Определение № 751 от 07.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1813/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 19/ 14.03.2014 год. по т.д.№ 39/2014 год.на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 59 / 11.12.2013 год. на Сливенски окръжен съд ,постановено по т.д.№ 58 / 2013 год.. С потвърденото решение е отхвърлена молбата на касатора с правно основание чл.625 ТЗ,за установяване неплатежоспособността на [фирма] и откриване производство по несъстоятелност на дружеството. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон - чл.625 вр. с чл.608 ТЗ, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – недопуснато доказателствено искане на страната,направено с въззивната жалба,свързано с проверка истинността на констатациите на икономическата експертиза относно наличието на големи по размер вземания на ответника – длъжник към трети лица,обосновали високите - над единица - коефициенти за ликвидност на [фирма] и благоприятни коефициенти за автономност и финансова задлъжнялост. Ответната страна - [фирма] – не е депозирала отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение,констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Няма спор относно качеството на касатора –молител като кредитор, с вземане по търговска сделка спрямо ответника. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е счел, че са налице и двете,по начало алтернативни,а не кумулативно изискуеми, предпоставки за отхвърляне на молбата, съгласно чл.631 ТЗ. Съобразил е в тази връзка установените благоприятни за длъжника коефициенти на ликвидност,автономност и финансова задлъжнялост,съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, безспорно формиращи се и на базата на счетоводно отразени вземания на длъжника в значителен размер.С въззивната жалба молителят е поискал проверка на тяхното съществуване, чрез засичане в търговските книги на длъжниците на ответното дружество, но искането е оставено без уважение, поради невъзможност за изследване счетоводството на трети за процеса лица .В мотивите на съдебното решение съдът се е позовал и на липса на своевременно оспорване от страна на кредитора на редовността и истинността на счетоводните записвания на длъжника. В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът не е формулирал въпрос, макар да е цитирал изобилна съдебна практика по приложението на чл.625 вр. с чл.608 и чл.631 ТЗ.При това положение, прилагането на последната - като задължителна по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и казуална - по чл.280 ал.2 ГПК - остава на плоскостта на отговор на фактологичния,относим единствено към спора по конкретното дело въпрос: доказано ли е безспорно съществуването на вземанията на ответника спрямо трети лица.Дори да би бил изрично формулиран, в случая изводим от съдържанието на изложението по чл.284 ал.3 ГПК, фактологично обусловеният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,макар последното да е възпроизведено обстойно в касационната жалба.Такъв въпрос предпоставя преценка за правилността на въззивното решение по същество и на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, различни от основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Необосноваването на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК изключва необходимостта,а и възможността за произнасяне по посочените допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение