Определение № 1491 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 335/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на С. И. С., приподписана от адв.А. В. от АК-София и касационна жалба на И. Г. И., чрез адв.Р. П. от АК–София, срещу решение № 6658 от 05.11.2025 г. по в.гр.д.№ 13525/2024 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение № 14275/19.07.2024 г. по гр.д.№ 32057/2023 г. на Софийски районен съд в частта, в която е определен режим на лични отношения между детето П. И. И. и бащата, на основание чл.127, ал.2 СК, като са определени общо четири периода за контакти с детето – от срещи в присъствието на майката и под професионален надзор до обичайния режим с преспиване при бащата, Отделно е предвиден режим на контакти на двамата родители с детето по времето на официалните и лични празници. В касационната жалба на С. И. С. се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, а в изложение към жалбата се поставя въпроси, които се свеждат до предпоставките за определяне най-добрия интерес на детето и за задълженията на въззивния съд да мотивира изводите си относно наведените доводи и възражения на страните. Според касатора са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС и очевидна неправилност на въззивното решение. От И. Г. И., чрез адв.Р. П. от АК–София, е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК не обуславят допускане на касация, тъй като въпросите са във връзка с правилността на въззивното решение и претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Срещу решението на въззивния съд е подадена касационна жалба и от И. Г. И., чрез адв.Р. П. от АК–София, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение към жалбата се поставят въпроси, за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства в пълнота и взаимовръзка и предпоставките за определяне най-добрия интерес на детето, вкл. задълженията на въззивния съд да мотивира изводите си относно доводите и възраженията на страните; да определи режим на лични отношения на детето след преценка за необходимостта от ограничаване на контактите и прилагане на защитни мерки при целенасочени действия, препятстващи личните отношения на единия родител. Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. От С. И. С. е подаден писмен отговор, с който подробно оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото живели във фактическо съжителство и са родители на П. И. И., род.на *, но след влошаване на отношенията им, бащата И. Г. И. е подал молба за определяне на режим на лични отношения с детето. С оглед дадените заключения от съдебно-психологичните експертизи, че двамата родители имат качествата и материалните възможности да полагат грижи за него, въззивният съд определя режим на лични отношения с детето на четири етапа, до възстановяването на обичайните контакти с бащата. Според съда, този режим на лични отношения, като преходен период за контакти с детето в присъствието на двамата родители, дава възможност да се преодолеят личните конфликти между тях и се осигурява подкрепата им за спокойствието и благополучието на детето. При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение, не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не са нарушени основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, при решаване на спорове за определяне режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно. Липсва явна необоснованост на мотивите, т.е. съдът да се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма, законът да е приложен в неговия обратен смисъл или да са нарушени правилата на формалната логика. Решението съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях и в този смисъл, доводите за наличие на съществен порок поради липсата на компенсаторен механизъм в определения режим на лични контакти, с преходен период на адаптиране при срещите на детето с бащата, не обуславят хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК. Волята на съда е ясна и разбираема - определеният с решението режим на лични отношения с детето е ограничен, вкл. чрез подходящи защитни мерки /срещите с бащата да се осъществяват под професионален надзор/, поради конфликта между родителите и необходимостта всеки от тях да има възможност да полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на техния син. Само при липсата на съгласие и взаимни отстъпки между страните по делото, следва да се приложи определения от съда режим за осъществяване на контакти между бащата и детето. При тези съображения на въззивната инстанция, не може да приеме, че е налице порок в обжалваното решение и основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд по поставените въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следното: С оглед правомощията за служебна преценка на обстоятелствата, обосноваващи най-добрия интерес на детето, въззивният съд е съобразил съдебната практика на ВКС, обобщена в раздел ІV от ППВС № 1/12.11.1974г. според което съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя, при когото не живее постоянно. Тези указания са доразвити в практиката на ВКС, че с оглед особеностите на случая, при постановяване на решението, съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (като например поведението и моралният облик на другия родител), въз основа на които да бъде определен режима на лични контакти с ненавършилото пълнолетие дете. Според въззивния съд, в случая, интересът на детето следва да се преценява не само с оглед на материалните възможности на родителите, но и с оглед възрастта и пола на детето, вкл. необходимостта и уменията на двамата родители да полагат грижи за възпитание за малолетното дете. Съобразявайки цитираната практика на ВКС, с обжалваното решение е определен режим на лични контакти, при който има възможност да се възстановят отношенията с бащата, който също ще може да полага непосредствени грижи за възпитанието на сина си. Преценката на съда се основава на установените по делото обстоятелства в социалните доклади и изводи на вещите лица, че страните имат добър родителски капацитет и желание да осигурят максимално добри условия за отглеждане на детето, но според въззивната инстанция следва да се определи режим на лични контакти с бащата, който включва подходящ преходен период в интерес на детето, тъй като връзката с него е била прекъсната. Тези изводи не са в противоречие, а изцяло в съответствие с практиката на ВКС по въпроса за предпоставките при определяне най-добрия интерес на детето, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Страните са поискали сторените разноски по делото, които с оглед изхода на спора следва да останат в тежест на всяка от страните. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение