Определение № 5599 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3166/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. П. Ц., чрез процесуалния представител адвокат И.- А. против въззивно решение № 266 от 11.03.2025г. по в.гр.д. № 791 по описа за 2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 261392 от 22.12.2023г. по гр.д. № 12624/2018г. на СРС като е обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, сключения на 22.12.2016г. предварителен договор между Л. К. С. като купувач и А. П. Ц. като продавач за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда, апартамент № 9, с идентификатор ..., находяще се в [населено място], [улица] /трети надпартерен/, с площ от 65.17 кв.м.,ведно с прилежащо избено помещение № 9, с площ от 3.46 кв.м.,при цена от 41 000евро, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът ще заплати на продавача останалата част от цената от 1 800евро, определени са следващите се данък и такси, съгласно чл.364, ал.1 ГПК и е вписана служебно възбрана до заплащането им, като са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Л. К. С., чрез процесуалният представител адвокат Б., с който се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Счита постановеният въззивен акт за правилен, във връзка с което излага доводите си. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв., реалното извършване на които удостоверява с представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 17.06.2025г., в т.ІІІ от който е посочено, че сумата е платена в брой. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗЗД, поради наличие на изискуемите предпоставки за уважаването му: 1. Валидно сключен между страните предварителен договор на 22.12.2016г.в писмена форма, съдържащ уговорка относно съществените условия на окончателния договор - описание на имота, договорена продажна цена от 41 000евро. и посочен срок за сключване на окончателния договор до 22.03.2017г., който многократно е продължаван с подписани анекси. Договорено е че от цената при сключване на договора следва да се заплатят 20 000евро, а останалите при подписване на окончателния договор, както и че конкретната нотариална кантора, конкретният ден и част на сделката ще бъдат съгласуване допълнително след едноседмично предизвестие /вж.чл.6, ал.7/, 2. Настъпил падеж за изпълнение на задължението на страните по него /31.11.2017г./, 3. Неизпълнение от ответната страна на поетото задължение за подписване на окончателен договор в уговорения срок, независимо, че купувачът й е заплатил освен признатите от нея в отговора 26 600евро, още и посочените в подписаните от ищцата анекси – на 21.10.2017г. суми от 2 800евро през месеците март и април 2017г.“, на 31.05.2017г. получаването на сумата 4 500евро през месеците юни и юли 2017г., както и 2 800евро през месеците август и септември 2017г., 4. Доказано право на собственост на продавача върху имота. С влязло в сила на 24.03.2023г.решение по гр.д.№ 16028/2018г.на СГС, на основание чл.135 ЗЗД, е обявен за недействителен спрямо Л. С. договорът за дарение, с което ответницата А. Ц. е прехвърлила на дъщеря си Т. Н. собствеността върху процесния имот. Въззивният състав е посочил, че възражението за симулативност на договора като несвоевременно направено /едва в открито съдебно заседание пред въззивния съд/ не следва да бъде разглеждано. Не е установено договорът да е бил прекратяван или развалян, както и продажната цена да е била върната. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да изготви доклад по делото и да констатира допуснато от първоинстанционния съд нарушение при изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест, пред вид изложените възражения в отговора на исковата молба и във въззивната жалба относно недействителност на предварителния договор?, 2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да приложи императивна материално правна норма, дори нейното нарушение да не е въведено като основание за обжалване? /Според касаторката въззивният съд е следвало да констатира, че съдът се е произнесъл по преждевременно предявен иск, защото в предварителния договор липсвала уговорка относно съществено условие, а именно – липсвала дата, час, място на изпълнение и срок за сключване/, 3. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страната да уточни в какво се изразява заявената във въззивната жалба недействителност на предварителния договор?, 4. Налице ли е недопустимо решение при произнасяне по преждевременно предявен иск? Преждевременно предявен ли е иск при липса на уговорени дата, час, място на изпълнение и при липса на такава уговорка, следва ли да има покана за изпълнение на договора от купувача?, 5. Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да изследва в пълнота всички ангажирани по делото доказателства, както и са обсъди доводите и възраженията на страните? В забава ли е купувачът, който не е изплатил цялата продажна цена?, 6. Длъжен ли е въззивният съд да изложи конкретни и ясни мотиви, във връзка с формираната от него воля и да разгледа всички направени възражения и оспорвания?, 7. Следва ли съдът да изследва действителните отношения между страните, целящи постигане и удовлетворяване на допустим от закона правен интерес и в частност, да укаже на жалбоподателката да заяви на каква недействителност се позовава?, 8. Следва ли при тълкуване на действителната обща воля на страните, съдът да вземе пред вид целта на договора, обстоятелствата при които е сключен, както и поведението на страните преди и след сключването му?, 9. Допустимо ли е съдът да замества волята на страните и да тълкува къде и на коя дата – относно място и година- са имали пред вид за сключване на окончателен договор?, 10. Длъжен ли е въззивният съд да изследва наличието или липсата на законовите предпоставки за уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД? Следва ли съдът да изследва съдържанието на предварителния договор при преценка дали е основателно искането за обявяването му за окончателен?, 11. При липса на съществен елемент от предварителния договор – определен ден, час и място на изпълнение за сключване на окончателен договор – допустимо ли е сключване на окончателен договор? При липса на покана от страна на купувача за сключване на окончателен срок, следва ли да се уважава иск по чл.19, ал.3 ЗЗД?, 12. Налице ли е основателно искане за присъждане не разноски? На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът поставя и следните два въпроса: 13. Неизпълнение на задължение на въззивния съд относно разглеждане на всички възражения на въззивницата за липса на всички необходими съществени елементи на договора,препятства ли нейната защита? и 14. Допустимо ли е с обжалваното решение съдът да зачести и тълкува волята на страните относно дата, час и място на сключване на окончателния договор, при положение че в предварителния договор и анексите липсват такива? Отделно се позовава и на очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото никой от тях не е свързан с решаващите доводи на съда и не е от значение за изхода на делото, т.е. поставените въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Отделно – не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост нито по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото е налице установената съдебна практика и даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с нея. Поставените въпроси не съставляват надлежно общо основание за допустимост, защото – по начина, по който са поставени – повечето презумират или допуснато неизпълнение на въззивния съд на негово процесуално задължение /въпроси с №№ 1,2,3,5,6/, каквото няма или че липсата на изрична и точна уговорка относно датата, часа и мястото на сключване на окончателния договор съставлява съществено условие за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /въпроси с №№ 4,10,11,13 и 14/, а това не е така. В тази връзка – в отговор на поставените въпроси с №№ 4, 10, 11, 13 и 14 ,следва да се посочи следното: Съгласно установената съдебна практика /вж.ТР № 4/9.05.2023г. по т.д. № 4/2020г.на ОСГТК на ВКС, решение по гр.д.№ 1882/2022г.на ІV г.о./ - за да се обяви предварителния договор за окончателен е достатъчно да е спазена формата на договора, когато такава се изисква (арг. от чл. 19, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма) и да са ясни постигнатите уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Съществените условия на окончателния договор – са точно описание на имота, цена и срок за сключване. Точната дата, часът и мястото на сключване на окончателния договор не са негови съществени уговорки и както е договорено в случая /в чл.6, ал.7/ – за тях страните могат да постигнат съгласие впоследствие или ако не постигнат - тези въпроси стават безпредметни при развило се производство по чл.362 ГПК, приключващо с постановяване на съдебен акт, заместващ окончателния договор. Наред с посочените по – горе предпоставки за уважаване на иска, е необходимо към момента на вписване на исковата молба ответникът – продавач да е титуляр на правото, което ще бъде прехвърлено със съдебното решение, и задължението за прехвърляне на собствеността да е изискуемо. Изискуемостта на това задължение настъпва с изтичането на уговорения между страните срок за сключване на окончателния договор. Изпълнението на насрещното задължение на купувача за заплащане на цената, дори и да е с уговорен по – ранен срок на изпълнение, не съставлява предпоставка за изискуемостта на задължението на продавача, освен ако страните са уговорили, че сключването на окончателния договор ще се извърши в определен срок след заплащане на цената, но в случая подобно договорка няма. Обстоятелството, че купувачът не е заплатил цялата продажна цена, не представлява пречка за успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Във връзка с поставените въпроси с №№ 1, 2, 3 и 7: Съгласно т.4 от ТР № 1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС - „възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд“. В случая – с отговора на въззивната молба не е направено възражение за недействителност на сключения предварителен договор. Единствените възражения, които са наведени са за липса на предпоставките за сключване на окончателен договор, заради липса на уговорка за насрочена валидна дата за сключване на окончателен договор и на посочено място за това, липса на покана /независимо, че исковата молба е покана/ и неплащане на цялата договорена цена. В този смисъл, така поставените въпроси, доколкото са свързани с възражение за недействителност каквото не е било направено своевременно, са ирелевантни и без значение за изхода на спора. За пълнота на изложението ще бъде посочено, че не може да става въпрос за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, нито за неприложена от въззивният съд императивна материално-правна норма, нито за неизпълнено задължение от страна на въззивният съд за даване на указания до страните относно възможността да предприемат каквито и да е процесуални действия. Въззивният съд, като инстанция по същество е длъжен в мотивите към решението да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи и в случая това е направено. В тази връзка, по въпроси №№ 5, 6 и 10, следва да се посочи, че съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните, въведени в производството, имащи отношение към предмета на спора, като е изложил ясни и точни мотиви защо счита, че са налице предпоставките за сключване на окончателен договор. Не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС и поставените въпроси с №№ 8 и 9, свързани с тълкуване на волята на страните, доколкото съгласно установената практика - на тълкуване подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, а по делото такива не е имало и съдът не е извършвал подобно тълкуване. Абсолютно ирелевантен към предмета на спора е и въпрос № 12, касаещ разноските в производството, доколкото за тях е предвиден друг ред за обжалване. Не е налице и специалното основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. За да е очевидно неправилен въззивния акт, същият следва да страда от особено тежък порок /да е постановен contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика/, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата за касационния контрол проверка за обоснованост и съответствие със закона на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия, а в случая нищо подобно не се установява. С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК и при липса на направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в полза ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд