Определение № 3033 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1815/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б. срещу разпореждане № 261374/23.02.2024 г. по възз. гр. д. № 4375/2021 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната подадената от жалбоподателката касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 263121/12.10.2022 г. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че касационната жалба на страната е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД с цена на всеки под установения с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК праг от 5 000 лв. за достъп на постановеното по тях решение до касационен контрол. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане са няколко обективно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, всеки един от които с определена съгласно чл. 69, ал. 1 ГПК цена, както следва: 1607,32 лв. – главница и 172,03 лв. – мораторна лихва върху нея; 28,20 лв. – главница и обезщетение за забава върху нея – 5,74 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Поради това, подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима за разглеждане и правилно с обжалваното разпореждане е постановено връщането й на жалбоподателката. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение