Определение № 2 от 06.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 598/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 65 от 29.03.2011 г. по в.т.д.№ 87/2011 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 558/23.11.2010 г. по т.д.№ 6/2010 г. на Окръжен съд – Варна за уважаване на предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, както следва: за Е. Г. Т. – 60 000 лв. за болките и страданията от загубата на съпруга й Т. Д. Т.; за И. Т. Т. и Д. Т. Т. - по 55 000 лв. за причинените им болки и страдания вследствие загубата на баща им Т. Д. Т., починал на 25.06.2007 г. в резултат на ПТП, причинено от И. Т. Д., по 5 000 лв. – в резултат на наследяване правото на обезщетение за неимуществени вреди на Добра П. Т. и по 10 000 лв. – като правоприемници на починалия в хода на процеса Д. Е. Т.; за П. Д. Т. – 30 000 лв., от които 10 000 лв. в резултат на наследяване правото на обезщетение за неимуществени вреди на Добра П. Т. и 20 000 лв. като правоприемник на починалия в хода на процеса Д. Е. Т. за дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт. В жалбата се поддържат доводи недопустимост на решението, поради вече ангажирана деликтна отговорност на прекия причинител на ПТП в рамките на наказателното производство и невъзможността да се търси кумулативно обезщетяване на същите неимуществени вреди от застрахователя по застраховка”Гражданска отговорност” на МПС. Инвокирани са и основания за неправилност на обжалвания съдебен акт. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими правни въпроси, свързани с правото да се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди чрез предявяване на пряк иск срещу застрахователя и за правния интерес от този иск, след като с влязъл в сила съдебен акт делинквентът е осъден да репарира вредите и пострадалите разполагат с изпълнителен титул. Според касатора са налице и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като се позовава на практика на ВКС/цитирана и приложена по делото/. Ответниците по касация, чрез процесуалните си пълномощници, считат,че липсват основания за достъп до касация, а по същество въззивното решение е правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна, в рамките на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел за допустими предявените преки искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди по съображения, че отговорността на делинквента и застрахователя е самостоятелна и липсва плащане от страна на делинквента на присъдените, в рамките на наказателното производство срещу него, обезщетения на увредените трети лица – ищци. Отчитайки задължителната сила на присъдата срещу причинителя на увреждането - И. Т. Д. и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, от чието покритие е обхванат делинквента, въззивният съд е счел исковете по чл.226, ал.1 КЗ за основателни. При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди за всеки един от ищците, решаващият състав е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съобразявайки всички обстоятелства, релевантни към принципа за справедливост. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Поставените правни въпроси, свързани с допустимостта на преките искове по чл.226, ал.1 КЗ, при уважени искове срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, както и с допустимостта или евентуалната основателност на преките искове при наличие на изпълнителен титул, са значими за изхода на делото. Тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, включително и в съдебни актове на Върховния касационен съд, постановени по новия съдопроизводствен ред. Такова противоречиво разрешаване е констатирано и от съдебен състав на Второ търговско отделение и с определение № 149 от 17.03.2010 г. по т.д.№ 925/2009 г., след спиране на производството по това дело на основание чл.292 ГПК, е сезирано Общото събрание на Търговска колегия за постановяване на тълкувателно решение по поставените процесуалноправни въпроси. С разпореждане № 1/13.04.2010 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълк.д.№ 1/2010 г., преобразувано в тълкувателно дело по ЗСВ, което понастоящем е висящо. Предвид вече образуваното тълкувателно дело, налице са предпоставките за спиране на настоящото производство, на основание чл.292 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение