Определение № 3183 от 11.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1904/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. П. П. и В. Х. Д. чрез неговата майка и законен представител Х. П. П. срещу определение № 362 от 24.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 285/2025 г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 359 от 07.04.2025 г. по гр. д. № 36/2025 г. на Габровски окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е спряно производството по делото до приключване на наказателното производство по ДП № 36/2023 г. на ОСлО към Окръжна прокуратура – Г.. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Излагат се доводи, че в случая не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото. Мотивира се становище, че гражданският съд разполага с правомощие да извърши преценка дали е налице деликт при настъпване на процесното ПТП и дали следва да бъде ангажирана отговорността на делинквента. Частните жалбоподатели считат, че продължаването на съдопроизводствените действия на гражданския съд не би увредило интересите на страните по делото, тъй като при преминаване на наказателното производство в съдебна фаза би се осъществило основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото дело. Сочат, че доколкото при ПТП са увредени и загинали няколко лица, досъдебното производство ще продължи няколко години, поради което спирането на исковия процес на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК ще има за последица нарушаването на основния принцип на гражданския процес за разглеждане и решаване на делата в разумен срок /чл. 13 ГПК/. Молят обжалваното определение да бъде отменено Допускането на касационното обжалване частните касатори основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, следните въпроси: „1. В кои случаи установяването на престъпно обстоятелство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е от значение за изхода на гражданския спор?; 2. Достатъчно за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК ли е твърдяното противоправно деяние, което съставлява основанието на предявен граждански иск, да е предмет на разследване по висящо досъдебно производство?; 3. Извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК противоправността на деянието и вината на дееца, които са елементи от фактическия състав на гражданската отговорност за непозволено увреждане, винаги ли могат да бъдат установени само от наказателния съд?; 4. Следва ли съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните по тяхно искане доказателства при формирането на своите решаващи изводи относно релевантните за разглеждания спор факти?“ Твърдят, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовават: по първи въпрос – на определение № 82 от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3646/2022 г. на ВКС, І г. о., по втори въпрос – на определение № 134 от 02.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г. на ВКС, І т. о., по трети въпрос – на определение № 616 от 21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2024 г. на ВКС, І т. о. и по четвърти въпрос – на решение № 240 от 15.01.2019 г. по т. д. № 518/2018 г. на ВКС, І т. о. Ответникът по частната касационна жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа, че подадената частна касационна жалба е неоснователна, тъй като в конкретния случай е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза и лицето, посочено като делинквент, е привлечено като обвиняем за причиняване по непредпазливост на смърт на повече от едно лице, между които и Х. Д. – фактически съпруг на ищцата и баща на ищеца. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Габровски окръжен съд за спиране на производството по гр. д. № 36/2025 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е образувано по предявени от Х. П. П. и В. Х. Д. чрез неговата майка и законен представител Х. П. П. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове по чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на Х. Д. Д. при ПТП, настъпило на 12.10.2023 г. по вина на румънския гражданин Арпад Аттила Коваш, и за процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 36/2023 г. по описа на ОСлО – ОП Г., по което на 13.10.2023 г. в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е привлечен Коваш. Съставът на апелативния съд е изтъкнал, че в случая е налице предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото с оглед данните за наличието на образувано досъдебно производство и привличането на делинквента като обвиняем за престъпление, чийто фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с гражданската отговорност на дееца по чл. 45 ЗЗД. Счел е, че се касае до престъпно обстоятелство от значение за изхода на гражданскоправния спор, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Първият въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран общо във връзка с прилагането на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, без да отчита фактите и обстоятелствата по делото, поради което не може да се приеме за покриващ общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Извън това, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС за предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, според която гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. По тези съображения отсъства и въведеното допълнително основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите по т. 2 и 3 от изложението на основанията за достъп до касация не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не отразяват в пълнота съображенията на въззивния съд, че в случая е налице предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Следва да се подчертае, че при извършване на преценката за наличието на посочената предпоставка, въззивният съд е отчел не само наличието на висящо досъдебно производство във връзка с ПТП, при което е настъпила смъртта на фактическия съпруг на ищцата и баща на ищеца. В атакувания акт е съобразено, че: в случая съществува тъждество между твърдяното в исковата молба противоправно деяние и деянието, предмет на разследването; като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е привлечен соченият в исковата молба делинквент и не е налице хипотеза по чл. 125, ал. 4 ГПК. Извън това, произнасянето на съда по релевантния въпрос дали наказателното производство в досъдебната му фаза, в което водачът, причинил ПТП, е привлечен като обвиняем, съставлява основание по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на гражданското производство по иска за вреди вследствие ПТП напълно съответства на практиката на ВКС, поради което отсъства релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В определение № 134 от 2.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г. на ВКС, I т. о., определение № 290 от 1.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т. о., определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч. т. д. № 653/2020 г. на ВКС, II т. о., определение № 440 от 16.06.2023 г. по ч. т. д. № 796/2023 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 493 от 28.06.2023 г. по ч. т. д. № 882/2023 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. последователно се застъпва становището, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно. Касационното обжалване на определението на апелативния съд не може да се допусне и по последния въпрос, формулиран в изложението на основанията за достъп до касация, относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите на страните и свързаните с тях доказателства. По този значим за изхода на процесуалния спор въпрос съставът на Великотърновски апелативен съд не се е отклонил от практиката на ВКС, доколкото предмет на атакувания акт е осъществената от съда преценка за наличието на процесуалната пречка за движение на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, при която са съобразени установените по делото релевантни факти и обстоятелства. Поради това не е налице въведеното допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 285/2025 г. на Великотърновски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение