Определение № 769 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. А. против решение № 327/22.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 1180/2019 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК е основателен. Съдът е приел, че на 12.09.2018 година ищецът е изпратил писмо до ответника в седмичен срок от поканата да заплати дължимите по кредита суми, които са конкретизирани в размерите по исковата молба. Прието е, че поканата е получена на 19.09.2018 година за ответника, от лице с потвърждение за доставка, издадено на 20.05.2019 година под номер 19-365. Посочено е, че вземането се дължи в размер на 9 664,58 лв., който сума представлява сума без платените по признанието на ищеца пет вноски, последната с падеж 20.02.2018 година. Съдът е приел, че изтичането на седмичния срок по поканата за плащане от септември, 2018 година е преобразувало кредита в предсрочно изискуем, заради което главницата по договора се дължи в пълен размер. В тази насока съдът е посочил, че смисълът на въпросната покана е че ищецът преобразува кредита в изискуем по реда на чл. 432, ал. 1 от ТЗ, щом си търси цялата дадена сума и основава искането си на неизпълнение на погасителния план по причина, за която заемателят отговаря. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – ТР №8/2019 г. на ОСГТК. Сочения правен въпрос е относно необходимостта да се обяви предсрочна изискуемост на кредита, преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила и писмо с изявление на банката до длъжника за това е получено от последния, като в тази насока липсва соченото противоречие. Твърдението на касатора, че не е получавал подобно писмо е фактически въпрос, като проверката на фактите по спора не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото е довод за необоснованост на решението, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК. Проверката на фактическите твърдения на касатора следва да се извърши при разглеждането на касационната жалба по същество, но само при наличието на касационно основание относно допустимостта на обжалването. По поставения правен въпрос съдът не е приел, че не е необходимо да се обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което и липсва соченото противоречие с цитираното тълкувателно решение. С оглед изхода на настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното, състав на ВКС