Определение № 320 от 31.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2020 г.

ВКСIII гражданско отделение31.07.2020 г.докладчик Александър Цонев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 30118/09.03.2020 г. на В. М. К. от [населено място] против определение № 3465/17.02.2020 г. по в. ч. гр. д. № 15455/2019 г. по описа на Софийски градски съд, II – г въззивен състав. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 30118/09.03.2020 г. на В. М. К. от [населено място] против определение № 3465/17.02.2020 г. по в. ч. гр. д. № 15455/2019 г. по описа на Софийски градски съд, II – г въззивен състав, с което е потвърдено определение № 217092/14.09.2019 г. на Софийски районен съд, 74 състав, с което не е приет за разглеждане поради липса на международна компетентност предявеният от жалбоподателя срещу Посолството на Република България в Република Гърция иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение на основание сключени между тях договори от 15.04.2013 г., от 2014 г., от 2015 г., от 22.12.2015 г. (за 2016 г.), от 05.01.2017 г. и от 09.01.2015 г. и производството по гр. д. № 34977/2019 г. е прекратено. Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК такива са решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и по искове за трудово възнанграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Доколкото в случая предмет на производството е иск за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните, същият съставлява трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ, който не попада в предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК изключения. Настоящият състав счита, че не е налице специална законова уредба, която да дерогира приложението на ГПК. Разпоредбата на чл. 28 КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентост на българския съд, не изключва приложението на общите процесуални норми на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК относно процесуалната допустимост на касационното обжалване на въззивните актове /в този смисъл - опр. № 224 – 2018 – III ГО, опр. № 113 – 2018 - IV ГО, опр. № 395 - 2018 - IV ГО, опр. № 187 – 2018 - III ГО/. Предвид изложеното, частната касационна жалба вх. № 30118/09.03.2020 г. следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

8