Определение № 619 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 571/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. К. АД-С. против определение № 49/25.02.2011 г. по в.ч.гр.д. № 73/2011 г., с което след отмяна на първоинстанционното определение, се допуска обезпечение на бъдещи искове, които ще предяви В. АД-Л.. Ответното В. АД е подало отговор, че частната жалба следва да се остави без разглеждане, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива в това производство. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл.396,ал.2,изр.3 ГПК-доп. ДВ 100/2010 г., в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК. В изложението се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като бъдещите искове са недопустими. Това твърдение не може да обуслови приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и ТР 1/2009 ОСГТК, тъй като ако искът е недопустим, тогава определението би било неправилно, а неправилността е основание по чл.281,т.3 ГПК, но не и предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК. По изложените съображения, частната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.