Определение № 1581 от 12.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 305/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. К. срещу решение № 1098 от 21.08.2022 г. по в.гр.д.№ 879 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, V състав, с което е потвърдено решение № 332 от 15.02.2022 г. по гр.д.№ 9453 от 2021 г. на Варненския районен съд, X. състав за признаване за установено по предявения от И. К. К. срещу М. Х. К. отрицателен установителен иск за собственост, че М. К. не е собственик на 1/72 ид.ч. от имот с площ от 350 кв.м., а по документи за собственост 283 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], представляващ имот с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а по стар план на [населено място]- УПИ X в кв. ......

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. При твърдения за относителна симулация, обвързва ли обратното писмо съпруга, който не знае за симулацията, не е страна по сделката и не е подписал това обратно писмо ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 1069 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1161 от 09.12.2008 г. по гр.д.№ 3417 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 169 от 23.02.2009 г. по гр.д.№ 6539 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

2. Съставеното след прекратяване на брака обратно писмо между страните по сделката, без то да е подписано от другия съпруг, съставлява ли начало на писмено доказателство и придава ли на неподписалия го съпруг качеството на трето лице по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК ? В този случай преодолява ли се забраната по чл.164 ГПК за доказване на симулацията със свидетелски показания и ако се преодолява- в чия тежест се разпределя доказването ? По този въпрос се сочи съдебна практика /решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 1069 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 152 от 05.03.1985 г. по гр.д.№ 820 от 1984 г. на ВС, I г.о., решение № 437 от 22.07.2004 г. по гр.д.№ 907 от 2003 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 763 от 04.02.2011 г. по гр.д.№ 356 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 544 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1053 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 27 от 10.03.2005 г. по гр.д.№ 1147 от 2003 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 646 от 14.03.1963 г. по гр.д.№ 364 от 1963 г. на ВС, I г.о., решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 375 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 437 от 22.07.2004 г. по гр.д.№ 907 от 2003 г. на ВКС, ГК, I г.о./, за която се твърди, че е противоречива. Поради това касаторката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

3. Ползва ли се от защитата на чл.17, ал.2 ЗЗД съпругът, който не знае за симулацията, и каква ще е по отношение на него сделката, изповядана от другия съпруг- действителна или симулативна ? По този въпрос също се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

4. Какво е значение на извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти, направено в нотариален акт /в случая в нотариален акт № 24 от 2022 г./ ? По този въпрос също се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 05.12.2022 г. ответникът по жалбата И. К. К. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост върху ид.ч от недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост върху 1/72 ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Страните по делото И. К. и М. К. са били в брак през периода от 07.10.1998 г. до 29.12.2014 г. Видно от нотариален акт № ..... от 25.09.2003 г., по време на брака си с М. К. съпругът И. К. е закупил от леля си П. Д. Х. 1/6 ид.ч. от собствената й 1/2 ид.ч. от втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, намираща се в [населено място], [улица], ведно със съответния процент ид.ч. от таванския етаж и общите части на сградата, както и 1/36 ид.ч. от дворното място, върху което е построена тази сграда.

Във връзка с твърдението на ищеца за симулативност на сделката по нотариален акт № ..... от 25.09.2003 г. по делото е представено споразумение /обратно писмо/ с дата 25.09.2003 г., подписано от И. К. и П. Х., в което страните признават, че договорът по нотариален акт № 112 от 25.09.2003 г. не е продажба, а дарение и че по сделката не са броени пари. Пред съда И. К. е признал, че това споразумение е подписано едва пред 2021 г., а не на посочената в него дата.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства /свидетелски показания на Б. К.- майка на ищеца и на М. Х./ въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е бил наследствен на бащата на Б. К. /майка на ищеца/ и П. Х. /леля на ищеца/. Имотът е бил отчужден в полза на държавата и впоследствие реституиран, с активното участие в този процес на ищеца И. К.. Между двете сестри имало уговорка, ако И. К. успее да осъществи реституиране на имота, имотът да му бъде подарен. Поради това при сключване на договора по нотариален акт № 112 от 25.09.2003 г. П. Х. не е получила пари за продадените на ищеца ид.ч. от имота. В противоположен смисъл са показанията на А. Г.. Според нея, за закупуването на ид.ч. от имота с нотариален акт № ..... от 25.09.2003 г. била заплатена цена в долари, като за целта ответницата М. К. продала свои помещения.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че в тежест на ищеца И. К. е било да докаже твърдението си, че сделката, обективирана в нотариален акт № ..... от 25.09.2003 г., е симулативна и прикрива дарение. В случая по делото бил представен документ, наречен споразумение/обратно писмо с дата 25.09.2003 г., подписано от двете страни по сделката- ищеца И. К. и леля му П. Х.. Обстоятелството, че този документ е бил съставен и подписан по-късно /едва през 2021 г./, което било признато от ищеца, било без значение за спора, тъй като в теорията и съдебната практика било прието, че съставянето на обратното писмо може да предхожда, да бъде по време на сделката или след нея. Тъй като неучаствалата като страна по договора от 25.09.2003 г. съпруга М. К. придобива право на собственост по силата на закона /в режим на СИО съгласно чл.21, ал.1 СК то 2008 г./, тя следва правното положение на съпруга си-страна по сделката. Това обаче не значи, че подписаното от съпруга й обратно писмо разпростира действието си по отношение на нея. Напротив, когато единият съпруг не е подписал документа, разкриващ симулацията, този документ няма обвързваща доказателствена сила за него, но може да послужи като начало на писмено доказателство и е предпоставка за допустимост на свидетелските показания- чл.165, ал.2 ГПК. В този смисъл въззивният съд се е позовал на решение № 30 от 11.02.2015 .г по гр.д.№ 4188 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Въз основа на това е приел, че представеният по делото документ не може да бъде ценен като пълно обратно писмо, достатъчно за разкриване симулативността на сделката, щом не обвързва неучаствалата в сделката съпруга. То обаче има характера на начало на писмено доказателство, което от своя страна е предпоставка за допустимостта на гласни доказателства.

Въз основа на горното въззивният съд е приел, че събраните по делото гласни доказателства са допустими и ги е обсъдил. След като е взел предвид, че показанията на свид.К. и свид.Х. съответстват на събраните по делото писмени доказателства /нот.акт № 101 от 24.09.2003 г., нотариален акт № ..... от 25.09.2003 г./, съдът е кредитирал показанията на тези двама свидетели. Относно показанията на А.Г. е приел, че не следва да ги кредитира, тъй като са изолирани, доста общи и неподкрепени с никакви други доказателства, особено що се касае до изложеното от тази свидетелка, че не знае каква сума е платена при продажбата, но знае, че е в щатски долари и то с пари, получени от М. К. от продажбата на нейни помещения.

По възражението на ответницата за придобиване на процесните 1/72 ид.ч. от дворното място по давност, съдът е приел същото за неоснователно. Счел е, че за да придобие процесната ид.ч. от имота по давност, ответницата е следвало да докаже, че е установила фактическа власт върху имота и я е упражнявала в продължение на повече от 10 години. От показанията на разпитаните по делото свидетели, включително доведената от ответницата свидетелка А. Г., обаче се установявало, че имотът бил заграден, с поставена на вратата верига, с ключ за която ответницата не разполагала. Имотът бил неподдържан, дворното място обрасло с растителност. От реституирането до събарянето на сградата в нея не живеел никой. Установяването на фактическа власт върху имота от страна на ответницата не можело да се черпи от факта на учредено вещно право на преминаване през имота в полза на трето на спора лице, оформено с нотариалния акт № 138 от 2009 г. Вписването на ответницата като страна по този нотариален акт било осъществено само дотолкова, доколкото към момента на учредяването на сервитутното право не е била установена по съдебен ред привидността на сделката по нотариален акт № ..... от 25.09.2003 г. Проведеното от ответницата административно производство също не можело да обоснове извод за осъществявано давностно владение. Същото се отнасяло и до представения пред въззивния съд нотариален акт № ..... от 21.02.2022 г., съдържащ констатации на нотариуса относно правата на собственост върху процесното дворно място, тъй като при съставянето му и преценката на това кои са собствениците на имота нотариусът е бил обвързан от обективираното в нотариален акт № ..... от 25.09.2003 г. Още повече, че ищецът е оспорил правата на ответницата веднага след съставянето на нотариалния акт от 21.02.2022 г.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното:

1. По първия поставен въпрос /При твърдения за относителна симулация, обвързва ли обратното писмо съпруга, който не знае за симулацията, не е страна по сделката и не е подписал това обратно писмо ?/ няма противоречие между приетото от въззивния съд и посочената практика на ВКС. В решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 1069 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1161 от 09.12.2008 г. по гр.д.№ 3417 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 169 от 23.02.2009 г. по гр.д.№ 6539 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че такова обратно писмо не обвързва неучаствалия в сделката и неподписал това обратно писмо съпруг. Същото е прието и в обжалваното решение.

2. По втората група поставени въпроси /Съставеното след прекратяване на брака обратно писмо между страните по сделката, без то да е подписано от другия съпруг, съставлява ли начало на писмено доказателство и придава ли на неподписалия го съпруг качеството на трето лице по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК ? В този случай преодолява ли се забраната по чл.164 ГПК за доказване на симулацията със свидетелски показания и ако се преодолява- в чия тежест се разпределя доказването ?/ също няма противоречие с практиката на ВКС. В нея се приема, че обратно писмо, което е подписано от страните по сделката, но не е подписано от съпруг на някоя от страните, не представлява пълно обратно писмо, но е начало на писмено доказателство и е основание по чл.165, ал.2 ГПК за допускане на свидетелски показания за доказване на симулацията. В този смисъл е цитираното от въззивния съд решение № 30 от 11.02.2015 .г по гр.д.№ 4188 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., както и другата практика на ВКС.

Неоснователно се твърди от касаторката, че практиката на ВКС по тези въпроси е противоречива. В посочените от нея решения на ВКС няма противоречиви разрешения. Във всички тях се приема, че когато обратното писмо е съставено като двустранен договор, не може да се тълкува като начало на писмено доказателство, а като пълно обратно писмо, което доказва симулацията. Тези решения обаче нямат предвид случаи, при което документът е подписан от двете страни по сделката, но не и от съпруга на една от страните /който по силата на СК придобива част от имота при условията на СИО със съпруга си- страна по сделката/, в който случай този документ не представлява пълно обратно писмо, а само начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК.

3. Третият поставен въпрос /Ползва ли се от защитата на чл.17, ал.2 ЗЗД съпругът, който не знае за симулацията, и каква ще е по отношение на него сделката, изповядана от другия съпруг- действителна или симулативна ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него въззивният съд въобще не се произнасял относно приложението на чл.17, ал.2 ЗЗД по отношение на ответницата като съпруга на страна по симулативната сделка, която не знае за симулацията. Съдът не е и бил длъжен да се произнася по този въпрос, доколкото в случая не е налице предвидената в чл.17, ал.2 ЗЗД хипотеза: ответницата М. К. не е придобила имота или на част от него от бившия си съпруг и приобретател по съглашението, за което се твърди, че е привидно. В конкретния случай, доколкото ответницата има някакви права върху имота, тези нейни права произтичат пряко от закона /СК/ и от сделката, за която се твърди, че е симулативна, а не от последваща сделка с приобретателя по тази симулативна сделка И. К..

4. Четвъртият поставен въпрос /Какво е значение на извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти, направено в нотариален акт /в случая в нотариален акт № 24 от 2022 г./ ?/ също не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В това решение съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата за придобиване на спорния имот по давност, не защото е счел, че признанието на ищеца на неизгоден за него факт не следва да се взема предвид, а защото е приел, че вписването от нотариуса на ответницата като страна по договора, обективиран в нотариален акт № 24 от 2022 г., не представлява признание на ищеца за това, че ищцата осъществява фактическа власт върху процесния имот.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на СК, ЗС, ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото в размер на 1 200 лв.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.