Определение № 238 от 25.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 750/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. И. С. - К. и К. П. К., двамата от [населено място] и чрез процесуален представител адв. А. Л. Х. срещу определение № 37 от 18.02.2020г. по т. д. № 1654/2019г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими касационните жалби на Д. И. С. - К. и К. П. К. против въззивно решение № 3005 от 19.12.2018г. по т. дело № 1514/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат становище, че в настоящия случай при условията на обективно съединяване заедно с отменителните искове са предявени и искове за собственост и предаване на владението върху процесните магазинни помещения в масата на несъстоятелността, поради което отменителните искове имат обуславящо значение по отношение на исковете за собственост и следователно решенията по тях подлежат на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. Молят определението да бъде отменено и касационното производство да бъде продължено. Ответникът „Крис – 07“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място] не изразява становище по частната жалба. Синдикът на „Крис – 07“ ЕООД /в несъстоятелност/ - И. В. Р. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съдебният състав на Търговска колегия на ВКС, Второ отделение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като решението на Софийски апелативен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК поради това, че предявените пред Врачански окръжен съд пасивно субективно и обективно евентуално съединени искове – конститутивни по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и осъдителни по чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на процесните недвижими имоти, са с цена на всеки един от тях под 20 000 лв., определена по чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК /данъчна оценка на лист 26 от т. дело № 84/2015г./ и съобразно задължителните постановки в т. 20 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по т. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Изложил е съображения, че делото, имащо предмет на иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и обусловен от уважаването му иск за реституция на даденото с цел попълване масата на несъстоятелността – законова последица, разпоредена от чл. 649, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, е търговско съобразно разпоредбата на чл. 365, т. 4 ГПК. Съдебният състав е направил извод, че в полза на касаторите /настоящи частни жалбоподатели/ не е налице надлежно възникнало потестативно процесуално правомощие да сезират касационната инстанция по реда на чл. 280 и сл. ГПК. Обжалваното определение на ВКС е правилно. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 86/2017г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предвиденият в посочената правна норма минимален размер за обжалваемост пред касационната инстанция на въззивния съдебен акт се преценява съобразно цената на всеки отделен иск. С обжалваното решение № 3005 от 19.12.2018г. по т. дeло № 1514/2017г. Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение № 3 от 11.01.2017г. по т. дело № 84/2015г. на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни, предявените от К. П. И. в качеството му на синдик на „Крис – 07“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място] пасивно субективно съединени конститутивни искове, основани на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и обусловените от тях осъдителни искове за попълване масата на несъстоятелността, и при условията на чл. 271, ал. 1 ГПК е обявил за недействителни по отношение на кредиторите на „Крис – 07“ ЕООД /в несъстоятелност/ два договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в посочените нотариални актове, и ответницата Д. И. С. - К. /настояща частна жалбоподателка/ е осъдена да предаде на синдика на ТД „Крис – 07“ ЕООД /в несъстоятелност/ на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ владението на процесните два недвижими имота - магазин № 11, находящ се в сграда с идентификатор № 12259.1010.159.1.10, и магазин № 12, находящ се в сграда с идентификатор № 12259.1010.159.1.11 по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-1843/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АК, с административен адрес: [населено място],[жк], [улица]ет. 1. С оглед качеството на страните по делото и предмета на спора – пасивно субективно и обективно евентуално съединени конститутивни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и осъдителни искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на процесните недвижими имоти, попадащи сред изброените в разпоредбата на чл. 365, т. 4 ГПК, се налага извод за търговски характер на делото. Определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК цената на всеки иск е в размер съответно 15 053,30 лв. и 9 584,30 лв., т. е. под минималния праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000лв., на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключение за касационно обжалване на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, не е налице, тъй като предявените искове са отменителни по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и осъдителни по чл. 649, ал. 2 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността – чл. 648 ТЗ. Следователно касационната жалба е процесуално недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане от съответния съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение