Определение № 4206 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2108/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. И. и Т. И. М., чрез адв. Т. Ф. и адв. Д. Г., срещу въззивно решение № 37/27.02.2023 г., постановено по възз.гр. д. № 401/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 461/01.08.2022 г. по гр. д. № 76/2022 г. на Районен съд – Враца. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу П. К. И. искове по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договори за дарение на недвижими имоти: 1/ по нот. акт № ...../ 19.12.2007 г., т. VI, рег. № ...., дело № 1007/2007 г. на нотариус И. Л., рег. № 339 на НК, за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........, с адрес - [населено място],[жк], бл...., в сграда с идентификатор ........., в ПИ с идентификатор ..........., с предназначение - жилище, апартамент, с площ 76 кв.м, заедно с мазе, както и 0,77 % ид. ч. от правото на строеж и от общите части на сградата; и 2/ по нот. акт № 199/19.12.2007 г., т. VI, рег. №12034, дело № 1008/2007 г., за урегулиран поземлен имот I-ви, ПИ .... в кв.... по плана на [населено място], [община], с адрес - [улица], с площ 940 кв.м по скица, а по нот. акт - 850 кв.м, заедно с построените в имота жилищна сграда от 35 кв.м, жилищна сграда от 36 кв.м, второстепенна сграда от 88 кв.м и гараж от 18 кв.м. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателите поддържат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) следва ли при определяне правото на едно лице да получава издръжка, нейният конкретен размер да се преценява според нуждите на правоимащия, а не абстрактно; 2) следва ли при преценка на понятието „трайна нужда“ и при определяне на размера на необходимите разходи за покриване нуждите на правоимащите от жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства, транспорт и други да се вземат предвид конкретно определените лекарства, описани в електронните рецепти към рецептурните книжки, а не само закупените такива от нуждаещите се лица, за които са представени финансови бонове от съответните аптеки, тъй като за останалите лекарства не са имали необходимите средства; 3) искането на дарителя към надарения за помощ при покриване на всички или част от потребностите, за които не разполага с финансови средства, или има нужда от гледане, представлява ли по същество искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД; 4) при установяване с писмени доказателства (позволителни за сеч, превозни билети за доставка на дърва) на реално доставена и ползвана дървесина (поради невъзможност на съда да определи тяхната стойност) включително и липса на специални знания, стойността на тази дървесина за отопление през релевантния период 2020 г. -2021 г., следва ли да бъде приспадната като разход на ищците; 5) следва ли към момента на постановяване на решението на въззивната инстанция - 27.02.2023 г. да бъдат отчетени настъпилите инфлационни промени в икономическия живот на страната, като тези промени бъдат отчетени от съответната съдебно-икономическа експертиза при формиране на новите цени на хранителните продукти, лекарства, ток, вода и други консумативи и по този начин ще се увеличи разходната част за необходимата издръжка; 6) следва ли при конкретната преценка за наличието на нужда от издръжка, да се вземат предвид всички обстоятелства, включително дали доходите са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност; 7) следва ли, след като въззивният съд приема изцяло извода на районния съд, че ищците притежават достатъчно средства, с оглед обстоятелството, че всеки един от тях притежава лек автомобил, да им бъдат приспаднати от общата сума за издръжка разходите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, годишен технически преглед на автомобилите, които са задължителни; 8) следва ли да се приеме аргументът на районния съд, споделен и от въззивния съд, че ищците не правят разходи за жилище, тъй като ползват безвъзмездно дарения на ответника имот в [населено място], област В., който обезпечавал жилищните им нужди и спестявал разходи за жилище, при положение, че ищците заплащат всички разходи за ток, вода, отопление и др., както и необходимите поправки и ремонти на къщата (една от причините ищците да продадат земеделските си земи), която не е в добро състояние; 9) следва ли да бъде прибавена като приход на ищците сумата, която е получавана като рента от земеделските им земи по 30 лв./дка до 2019 г., веднъж, и втори път сумата от продажната цена на същите тези земеделски земи в размер на 7 900 лв., получена през 2020 г. при положение, че нуждата от издръжка е възникнала през есента на 2021 г., видно от твърденията на ищците в исковата молба; 10) следва ли след като във въззивната жалба срещу решението на районния съд са въведени оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на съда, поставени в основата на първоинстанционното решение, въззивният съд служебно да събере доказателства (експертиза, оглед, освидетелстване) за установяване на релевантните по делото обстоятелства, свързани с разходите за определяне нуждата на ищците от допълнителна издръжка; 11) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните. Бланкетно се сочат и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът П. К. И., чрез адв. Б. Т., в писмен отговор изразява становище за частична недопустимост на жалбата, както и за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество - за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска за отмяна на договора за дарение на недвижим имот по нот. акт №...../19.12.2007 г. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по искове с цена до 5 000 лв. В случая, видно от представеното удостоверение за данъчна оценка на имотите (л. 118 от делото на РС), общата данъчна оценка на имотите, предмет на този договор за дарение, е в размер на 3 943,60 лв., на колкото се равнява и цената на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД (чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК). Следователно, претенцията е с цена под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване от 5 000 лв., поради което на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане. В останалата си част, имаща за предмет иска за отмяна на договора за дарение по нот. акт №...../19.12.2007 г., жалбата е допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение е прието, че с договор за дарение на недвижим имот по нот. акт № ..... / 19.12.2007 г. ищците са дарили на ответника (техен син) апартамент в [населено място]. През 2020 г. нормалните до тогава отношения между семейството на надарения и родителите му се влошили и в края на 2021 г. с нотариална покана ищците поискали изплащане на месечна издръжка от 100 лв. за всеки от тях, считано от м.09.2021 г. Поканата е връчена от нотариуса през м.декември 2021 г. чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на ответника (процесния апартамент), на който ищците са знаели, че той не живее. Исковата молба е подадена през м.01.2022 г. и след получаването й, ответникът изпратил с пощенски запис исканата парична сума за издръжка, която не е потърсена за получаване от ищците. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертното заключение, съдът е приел, че по делото ищците не са доказали да са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 227, б.”в” ЗЗД – дарителите да са изпаднали в трайна нужда, да са поискали от дарения да им плаща издръжка и последният да е отказал, макар да е в състояние да я доставя. След изследване на конкретните доходи и разходи на ищците за 2021 г. и съпоставяйки ги с данните на НСИ за средномесечния разход за двама членове на българско домакинство за същия период, съдът е счел, че е налице известна отрицателна разлика, но не се установява дарителите да имат трайна нужда от издръжка и да не могат да си я осигурят без участието на надарения. Посочено е, че всеки от тях притежава лек автомобил, който се използва; пътуват, посещават редовно заведения за рехабилитация в различни населени места; живеят безвъзмездно в имота в [населено място] (предоставен им от ответника), който обезпечава жилищните им нужди и им спестява разходи за осигуряване на жилище. По договор за аренда, сключен за четири земеделски имота с площ 51,403 дка, ищците са получавали всяка година доходи от рента (от 2016 г.), а на 29.10.2020 г. са продали земеделските земи за сумата 7 900 лв. на дъщеря си В. Г.. Отчетено е също, след сключването на оспорения договор, на 14.03.2019 г. ищците са дарили на дъщеря си друг свой апартамент в [населено място], като по този начин сами са се лишили от допълнителни доходи, които са могли да реализират от него. Същевременно, по отношение на ответника е установено, че получава доходи по трудово правоотношение; изплаща заем по договор за потребителски кредит за сумата 19 500 лв.; синът му е студент в редовна форма на обучение, респ. има разходи за такси за обучението, наем и издръжка. Съпругата на ответника е с призната 50% трайно намалена работоспособност за заболяване - „маргиналнозонов нехочкинов лимфом“ и получава пенсия за инвалидност в размер на 397,54 лева. Обсъждайки данните за материалните възможности на надарения, съдът е посочил също, че по делото не е установено, преди подаване на исковата молба, ответникът да е бил надлежно поканен да дава издръжка на дарителите. Прието е, че значение на покана има исковата молба, като след получаването й (на 10.02.2022 г.) надареният фактически не е отказал поисканата му издръжка - на следващия месец е изпратил определената от ищците парична сума за издръжка, която те са отказали да получат. Допълнително е изтъкнато, че и от дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения на ищцата, както и от нейни извънсъдебни писмени изявления, не се установява възникнала за нея и съпруга й нужда от издръжка, а действителната им цел и желание е, след влошаването на отношенията с ответника, да си върнат собствеността на имотите. В заключение съдът е приел, че ищците притежават достатъчно средства, за да се издържат и да задоволяват конкретните си потребности с оглед техния социален и жизнен статус, поради което претенцията по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е неоснователна. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. В т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. След измененията на ГПК (обн. ДВ, бр. 86/2017 г.) касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. При служебната проверка на обжалваното решение, настоящият състав не констатира пороци, обуславящи селекцията на жалбата поради евентуална нищожност или недопустимост на съдебния акт, както бланкетно сочат касаторите с общото позоваване в изложението им на основанието по „чл.280, ал. 2 ГПК“. Решението не е и очевидно неправилно. Фактическият състав на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието му, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са - приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Такива пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателите, а и не се констатират от настоящата инстанция. По поставените в изложението материалноправни въпроси (№1-6), касаещи обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени от съда при формиране на преценката му дали е възникнала трайна нужда от издръжка за дарителя, е налице трайно установена практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Приема се, че нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци (определени в цифрова величина) и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за релевантния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др., както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му. Съобразява се също безвъзмездното отчуждаване от дарителя на недвижими и движими вещи след извършването на дарението, чиято отмяна се претендира, доколкото следва да се прецени дали той сам не се е поставил в нужда. Взема се предвид и обстоятелството дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност (вж. - решение № 432/22.01.2014 г. по гр. д. № 3321/2013 г., IV г. о., решение № 145/1.11.2017 г. по гр. д. № 786/2017 г., III г. о., решение № 473/20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., решение № 526/ 03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о. и др.). Не на последно място, съгласно приетото с ТР № 1/21.10.2013 г. на ОСГК, правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на надарения, което съставлява непризнателност, т. е. когато отказът му да дава издръжка е неоправдан. В случая, въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Съдът е изследвал подробно имущественото състояние на страните и въз основа на ангажираните от страните доказателства е прието, че ищците не са изпаднали в трайна нужда от допълнителни средства за издръжка, тъй като собствените им доходи и имуществено състояние са достатъчни за задоволяване на потребностите им, а доколкото би могло да се приеме, че известна нужда от средства е налице, тя е преодолима, но се длъжи и на собственото им поведение. Направен е и извод, че липсва укоримо поведение от страна на ответника спрямо ищците, тъй като веднага след получаване на поканата е предоставил поисканата му издръжка, но дарителите не са пожелали да я получат. Въпроси № 7-9 са фактически, а не правни, тъй като касаят обсъждането и анализа на конкретните доказателства по делото и приетото в тази връзка от въззивния съд. Поради това, същите не могат да обусловят допускането на касационния контрол. Последните два процесуалноправни въпроси (№10-11) са релевантни, но нямат претендираното от касаторите значение. Според приетото по т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, въззивният съд има правомощието служебно да назначи експертиза, но предпоставка да го направи е във въззивната жалба да се съдържа оплакване, че първата инстанция е допуснала процесуално нарушение, което е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. В случая, във въззивната жалба на ищците няма искане за съдебна експертиза за установяване размера на необходимата им издръжка, нито доводи, че първоинстанционният съд е нарушил процесуалните правила във връзка с установяването на този факт. Без съответното позоваване от страна на ищците във въззивната им жалба, окръжният съд не е имал задължение служебно да назначава съдебно-икономическа експертиза. Това е така, защото твърденията за факти, от които страната черпи права, трябва да бъдат въведени в процеса от нея и тя трябва да ги докаже. Извън изключенията, визирани в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът не следи служебно за никакви факти, на които някоя от страните по делото би могла да основе свои права, нито събира служебно доказателства за такива факти. Тези положения са съобразени от въззивния съд, поради което по поставения в изложението въпрос №10 не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса (№11) за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и наведените от страните доводи и възражения, решението също не е в противоречие с установената съдебна практика, в т.ч. и сочената от касаторите. Константно е приемано, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции (вж. - ППВС № 1/1953 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., решение № 83/23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. II т. о., решение № 154/24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., IV г. о. на ВКС и др.). В случая, въззивният съд е съобразил тези си процесуални задължения. Развитите от касаторите доводи за евентуално допуснати от съда процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт касаят правилността на решението (чл. 281, т. 3 ГПК), която не е предмет на проверка във фазата по чл. 288 ГПК. Наличието на създадена задължителна и трайна практика на ВКС (в т. ч. цитираната от жалбоподателите), на която въззивното решение съответства, изключва поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за селектиране на жалбата. Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 1 332 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение