Определение № 2742 от 05.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4428/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от РС Сливница, представляван от председателя М. и от Д. С., чрез процесуалните представители адвокатите Г. и Н. против въззивно решение № 1029 от 25.07.2023г. по в.гр.д. № 45/2023г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 261716 от 23.05.2022г. по гр.д.№ 2553/2021г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдено Народното събрание на Република България да заплати, основание чл.2в ЗОДОВ, на Д. С., гражданин на Република Австрия, сумата от 77 235.73лв. имуществени вреди и вместо това е постановено друго, с което този иск е отхвърлен, а в останалата част с която РС Сливница е осъден да заплати посочената сума, постановеният акт е потвърден и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Като основание за допустимост касаторът РС Сливница се позовава на нормите на чл.280, ал.1, т.2, изр.2 ГПК /противоречие с актове на СЕС/ и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1-2. Допуснал ли е РС Сливница достатъчно съществено нарушение на правота на ЕС при постановяване на свое определение от 26.04.2017г., с което е одобрил споразумение,в което наред с налагане на наказание „лишаване от свобода“, при условията на чл.66 НК, е наложил и мярка по чл.251, ал.2 НК, при положение, че е постановил акта си преди постановяване от СЕС на определение по съединени дела С-335/18 и С-336/18, в което за първи път СЕС се произнася по мярката по чл.251, ал.2 НК е несъвместима с ПЕС и при положение, че СЕС се е произнесъл по несвъместимостта на кумулативното прилагане на тази мярка с наказанието по чл.251, ал.1 НК, а не по съвместимостта на самата мярка с ПЕС?, 3-4. Действието на актовете на СЕС, с които Съдът се произнася по същество по преюдициални запитвания за тълкуване, засяга ли правоотношения по спорове, по които са разрешени с влязъл в сила акт на национален съд?, 5. Следва ли да се приеме, че следва да се ангажира отговорността на РС Сливница след като е налице основание производството по наказателното дело да бъде възобновено?, 6. Към кого е насочен актът на СЕС, с който съответната национална норма е обявена за противоречаща на ПЕС – пряко към правораздавателните органи или към законодателната власт, която следва да синхронизира националното право с ПЕС? Срещу така подадената от касационна жалба е постъпил отговор от Д. С., чрез процесуалните представители адвокатите Г. и Н., с която се оспорва наличието на посочените специални основания за допустимост и счита постановения акт за правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 400лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № ... от ...г./вж. стр.20/, в т.3 от който е посочено, че посочената сума е заплатена на адвокат Н. за изготвяне на отговор на подадена касационна жалба. Като основание за допустимост касаторът Д. С., чрез процесуалните представители адвокатите Г. и Н., който обжалва въззивния акт в частта, с която е отхвърлен иска срещу Народното събрание, се позовава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Налице ли е причинно следствена връзка между поведението на Народното събрание, изразяващо се в бездействие – несъобразяване на вътрешно-правния ред в страната с правния ред, установен от ЕС, когато това е довело до вреди на конкретен правен субект, физическо лице, изразяващи се в отнемане на имущество /конфискация/, като резултат именно на прилагането на несъобразената национална норма? Позовава се на противоречие с конкретни съдебни актове, които прилага. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 000539 от 18.08.2023г./вж. стр.44/, в т.3 от който е посочено, че посочената сума е заплатена на адвокат Н. за изготвяне на касационна жалба. Срещу така подадената от касационна жалба е постъпил отговор от Народното събрание, чрез процесуалните представители Ц. и Т., с която се оспорва наличието на посочените специални основания за допустимост и счита постановения акт за правилен. От своя страна се позовава на съдебна практика, която цитира. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение. Въззивният съд е приел предявеният иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди срещу РС Сливница за основателен, като го е отхвърлил по отношение на втория ответник Народно събрание. Мотивите му са следните: Установено е /със сключено споразумение/, че на 25.04.2017г., около 15.15ч., на Митнически пункт „Калотина“, при влизане от Република Сърбия към Република България ищецът не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено, във валутна митническа декларация, сумата от 39 490 евро, равняваща се на 77 235.73лв., пренасяни през границата на страната, която граница е външна на ЕС, с което е нарушил разпоредбите на Валутния закон и е осъществил състава на престъплението по чл.251, ал.1 НК. Определено му е наказание от пет месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от три години, на основание чл.66 НК. Освен това, на основание чл.251, ал.2 НК, недекларираната сума е била отнета в полза на държавата. Въззивният съд е приел, че с така осъщественото поведение, ищецът е нарушил разпоредба на правото на ЕС, която предоставя права, а именно нарушен е Регламент 1889/2005г.на ЕП и Съвета, установяващ хармонизиращи норми за контрол на движението на пари в брой, които влизат и излизат от Съюза, с цел предотвратяване, възпиране и избягване на изпирането на пари, който въвежда принципа на задължително деклариране на суми над 10 000евро. В ЕС, санкционирането на допуснатите нарушения не е унифицирано, като на всяка държава членка е предоставена възможност да налага санкции, които, съгласно чл.9 следва да са „ефективни, съразмерни и възпиращи“, т.е. установено е право на правно очакване за временно задържане на недекларираната сума и право на съразмерна санкция. Въззивният съд е посочил, че е налице и второто основание за присъждане на обезщетение за нарушаване на правото на ЕС – ответникът, РС Сливница, е допуснал съществено нарушение на ПЕС, изразяващо се в съвместно приложение и на нормата на чл.251, ал.2 НК, и на чл.251, ал.1 НК, с което е нарушил принципът на порпорционалност. Фактът, че е допуснато нарушение на правото на ЕС, е установен въз основа на постановено от СЕС определение по съединени дела С-335/18 и С-336/18, съгласно което кумулирането на някое от наказанията по чл.251, ал.1 НК с отнемането на недекларираната сума по чл.251, ал.2 НК е в пряко противоречие с разпоредбите на чл.4, § 2 и чл.9, §1 от Регламент 1889/2005г.на ЕП и Съвета. Така допуснатото нарушение е достатъчно съществено, защото одобрявайки споразумението по чл.382 НПК, РС Сливница е знаел, че постановява необжалваем акт и съзнавайки, че горецитираните норми от ПЕС са пряко приложими, е следвало да отправи преюдициално тълкувателно запитване за съответствието на чл.251, ал.2 НК с общностното право. Неизпълнението на това задължение от съдът, който е действал като последна инстанция, съчетано с постановяване на окончателен съдебен акт, който е в противоречие с правото на ЕС, съгласно практиката на СЕС, се квалифицира като „достатъчно съществено нарушение“ на правото на ЕС, съставляващо основание за присъждане на обезщетение. Освен това, въззиввият съд е съобразил и обстоятелството, че в конкретния случай, РС Сливница е следвало да съобрази вече постановеното решение от 16.07.2015г. на СЕС по дело С-255/2014г., съгласно което - чл.9 от Регламент 1889/2005г.на ЕП и Съвета следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламент 1889/2005г.на ЕП и Съвета задължение за деклариране, се налага като санкция глоба, съответстваща на 60% от недекларираната сума, когато последната е по-голяма от 50 000 евро. След като, към произнасяне на акта от РС Сливница, е установена практика на СЕС, че глоба в размер на 60% от недекларираната сума пари в брой е несъразмерна, то националният съд е следвало да съобрази, че процесната санкция /която е в размер на около 200 %, при наложена 100% конфискация/, също е несъразмерна. Налице е и третата предпоставка – наличие на причинна връзка между извършеното от РС Сливница нарушение на ПЕС и понесената от ищеца вреда. Претърпяната от него загуба на конфискуваната сума е следствие именно на постановения съдебен акт, с който е одобрено постигнатото споразумение. По отношение на Народното събрание, въззивният съд е приел, че не е налице една от предпоставките за уважаване на иска по чл.2в ЗОДОВ, а именно – наличие на причинна връзка./За останалите е приел, че са налице, защото е допуснато нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в бездействие за продължителен период от време - от 2007г. до 2019г.- да отмени нормата на чл.251, ал.2 НК и нарушението е съществено, защото неотменената норма от НК е в пряко противоречие с ясната норма на чл.4, §1 от Регламента и е извън очертаните от изискването за съразмерност на санкциите по чл.9, §1/. При тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касаторите въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото за тях не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК и същите са разрешени от въззивният съд в съответствие с установената практика на ВКС. По жалбата на РС Сливница: Първите два въпроса, касаещи критериите, при които едно нарушение на правото на ЕС се определя като съществено, са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на СЕС. Последната приема, че нарушението е „достатъчно съществено“, ако окончателното национално съдебно решение е постановено при явно несъобразяване с относимата практика на Съда /вж. решение от 30.09.2003г. по дело С-224/01, решение от 12.12.2006г. по дело С -446/04, решение от 25.11.2010г.по дело С -429/09 и много други/. Конкретният случай е именно такъв, защото независимо, че към 26.04.2017г./когато е постановен процесния съдебен акт/ не е било постановено определение по съединени дела С-335/18 и С-336/18, относимата съдебна практика на СЕС е съществувала, а именно решение от 16.07.2015г. на СЕС по дело С-255/2014г., което е следвало да бъде известно на РС Сливница и да бъде съобразено /Именно наличието на вече установена практика по поставения преюдициален въпрос е станала причина, през 2018г. СЕС да приеме, че отговорът на постановения по съединените дела С-335/18 и С-336/18 се налага недвусмислено от съдебната практика и не оставя място за разумно съмнение, поради което се е произнесъл с мотивирано определение/. В това свое определение, СЕС изрично подчертава, че компетентността на държавите членки да определят „подходящите“ според тях санкции, следва да се упражнява „при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност“/§ 31/, поради което е ирелевнатна тезата на касатора, изразена в поставения въпрос, че СЕС се е произнесъл по несвъместимостта на кумулативното прилагане на тази мярка с наказанието по чл.251, ал.1 НК, а не по съвместимостта на самата мярка с ПЕС. Третият, четвъртият и шестият от поставените от касатора въпроси също са разрешени от въззивния съд в съответствие с практика на СЕС. Преюдициалното тълкувателно заключение на СЕС се ползва със задължителна сила на тълкувано нещо, която обхваща както мотивите, така и диспозива. Силата на тълкуваното се изразява в това, че забранява на съдилищата да се отклоняват от постановеното и да го заместват със свое тълкуване, различно от даденото от СЕС. Силата на тълкувано нещо е не само по отношение на съда, отправил запитването, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните-членки, а така също и по отношение на всички органи и власти, включително и законодателната. Постановените от СЕС тълкувателни решения не създават нови права и задължения, а изясняват значението на съществуващи норми. Затова тяхното действие във времето не е от момента на постановяване на преюдициалното заключение, а е от момента на влизане в сила на нормата /в случая на Регламент 1889/2005г.на ЕП и Съвета/. Относно петия поставен въпрос, следва да се посочи, че СЕС не веднъж е посочвал, че „принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушение на правото на ЕС, за което носи отговорност държавата е присъщ на системата на договорите, на които се основана Съюзът“/вж.решение от 19.11.1991г.по съединени дела С-6/90 и С-9/90, решение от 5.03.1996г.по съединени дела С-46/93 и С-48/93, решение от 26.01.2010г. по дело С-118/08/. ОТ посочената съдебна практика следва, че това задължение съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на ЕС, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държана носи отговорност за поправяне на вредите /вж.§45,46 решение 25.11.2010г. по дело С-429/09/ Затова, след като е установено наличието на трите предпоставки, изискуеми за присъждане на обезщетение за допуснато нарушение на ПЕС е ирелевантно дали съществува или не друг способ за защита /в случая, твърдяната възможност за възобновяване на наказателното производство/. По жалбата на Д. С., касационно обжалване също не следва да се допуска, защото не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е налице само когато поставеният от касатора „правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК“, а в случая нито едно от решенията, на които се позовава касаторът не е постановено по поставения от него въпрос, касаещ наличието на причинно следствена връзка между бездействието на Народното събрание да отмени посочената от СЕС като противоречаща на правото на ЕС норма и причинените на лицето вреди. За пълнота на изложението следва да се посочи, че въпросът за наличието на причинна връзка е въпрос, касаещ правилността на постановения въззивен акт и доколкото преценката му изисква обсъждане на ангажираните по делото доказателства, то същият не може да бъде обсъждан от касационната инстанция във фазата по допустимост. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3, вр.с ал.8 ГПК, имат право на разноски, както следва: ответникът по касационната жалба на РС Сливница на сумата от 1 400лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор и ответникът Народно събрание за изготвяне на отговор по жалбата на Д. С. в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение. След компенсация на Д. С. следва да се присъди сумата от 1 200лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение