на страданията си, независимо че вероятността за позитивен резултат не е висока. Изтъква се, че в случая лечението е било предприето по препоръка на лекуващите лекари в рехабилитационния център Анагениси, Гърция, и е било съпроводено с очаквания в състоянието на ищеца да настъпи подобрение и облекчение. Уточнява се, че присъденото на ищеца в предходно производство обезщетение за претърпени имуществени вреди не обхваща новонастъпилите вреди (с изключение на тези при бъдеща периодичност, каквито процесните разходи не са). По тези аргументи се иска отмяна на обжалваното въззивно решение и уважаване на предявените осъдителни искове, както и присъждане на направените от ищеца разноски.

Допускане на касационно обжалване се претендира в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 и съответно т.3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Дали извършените от доверителя ми разходи за медицински услуги съставляват вреда, която може да се квалифицира като непредвидима или въпросната вреда е била очаквана и предвидима към момента на постановяване на предходните съдебни решения, с които доверителят ми е бил обезщетен за причинените му вследствие на травмите неимуществени и имуществени вреди?”. По това питане се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

2. “Следва ли ищецът да доказва непредвидимостта на вредите, като това е направено без да се укаже на ищеца тежестта му на доказване след като на първа инстанция такава тежест за ищеца няма и като е направено в противоречие с правилата на приложимото гръцко право?”. По този въпрос не се сочи допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

3. “В кои случаи се считат за преки и непосредствени вреди разходите, които увреденото лице прави с цел да възстанови предишното си състояние или да подобри състоянието си и полученият краен резултат от предоставените медицински или рехабилитационни услуги от значение ли е за правото на пострадалия да му бъдат възстановени разходите?”.

4. “Правото на пострадалия да търси пълно или частично възстановяване на предишното си състояние и облекчаване на страданията си ограничава ли се от получения резултат?”.

5. “Предвидими ли са разходите на пострадалия за използване на медицински изделия (уреди) или услуги, които не са съществували към момента на получаването на вредите и от кой момент тече давностният срок за извършването на такива разходи?”.

По третото, четвъртото и петото питане се твърди наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради постановяване на въззивното решение в разрез със задължителната практика на касацията – ППВС № 4/68 г. и ТР № 1/1024 г. на ОСГТК на ВКС.

6. “Следва ли съдът да прилага чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 46 КМЧП, в случаите, в които правилата на чл. 45 ЗЗД не се прилагат в цялост от приложимото чуждо материално право?”. По отношение на този въпрос се твърди наличие на противоречие със задължителните постановки на ППВС № 4/68 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (неправилно посочена т.3).

7. “От кой момент тече давността при увеличаване на вредите от непозволено увреждане при извършване на разходи за медицинска техника, която не е съществувала в по-ранен период?”. Това питане се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че въззивното решение е постановено в отклонение от ТР № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

8. “Следва ли въззивният съд да укаже на ищеца, без да е сезиран с такова оплакване, че следва да докаже непредвидимостта на претендираните разходите, в случаите, когато това не е направено в доклада на първоинстанционния съд?”. Питането се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на касационната инстанция - т. 2 от TP № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

9. “Следва ли въззивният съд да приложи правилата на разпределяне на доказателствената тежест според избраното приложимо чуждо материално право?”. По този въпрос се счита, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргументи, че следва да се попълни нормативна празнота и да се развие правото.

10. “Допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражение, което не е направено от ответника в отговора на исковата молба, а във въззивната жалба?”. Питането се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи за отклонение на даденото от въззивния състав разрешение от задължителната практика на ВКС – т. 4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК.

От ответника по касация Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е подаден отговор, в който се възразява по основателността на искането за достъп до касационно обжалване. Подадената жалба се оспорва като недопустима в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните части, тъй като такива не са налице, и жалбата е без предмет. Развиват се подробни съображения, че направените разходи не са неотложни и необходими, дължащи се на непредвидено влошаване на състоянието, а по-скоро такива, направени по желание и преценка на ищеца. Сочи се, че състоянието на ищеца, вкл. липсата на нервни импулси от кръста надолу и невъзможността на тъканите на долните крайници и мускулатурата да се “хранят”, е тежко необратимо състояние още от 2007 г., от когато е започнала да тече предвидената от гръцкия закон 5-годишна давност и същата е изтекла преди завеждане на делото. Още тогава е било ясно, че неподвижността на ищеца и нуждата от чужда помощ, водещи до залежаването му, ще има за последица непрекъснато или периодично наличие на декубитални рани, макар променящи се като местоположение и степен. Поради това се считат за ирелевантни от правна гледна точка твърденията на ищеца, че се касае за лечение с апарати, които са продукт на най-съвременна технология и са въведени в експлоатация към момента на провеждане на рехабилитационните процедури – 2019 г. На самостоятелно основание се поддържа оспорването на сумата от 2 000 евро в полза на Е. Р. за придружител, по отношение на която не е установено основание за плащането й – с влязло в сила съдебно решение по предходно дело е присъдено ежемесечно обезщетение от по 800 лева за придружител, като необходимост от допълнителни средства не се доказва, а и съгласно заключението на съдебната експертиза в цената на рехабилитационния център има включени 840 евро за придружител в периода 16.04.-30.04.2019 г. Твърди се, че присъдените и изплатени от НББАЗ суми по приключилите съдебни дела, заедно с исковите претенции по настоящото, надхвърлят предвидената в гръцкото законодателство застрахователна сума към датата на визираното ПТП – 500 000 евро, евентуално тази по застрахователния договор на International Union. Поради това е изчерпана и отговорността на Компенсационния орган, която е функционална спрямо тази на крайния платец на обезщетението. Претендират се разноски по делото.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба срещу отхвърлителното въззивно решение е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касация съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Поради това доводите в обратния смисъл на ответника по касация не могат да бъдат споделени.

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ответника НББАЗ, е приел за допустими предявените от пострадалия ищец осъдителни искове с правно основание чл. 284, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 КЗ (отм.). Счел е, че разпоредбите, уреждащи предпоставките за възникване на отговорността на компенсационния орган, не са процесуални; че за настъпилото преди 01.01.2016 г. застрахователно събитие не е приложимо условието на чл.516, ал. 8 КЗ, според който увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда само ако Компенсационният орган не се е произнесъл по същата в срока по ал. 2 (два месеца от подаването й), отказал е изплащане на обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на обезвредата; в чл. 285 КЗ (отм.) не е предвидено като изискване за допустимост на иска извънсъдебното сезиране на НББАЗ. Като допълнителен аргумент е изтъкнал, че е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на исковите суми с молба вх. № 2-1691/20.07.2020 г. - разходи за лечение на телесните увреждания от процесното ПТП, направени в периода 29.01.2019 г. - 17.01.2020 г., в общ размер на 63348,20 евро, но до обезщетяването им не се е стигнало. Отказ е получен и от ЗАД “Алианц България” в качеството му на представител за България на гръцкия застраховател, пред който ищецът е заявил искане на 22.07.2020 г.

Решаващият състав е съобразил и приложените към настоящото дело дела между същите страни, приключили с влезли в сила съдебни решения по искове с правно основание чл. 284, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 КЗ (отм.). С решение от 29.03.2016 г. по гр.д. № 4722/2012 г. на СГС и решение № 1270/05.06.2017 г. по в.гр.д. № 4200/2016 г. на САС, НББАЗ е осъдено да заплати на И. К. сумата от 400 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2007 г. в Република Гърция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2008 г. до окончателното й изплащане. С решение № 644/31.01.2013 г. по гр.д. № 2387/2010 г. на СГС Бюрото е осъдено да заплаща на пострадалия ежемесечна сума от 800 лева пожизнено - обезщетение за имуществени вреди за придружител и болногледач, считано от 01.03.2010 г. С решение от 29.05.2015 г. на CPC НББАЗ е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 22 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП - разходи за придружител и болногледач за периода 07.10.2007 г. - 01.03.2010 г., ведно със законната лихва. С решение № 80764/02.05.2020 г. по гр.д. № 43169/2010 г. на СРС НББАЗ е осъдено да заплати на пострадалия сумата 1 271,84 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с лечението му, извършени за периода 28.03.2009 г. – 03.10.2009 г., ведно със законната лихва. Въззивният състав е приел, че с тези съдебни актове е формирана сила на пресъдено нещо между страните по отношение на материалното правоотношение, включено в предмета на делата и общите правопораждащи факти, в т.ч. фактическия състав на непозволеното увреждане и липсата на съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в неносене на предпазна каска. Счел е, че ответникът е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по заявените претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на горепосоченото ПТП.

Въззивният съд е подчертал, че ищецът като увредено лице, пребиваващо в България, има право на обезщетение от НББАЗ съгласно чл.284, ал. 2 КЗ (отм.). Налице е и условието по т. 1 на същия текст - застрахователният договор на виновния водач да е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от България. Относно доводите на ответника НББАЗ, че гръцкото застрахователно дружество на виновния водач е с отнет лиценз, решаващият състав е изтъкнал, че не се касае за ново обстоятелства, тъй като цитираните по-горе дела между същите страни са приключили със съдебни актове, които са постановени и влезли в сила след датата на отнемане на лиценза на гръцкия застраховател. Дори и да се приемат за непреклудирани, тези доводи и представените във връзка с тях доказателства, не подкрепят извод за липса на процесуална легитимация на ответника по настоящото дело.

Втората инстанция е приела, че към спора е приложимо гръцкото материално право /по местонастъпването на непосредствените вреди/ съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 КМЧП, доколкото процесното ПТП е настъпило преди 11.01.2009 г., от когато е в сила Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения (“Рим II”). Съобразявайки правилата, свързани с дейността на Спомагателния фонд в Република Гърция, и представеното от ответника НББАЗ споразумение между компенсационните органи и гаранционните фондове в случай на несъстоятелност на застрахователно предприятие, предоставящо автомобилна застраховка гражданска отговорност на единния пазар, апелативният съд е намерил, че са изпълнени условията за отговорността на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган. След сезирането му с претенцията на ищеца за заплащане на исковата сума то е установило контакт със Спомагателния фонд на Гърция и е отказало плащане заради посоченото от последния, че обезщетение не се дължи, тъй като давностният срок по приложимото гръцко право е изтекъл.

Апелативният съд е преценил, че от събраните по делото доказателства, вкл. влезлите в сила решение по предходните дела и приетата по настоящото дело комплексна съдебна медицинска и икономическа експертиза, са установени броят, видът и тежестта на получените увреждания от ищеца при процесното ПТП, станало на 16.05.2007 г. в Република Гърция. Става дума за тежки наранявания по главата и тялото, включващи малък тежък хематом на челната дясна част, фрактура на слепоочието, фрактура в дясно и ляво на раменната става, фрактури на гръдните прешлени (част Т 7, фрактура на T9, дислокация на T9-10), фрактура на напречните израстъци в долната част на гръдните прешлени; компресивна фрактура на кръстния прешлен 02, фрактура на напречните израстъци вдясно. Тези увреждания са причинили на ищеца временно състояние на кома, като след излизането от комата се установило, че ищецът не може да движи долните си крайници и няма усет в тях. След първоначалния престой в хирургичното отделение на болницата в Атика ищецът бил преместен за продължаване на лечението си в България, където било установено, че вследствие на катастрофата и травмата на гръбначния стълб е получил долна параплегия с нарушения на всички видове сетивност от ниво 10-11 надолу, страда от тазово-резервоарни нарушения, поради което има нужда от катетър. С Експертно решение № 2377/22.11.2007 г. на ТЕЛК при МБАЛ “Св. Е.” – Д. за установената долна параплегия вследствие компресионна фрактура на ТХ 9 след ПТП му е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Анализирани са приетото по делото заключение на съдебната експертиза и показанията на разпитаната пред първата инстанция свидетелка В. Б..

Относно разходите за рехабилитация и лечение в Медицински център “Анагениси” АД в Солун, Гърция, които са предмет на предявената искова претенция за обезщетение за имуществени вреди, вещото лице е посочило, че те са направени по преценка на ищеца за подобряване на състоянието на декубиталните рани и от желание за възстановяване на двигателните му функции. В т. 9 и 10 от заключението на комплексната експертиза е посочено, че при липса на достоверна и конкретна информация за състоянието на ищеца към началото на 2019 г. не може да се отговори на въпроса дали медицинските и други услуги, чието заплащане се претендира, са били необходими, целесъобразни и ефективни. Няма конкретни доказателства, че състоянието на ищеца към момента на ползването им представлява непредвидени последици от процесното ПТП или непредвидено неблагоприятно влошаване на здравето му в сравнение с установеното по предходните дела. При изслушване на заключението в открито заседание вещото лице е заявило, че състоянието на ищеца, включващо липсата на нервни импулси от кръста надолу и невъзможността на тъканите на долните крайници и мускулатурата да се “хранят”, е тежко необратимо още от 2007 г., като ищецът се е поддържал с процедури в дома си, изправяйки се и придвижвайки се на ръце по конструкция в стаята си. Заради обездвижването той е с дълбоки декубитални рани, за които се грижи хирург, който ходи в дома му, сменя превръзки и назначава антибиотични курсове. Във връзка с процедурите с апарат Екзоскелет, провеждани в клинката в Гърция, вещото лице е посочило, че при ищеца те не са имали никакъв ефект, а и не биха могли да имат, тъй като при него е невъзможно възстановяването на двигателните функции. Този апарат теоретично би могъл да помогне и да усили съществуваща функция, каквато при ищеца липсва, а не е пълен заместител на такава. По отношение на функцията за задържане на ищеца във вертикално положение с Екзоскелета, вещото лице е посочило, че пострадалият извършва това всеки ден в дома си с помощта на конструкцията от тръби и че тя не би могла да подобри състоянието му.

Въззивният съд е намерил за доказано двукратното превеждане на суми от по 1 000 евро от ищеца на Е. Р. на 23.05.2019 г. и на 18.06.2019 г., за придружител. По отношение на тази сума е намерил, че основанието за плащането й не е установено - на ищеца е присъдено с влязло в сила съдебно решение ежемесечно обезщетение от по 800 лева за придружител, като липсват доказателства за нужда от допълнителни средства, а и съгласно заключението на експертизата в сумата за рехабилитационния център има включени 840 евро за придружител за периода 16.04.-30.04.2019 г. /фактура № 100665/28.03.2019 г./.

Решаващият състав е приел, че видът на проведените процедури в медицинския център в Гърция, тяхната стойност и заплащането на сумата от общо 39 327 евро с платежни нареждания от ищеца към GMTP MIKE – Солун са установени със събраните по делото писмени доказателства – договори за предоставяне на медицински услуги и програмите за лечение към тях, фактури и платежни нареждания, както и от заключението на комплексната експертиза в икономическата й част.

Обсъдил е показанията на свидетелката Б., която е в роднински връзки с ищеца – негова братовчедка, отчитайки възможната й заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК. Счел е, че част от показанията й се опровергават от приетото заключение на комплексната експертиза. Вещото лице д-р Еленски е посочило категорично, че състоянието на ищеца не се е подобрило след процедурите с посочените апарати, а и не би могло да се подобри, тъй като те биха могли да дадат някакъв резултат тогава, когато има запазени функции на крайниците, като ги усилват, но при ищеца такива изобщо липсват. Установеното, че в дома си ищецът е разполагал с изградена система от тръби, с помощта на която се е изправял, придвижвайки се на ръце, оборва казаното от свидетелката, че до проведените процедури в Гърция пострадалият изобщо не се е изправял. По отношение на наличността на апарати от вида на тези, с които са провеждани процедурите в Гърция, вещото лице е установило, че в България има такъв апарат Екзоскелет от м. юли 2019 г. в СБР “Сердика” [населено място]; от 2021 г. има роботизирана машина за раздвижване на хора с двигателни затруднения и в СБР Петрич.

При тези данни и въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният състав е стигнал извода, че процесните разходи не са неотложни и необходими, дължащи се на непредвидено влошаване на състоянието на ищеца, а такива, направени по негово желание и преценка. Съобразил е, че в периода м. март - м. юли 2019 г. в България все още не е имало апарат Екзоскелет, но вещото лице е категорично, че при състоянието на пострадалия процедурите с такъв не биха могли да доведат и не са довели до подобрение. Взел е предвид и доказателствата по делото, че пострадалият е лекуван в България с диагноза “параплегия и тетраплегия” и “спастична тетраплегия”.

Апелативният съд е посочил, че гръцкият Закон 237/1986 урежда въпроси, свързани със застрахователно покритие в контекста на задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. В чл.6.2. и чл. 6.5. определят застрахователното покритие и размерите на застрахователната сума. В чл. 10.1. е предвидена претенцията на ищеца срещу застрахователя, която според чл. 10.2. се погасява по давност след пет години от деня на произшествието, при спазване на разпоредбите на действащото законодателство относно спиране и прекъсване на погасителната давност. Чл. 19 е уредена отговорността на Спомагателния фонд. Нормативната уредба на гражданската отговорност от ПТП като отговорност за непозволено увреждане се съдържа в специалния закон ГПН/1911, приложим за гражданската отговорност за щети на трети лица или вещи, причинени от автомобил, с допълнително прилагане на общите разпоредби на Гражданския кодекс, или само в общите разпоредби на Гражданския кодекс за непозволено увреждане, като изборът е предоставен на ищеца. Според чл. 12 ГПН/1911 специалният закон не се прилага в полза на пътници в авариралия автомобил, както и в полза на превозваните от него вещи. В тези случаи, сред които попада и настоящият, обезщетенията се уреждат от общото право, т.е. от Гражданския кодекс на Гърция. В чл. 914 от същия е предвидено, че който противозаконно и виновно увреди друго лице, е длъжен да го обезщети. Обезщетението включва претърпяната загуба и пропуснатата полза, като претърпяната загуба е реално намаляване на имуществото, понесена от увреденото лице или чрез увеличаване на пасиви, или чрез намаляване на активи. В гръцкото право и съдебна практика се приема, че на основание чл. 914 от Гражданския кодекс се възстановяват наличната и бъдещата щета. Съгласно чл. 937 от този кодекс, вземанията за обезщетения от непозволено увреждане се погасяват с изтичане на петгодишна давност, като началният момент е този, в който пострадалият е узнал за вредата и за лицето, което дължи обезщетението, като във всички случаи погасителната давност настъпва с изтичането на двадесет години от деянието.

Съставът на апелативния съд е констатирал, че в получената по делото правна информация е цитирана и представена съдебна практика на гръцки съдилища, свързана с петгодишния давностен срок по чл. 937 от Гражданския кодекс. Приема се, че началният момент на течението на срока по иска за обезщетение за непозволено увреждане възниква от момента на настъпване на вредата. Знанието за вредата като начало на петгодишната давност означава знание за вредните последици на деянието, но не и знание за размера на вредата или размера на обезщетението. Давността от посочения момент тече за всички вреди на пострадалия – тези, които са настъпили или предстои да настъпят, с изключение на тези, които са непредвидими при обичайния ход на събитията /решение 1581/2008 на Върховния съд на Гърция/. С решение № 10126/2005 г. на Апелативния съд на Атина е прието, че медицински разходи, обезщетения за болест и пропуснати ползи /които не представляват иск за периодично обезщетение/ са предвидими вреди с оглед сериозността на нараняванията на пострадалия към момента на произшествието, установени с медицински документи и с оглед обичайния ход на събитията, поради което са включени в общата претенция за обезщетение за вредите от деянието, която не се подновява непрекъснато за всяка бъдеща вреда. Доколкото вредите са предвидими от самото начало, за тях не тече нова давност.

Съобразявайки гръцкото законодателство и съдебната практика, както и изложените по-горе съображения за предназначението на разходите, които ищецът претендира като имуществени вреди и липсата на твърдения и доказателства да е настъпило непредвидимо и неочаквано влошаване на здравословното му състояние след ПТП от 16.05.2007 г. /ексцес/, с което да са свързани същите, въззивният съд е приел, че за тях е изтекла петгодишната давност и искът е неоснователен. Обстоятелството, че става дума за нови разходи на ищеца във връзка с лечението му, не е достатъчно, за да се обоснове тезата, че давността за тях е започнала да тече от момента, в който са направени. Това са разходи, които не са свързани с лечение на непредвидими вреди и влошено състояние, а за лечение на необратимо увреденото му състояние още към момента на процесното ПТП, установено и взето предвид при присъждане на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди по предходните дела между същите страни. Намерил е за неоснователно позоваването на ищеца в отговора на въззивната жалба на Тълкувателно решение от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК, тъй като от пострадалия не са изложени обстоятелства за ексцес и от събраните доказателства не може да се направи извод на наличие на такъв, а и в случая е приложимо гръцкото право. При това положение решаващият състав е намерил, че петгодишната погасителна давност по иска на ищеца, предявен на 04.03.2021 г., е изтекла. Тя е започнала да тече от 16.05.2007 г., тъй като процесните разходи не са непредвидими и неочаквани при уврежданията на ищеца, които са необратими след момента на причиняването им.

По тези мотиви въззивният съд е отменил изцяло решението на първата инстанция и е отхвърлил предявените осъдителни искове.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е обусловено от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за решаване на възникналия между страните спор и отговарящ на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК. Преценката за наличие на изискуемите предпоставки се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора първи и втори въпрос са фактологични, доколкото предпоставят извършване на преценка на конкретния фактически и доказателствен материал по делото, съответно на правилността на въззивния съдебен акт. Първото питане предполага обследване на предвидимостта на твърдените конкретни вреди. Формулировката на второто съдържа противоречиви съждения, че от една страна, “на първа инстанция такава {доказателствена} тежест за ищеца няма” и от друга – разпределението й “е направено в противоречие с правилата на приложимото гръцко право”. При това положение тези два въпроса нямат правен характер по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. не покриват общата селективна предпоставка за достъп до касация. Липсата на обосноваването й изключва необходимостта от обсъждане на релевираните от обжалващия допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Третият, четвъртият и петият въпрос, поставени от касатора, са общотеоретични и не удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Същите нямат общозначим характер, тъй като зависят от конкретиката на сътоветния правен спор, поради което по тях не би могло да се даде общоважим отговор. Те са израз на защитната теза на касатора, която изисква проверка на законосъобразността на обжалваното решение, което излиза извън предметния обхват на селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че при възприетото от въззивната инстанция, че в случая е приложимо гръцкото материално право, за основание за касационно обжалване не може да послужи соченото противоречие на съдебния акт със задължителна практика на касационната инстанция, разясняваща прилагането на материалноправна норма от българското право. Ето защо, така формулираните три питания не отговарят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което остава безпредметно обсъждането на поддържания допълнителен такъв – по т. 1.

Поставените от обжалващия шести и седми въпрос също не могат да обосноват селектиране на касационната жалба за осъществяване на касационна проверка. Шестото питане не кореспондира с решаващата воля на въззивната инстанция, която не е приложила за търсената обезвреда на имуществени вреди разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, а чуждото материално право – по местонастъпване на вредите от непозволено увреждане, съгласно нормата на чл. 105, ал. 1 КМЧП, действала към датата на процесното ПТП – 16.05.2007 г., реализирано преди 11.01.2009 г., от когато е в сила Регламент № 864/2007 (“Рим II”). Седмият въпрос предпоставя разясняване на чуждата материалноправна норма, уреждаща течението на давностния срок при подобни претенции, което не може да бъде допуснато, тъй като установеното относимо чуждо право се прилага от българския съд, както се прилага и тълкува в създалата го държава (чл. 44, ал. 1 КМЧП). В обжалваното въззивно решение е цитирано решение № 1581/2008 на Върховния съд на Гърция, в което се приема, че знанието за вредата като начало на петгодишната давност означава знание за вредните последици на деянието, но не и за размера на вредата или размера на обезщетението. Давността от посочения момент тече за всички вреди на пострадалия – тези, които са настъпили или предстои да настъпят, с изключение на тези, които са непредвидими при обичайния ход на събитията. При това положение и с оглед изложените по-горе доводи, за осъществяване на касационна проверка не може да послужи релевираната от касатора задължителна практика на касацията. По така формулираните въпроси не се обосновава наличие на общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не се налага обсъждане на допълнителното изискване по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Осмият въпрос е процесуалноправен и е относим към предмета на спора, поради което покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. В задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършват в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

В случая, независимо че в доклада по делото първата инстанция е разпределила най-общо доказателствената тежест в процеса, въззивната жалба на ответника НББАЗ не съдържа оплакване за такова процесуално нарушение. В отговора на жалбата, подаден от ищеца и настоящ касатор, доводи в тази насока не са развити, нито са направени доказателствени искания с оглед на евентуална непълнота или неточност на дадените от първата инстанция указания. Напротив, изразено е становище, че първоинстанционното решение е законосъобразно. В заключението на комплексната експертиза, по задача № 10, е даден отговор, че няма конкретни доказателства по делото, че състоянието на ищеца към момента на ползване на процесните услуги представлява непредвидими последици от вредоносно събитие или непредвидено неблагоприятно влошаване на здравето му в сравнение с установеното в предходните съдебни производства. Заключението е прието без възражение от ищцовата страна, видно от протокола от открито заседание на ОС – Хасково, проведено на 16.09.2024 г. При това положение не се обосновава твърдяното отклонение на въззивното решение от цитираната задължителна практика на касационната инстанция, поради което така формулирания процесуалноправен въпрос не може да послужи за допуск до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеният от обжалващия девети въпрос е хипотетичен, тъй като българският съд разглежда делото по правилата на българския процесуален закон, поради което алогично се явява питането дали се прилагат правилата за разпределяне на доказателствената тежест според избраното приложимо чуждо материално право. Десетият въпрос, касаещ произнасяне на въззивния състав по ненадлежно релевирано от ответника възражение, се явява некоректно зададен, тъй като не кореспондира с данните по делото. В отговора на исковата молба, подаден от ответника НББАЗ, са обективирани направените от него оспорвания и възражения относно характера и размера на твърдените вреди, изтекла погасителна давност, др., поради което поставеното питане не би могло да обуслови промяна в изхода на спора. При това положение така формулираните два въпроса не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация, което лишава от смисъл обсъждането на сочените от страната допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

По тези съображения следва да бъде отказано допускане на касационна проверка на решението на Апелативен съд – Пловдив.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,