Определение № 20 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 1007/2010 г.

Производството е по чл.217, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с чл.218к от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК /обн. ДВ бр.59/2007 г./. Образувано е по частна жалба на А. М. В. от гр. Р. срещу определение № 5783/15.04.2010 г. по ч. гр. д. № 2893/2010 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ-Г състав, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на А. В. против определение от 02.02.2006 г. по ч. гр. д. № 2549/2006 г. на Софийски районен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на Д. фонд „З.” по реда на чл.237, б.”в” от ГПК /отм./ въз основа на несъдебно изпълнително основание - извлечение от сметка на длъжника. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Представено е и изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което са обосновани основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба Д. фонд „З.” - гр. София не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на допустимостта на частната жалба, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.214, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение е постановено по повод частна жалба срещу определение на районен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по реда на чл.242 от ГПК /отм./ чл.237, б.”в” от ГПК /отм./. Молбата за издаване на изпълнителния лист е депозирана в Софийски районен съд на 31.01.2006 г., т. е. преди влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. на 01.03.2008 г., което подчинява цялото производство, в т. ч. и обжалването на определението за издаване на изпълнителен лист, на уредения в отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. процесуален ред. В този смисъл е изричната разпоредба на § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК от 2007 г., от която произтича неприложимостта на съдържащите се в чл.274 от ГПК от 2007 г. правила за обжалване на определенията към атакувания съдебен акт. Съгласно указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, определенията за издаване на изпълнителен лист по чл.244 от ГПК /отм./ във вр. с чл.213, б.”б” от ГПК /отм./ подлежат на двуинстанционно разглеждане. Контролът за законосъобразност на посочената категория определения се изчерпва с произнасянето на съответния въззивен съд и последващото им обжалване пред Върховния касационен съд е процесуално недопустимо. Поради изложеното, постановеното от Софийски градски съд определение, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определението по ч. гр. д. № 2549/2006 г. на Софийски районен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.”в” от ГПК /отм./, не подлежи на касационен контрол. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост и на подадената частна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на неподлежащ на касационен контрол съдебен акт, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,