Определение № 671 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4560/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв.Б.К. – пълномощник на Г. А. К. срещу определение на Окръжен съд - Хасково № 461/ 13.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 322/ 2013 г., с което е потвърдено определение № 780/ 18.04.2013 година по гр.д.№ 843/2013 г. на Районен съд - Хасково, с което е прекратено производството като недопустимо. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че обжалваното определение е постановено при наличие на всички основания на чл.280 ал.1 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд обуславящи изхода на спора правни въпроси.Излага,че въпросът относно прекратяването на делото е решен в противоречие с практиката на ВКС и цялата правораздавателна система ,според която „всеки може да даде под съд всяко друго лице,независимо от обстоятелството дали това лице към момента на деликта или в последствие е притежавало качеството държавен служител”. Твърди,че прекратяването поради липсата на легитимиран ответник е преждевременно ,а съдебната практика е в обратния смисъл.Счита,че въпросът е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото поради липсата на позитивна правна регламентация и възможност на съдилищата да тълкуват правните норми по начин различен от смисъла и съдържанието им. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа доводите в частната касационна жалба намира следното: За да потвърди прекратителното определение на районния съд въззивният съд е приел,с оглед изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба – многократно извършване на проверки,съставяне на фишове и административни актове за административни нарушения от ответника Х.,в качеството му на длъжностно лице от състава на МВР,че за претендираното обезщетение е приложима разпоредбата на чл.1,ал.1 ЗОДОВ и пасивно легитимиран е държавния орган,с който отвътникът е в трудови или служебни правоотношения.Въпреки указанията на съда да уточни пасивната легитимация ищецът отново е посочил като ответник физическото лице – Б. Х..Съдът се е позовал и на категоричната законова забрана визирана в чл.8,ал.1 ЗОДОВ за търсене по общия исков ред репарация за подобни действия от длъжностни лица. Посочил е, че е налице влязло в сила определение от 19.02.2013 год.на РС-Хасково,постановено по гр.д.№ 3082/12 год., с което е прекратено производството по идентична искова молба. Въпреки,че веднъж частната касационна жалба е връщана от настоящата инстанция за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.284 и чл.280 ГПК липсва изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.Касационната жалба - уточнение не съдържа основания за допустимост и изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,т.е. не е налице изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,тъй като касационната жалба – уточнение,макар и да се приеме,че тя инкорпорира в себе си изложението по чл.284 ал.3 ГПК, не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси.Следователно не е налице общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната - води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 - 3 от същата разпоредба. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Поради това касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,