Определение № 10 от 06.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1700/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Р. Г. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ищеца първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 515, ал. 2, т. 1-2 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на пътно-транспортно произшествие.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение от 21.02.2022 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 45 000 лв. за неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесното произшествие, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до предявения размер от 200 000 лв. Констатирал е, че обезщетението (при приет за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер от 50 000 лв. и съобразяване на доброволно изплатената сума от 5000 лв.) е присъдено за установените в предходното производство увреждания на здравето на ищеца, изразяващи се в черепно-мозъчна травма с последица развитие на травмена епилепсия, представляваща травмена болест на мозъка, при което съдилищата са съобразили, че лечението и свързаните последици ще бъдат търпени за период от минимум 6 години (неизтекъл към момента на предявяване на разглеждания иск), с което са мотивирали наличието на съществено завишен обем на вредите, съответно и по-висок размер на обезщетението. Съобразявайки заключенията на назначените от двете инстанции медицински експертизи, съдът е приел за установено, че не е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца във времето след приключване на производството по предходното дело.

Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че с оглед въведения в чл. 51, ал. 1 ЗЗД принцип за пълно обезщетяване на вредите от непозволено увреждане и постановките по т. 10 от ППВС № 4/1975 ново обезщетение в допълнение към вече присъденото се дължи, когато е налице влошаване на здравословното състояние на увредения в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението и при условие, че това влошаване не е било предвидено и съобразено при присъждане на първоначалното обезщетение. Посочил е, че в разглеждания случай такова влошаване на състоянието на ищеца не е налице, а продължаващите във времето последици за бъдещ период, неизтекъл до предявяване на иска, са били съобразени в предходния процес, с което е обосновал и крайния си извод за неоснователност на иска.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• при постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробно мотиви кои от доказателствата кредитира и кои не и защо, и

• решението постановено ли е при кредитиране на особено мнение по КСМЕ и повторна СМЕ от д-р П. С. П. пред ПОС с невярно съдържание и налице ли е основание за прилагане на чл. 200, ал. 1 ГПК?

Първият от поставените въпроси не удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. С дадената обща формулировка въпросът е относим към всяко исково производство. Неговото значение за конкретното производство се определя от конкретните доказателства, факти и доводи от значение за крайния правен извод, останали необсъдени от въззивния съд, които следва да бъдат точно посочени от жалбоподателя. При липса на такова посочване не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като не се обосновава изискването въпросът да е обусловил решаващите правни изводи на съда.

Не отговаря на общото изискване и вторият въпрос, доколкото същият не е от правно, а от изцяло фактическо естество. Освен това въпросът не съответства и на направените от въззивния съд изводи. Същият е свързан с изложените в касационната жалба оспорвания на заключението на вещото лице д-р П. и на особеното мнение на вещото лице д-р С. в посока недоказаност наличието на епилепсия, какъвто извод във въззивното решение не се съдържа, напротив, съдът изрично е подчертал, че въпросът за наличието на увреждания и причинната връзка с ПТП е окончателно разрешен със сила на пресъдено нещо.

С тези мотиви съдът