Определение № 2776 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 870/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Искра-1924“, [населено място] срещу въззивно решение № 990 от 22.07.2022г. по в.гр.д. № 2907 /2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 262204 /07.07.2021 г. по гр. дело № 2740 /2020 г. по описа на Варненския районен съд и е постановено друго, с което са уважени предявените от М. Н. П. срещу жалбоподателя Народно читалище „Искра-1924“, [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Ответникът по касационната жалба М. Н. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното решение и е редовна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

М. П. е заемала длъжността „читалищен секретар“ при ответното читалище, като със заповед № 13 /27.12.2019 г. трудовият й договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, считано от 30.12.2019 г. поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата.

Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2, т.6 от ЗНЧ председателят прекратява трудовите договори въз основа на решение на настоятелството. Ответникът е обосновал съществуването на потестативното си право за уволнение с твърдения, че такова решение за освобождаването на П. е обективирано в Протокол № 9 от 26.09.2019 г. на събрание на настоятелството на читалището, а след това с решение по Протокол № 5 /27.11.2019 г. на извънредно събрание на настоятелството е решено да бъде връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.

Въз основа на самостоятелна преценка на съдържанието на три протокола от заседания на настоятелството на читалището – от 26.09.2019 г., от 12.08.2019 г. и от 27.11.2019 г. въззивният съд е обосновал извода, че членовете на настоятелството на читалището не са взели решение за прекратяване на трудовото правоотношение на П..

В първите два протокола не е написано, че такова решение е взето.

В протокола от 27.11.2019 г. е написано, че такова решение е взето на извънредното заседание на „действащите членове на настоятелството и проверителната комисия“ от същата дата.

Но това решение не съответства на изискванията на чл.17, ал.2, т.6 от ЗНЧ, тъй като въззивният съд е установил след справка по партидата на читалището, че само двама от тримата, които са го взели, са били членове на настоятелството, поради което не е бил налице нито необходимият кворум от поне трима присъстващи от петте членове на настятелството според приетото в устава на читалището, нито изискуемото от разпоредбата на чл.16, ал.3 ЗНЧ мнозинство за вземане на решението – повече от половината от неговите членове (поне трима).

Така въззивният съд е обосновал извода, че ответникът не е доказал наличието на нормативно изискуемото решение на изпълнителния орган на читалището, без което по аргумент на чл.17, ал.2, т.6 от ЗНЧ председателят на читалището не е бил оправомощен да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на посоченото основание, уволнението не отговаря на изискванията на приложимия специален закон, незаконно е и подлежи на отмяна.

Въззивният съд е добавил, че за изчерпателност на обосновката следва да се отбележи и липсата на изискуемата мотивировка на заповедта за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, по начин, отговарящ на установените в тълкувателно решение № 4 /01.02.2021 г. по т.д. № 4 /2017 г. на ВКС, ОСГК изисквания. В конкретната заповед като причина за прекратяване на трудовия договор било вписано единствено „Липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата“, което не удовлетворява посоченото изискване за мотивираност на заповедта. В заповедта не са изброени конкретните липсващи на служителката качества, обуславящи извод за фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата, не се съдържа и препратка към друг документ, който е бил известен на служителката към момента на уволнението. Доколкото в процесната заповед липсват както конкретните фактически обстоятелства за прекратяване на трудовото правоотношение, така и препращане към друг документ, в който същите да са изложени, тя е незаконосъобразна, а извършеното въз основа на нея уволнение е незаконно и подлежи на отмяна.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са обуславящи и осъществявят основания по чл. чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения, наведени с въззивната жалба, както и доводите на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях. Жалбоподателят твърди, че по въпроса въззивният съд е допуснал противоречие с приетото със следните тълкувателни решения и решения на ВКС: т. 19 от ТР № 1 /04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1 /09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 8 /19.01.2018 г. по т.д. № 2435 /2016 г. на ВКС; решение № 134 /2013 г. по т.д. № 34 /2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 75 /20.06.2016 г. по т.д. № 1608 /2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 94 /13.09.2016 г. по т.д. № 3786 /2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 161 /04.10.2016 г. по т.д. № 2220 /2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 202 /25.01.2018 г.. по т.д. № 1826 /2016 г. на ВКС, I т.о.; решение № 120 /04.04.2013 г. по гр.д. № 964 /2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 157 /08.11.2011 г. по гр.д. № 823 /2010 г. на ВКС, II г.о.; решение № 237 /24.06.2010 г. по гр.д. № 826 /2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 190 /07.02.2020 г. по гр.д. № 24 /2019 г. на ВКС, I г.о.; решение № 5 /11.05.2020 г. по гр.д. № 1241 /2019 г. на ВКС, І г.о.; решение № 74 /02.07.2020 г. по гр.д. № 2701 /2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 133 /23.10.2019 г. по гр.д. № 3565 /2018 г. на ВКС, І г.о.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената съдебна практика. Видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните след като е установил фактите, на които те са основани въз основа на преценка на събраните за тях доказателства.

2. Ако в предизвестието за прекратяване на трудово правоотношение е посочен документ, в който се мотивира освобождаването на работника на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ и на последния е връчено предизвестието и е запознат със съдържанието му, то може ли да се счита, че са изпълнени изискванията на КТ за мотивиране на заповедта по чл.328, ал.1, т.5 от КТ?

Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че в конкретната заповед за уволнение не са изброени конкретните липсващи на служителката качества, обуславящи извод за фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата, поради чиято липса тя е уволнена, нито се съдържа препратка към друг документ, който е бил известен на служителката, в който да са посочени липсващите качества. Т.е., че при непосочване на липсващите качества в заповедта, в нея (заповедта) трябва да бъде посочен друг документ (да се съдържа препратка към друг документ), в който липсващите качества да са посочени.

Следва да се отбележи, че както беше посочено по-горе за мотивите на въззивния съд, той е приел от правна страна, че уволнението е незаконно поради липсата на нормативно изискуемото решение на изпълнителния орган на читалището, без което по аргумент на чл.17, ал.2, т.6 от ЗНЧ председателят не е бил оправомощен да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.

Въззивният съд изрично е посочил, че допълнително изложените съображения за незаконност на уволнението поради немотивираност на заповедта за уволнение, са изложени само за изчерпателност на обосновката. Това са евентуални мотиви за вече обоснованата незаконност на уволнението.

3. При необходимия кворум ли е взето решение на настоятелството на народно читалище, ако на проведеното заседание са присъствали всички негови членове, имащи право на глас и същите са били действащи членове на читалището, при положение че останалите му членове са били действащи и са изключени по право поради неплатен членски внос?

Въпросът не е правен, а фактически – за това дали изводът на въззивния съд за релевантен за спора факт е обоснован. Фактическите въпроси (въпросите за факти) не представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това следва да се посочи, че въззивният съд не е установил описаните във въпроса факти, на които въпросът е основан.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника поисканото от нея на основание чл.38 ЗА възнаграждение за процесуално представителство в минимален размер – 780 лева (минимална работна заплата за страната за 2023 г.), за което е представен договор за процесуално представителство по чл.38, ал.1,т.2 ЗА, в който представителството е уговорено безплатно – поради липса на средства.

Воден от изложеното, съдът