Определение № 665 от 13.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2483/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.П. К. съвместна частна касационна жалба на Вида Д. К. и Г. К. Г. срещу определение № 294 от 15.08.2022г. по възз.ч.т.д.№ 496/2022г. на АС - Пловдив, с което се потвърждава разпореждане № 1158 от 13.05.2022г. по т.д. № 955/2021г. на ОС - Пловдив за оставяне без уважение на молбата на частните касатори за възобновяване на спряното по тяхно искане производство по делото.

В частната касационна жалба се въвеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Частните касатори поддържат, че не са обсъдени доводите им в жалбата и обжалваното определение е немотивирано.Считат, че въззивният съд не е съобразил доводите им, че са оттеглили искането си, въз основа на което производството по делото е спряно, а по досъдебното производство липсва привлечено лице и разследването по него продължава.Въвеждат доводи, че е отпаднало основанието за спиране на производството по чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК.Позоват се на определение № 290/01.09.2020г. по ч.т.д.№ 13033/2020г., I т.о. и определение № 342/28.07.2022г. по ч.т.д.№ 653/2022г., II т.о. По тези съображения искат отмяна на обжалваното определение и връщане на делото с указания за възобновяване на спряното производство по делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните правни въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, отнасящи се до неправилността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба, както и да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правно релевантните по спора факти и направените от страните доводи. По него касаторите се позовават на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2019г. на ОСГТК на ВКС, решение № 28/17.05.2018г. по т.д.№ 1212/2017г., I т.о., и определение № 352/26.06.2018г. по ч.т.д.№ 1027/2018г., II т.о.

2.Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличието на досъдебно производство без да е привлечено лице като обвиняем? По него касаторите се позовават на определение № 290/01.09.2020г. по ч.т.д.№ 1303/2020г., I т.о., и определение № 342/28.07.2022г. по ч.т.д.№ 653/2022г., II т.о.

Въведено е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос:

3. Следва ли да се приеме, че след като липсват предпоставките за извършеното по делото спиране на осн.чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – в случая няма привлечено лице като обвиняем и след оттегляне на искането за спиране, са налице основанията за възобновяване на гражданското дело?

Наред с това, се поддържа и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК.

Не е постъпил писмен отговор от ЗД“Бул инс“ АД.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и след като прецени данните по делото, приема следното:

Обжалваното въззивно определение е подлежащо на касационно обжалване по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с него е потвърдено прекратително, съгласно т.5 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ВКС, първоинстанционно определение за отказ за възобновяване на спряното производство по делото.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че по направеното от касаторите искане производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на пр.пр.№ 942/2021г. на ОП - Ямбол, образувана за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ ГПК. Посочил е, че влязлото в сила определение за спиране на производството не може да бъде отменено от съда, който го е постановил, а спряното производство може да бъде възобновено само след като отпаднат причините за спирането му.Приел е, че в случая не са представени доказателства, от които да се установява приключването на пр.пр.№ 942/2021г. на ОП - Ямбол с влязъл в сила акт, а всички изложени доводи и аргументи в частната жалба се отнасят до въпроса за предпоставките за спиране на производството на осн. чл.229, ал.1 т.5 ГПК, по който съдът се е произнесъл с влязлото в сила определение.Формирани са мотиви, че с частната жалба по същество се иска ревизиране на влязлото в сила определение за спиране на производството, което е недопустимо.По тези съображения е потвърдено обжалваното разпореждане, с което е отказано възобновяване на спряното производство по делото.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване е обвързано от посочените от касатора основания.Това не се отнася до валидността и допустимостта на решението.Ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е нищожен или недопустим, касационният съд е длъжен да го допусне до касационно обжалване, а преценката за валидност и допустимост ще се извърши с акта по същество по подадената касационна жалба. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално - правен въпрос, който е от значение за изхода по делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания въззивен акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба( чл.290, ал.1 ГПК).Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос, като касационният съд не може да го изведе от изложението, а може само да - го уточни и конкретизира. Даденото нормативно тълкуване е приложимо и в производството по частни касационни жалби по чл.274, ал.3 ГПК.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпрос № 2 произтича от това, че за него не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.Въпросът не е обуславящ за поставения процесуален спор за възобновяването на производството и за формиране на решаващата воля на съда по него, тъй като касае спирането на производството пред съда, поради наличие на висящо досъдебно производство.

Липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпрос № 3, тъй като въпросът е фактически, а не правен и изисква проверка на правилността на изводите на въззивния съд, каквато не се извършва в селективната фаза на касационното производство.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпрос № 1, касаещ правомощията на въззивния съд, произтича от липсата на допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.В изпълнение на правомощията си, съгласно Тълкувателно решение № 6/2017г. от 15.01.2019г. по тълк.д.№ 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане, обсъдил е всички относими доводи на частните касатори във връзка с предпоставките за възобновяване на спряното производство и е изложил свои собствени мотиви по поставения процесуалноправен спор.Правилността на тези изводи на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В постоянната съдебна практика на ВКС е възприето разрешението, че, като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд пряко от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл.290, ал.2 ГП.Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само, когато неправилността е обективно и явно установима – напр. въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.В случая частните касатори не са обосновали нито една от изведените от съдебната практика проявни форми на очевидна неправилност.Въведените доводи съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.Пряко от мотивите на обжалваното определение настоящият състав не констатира очевидна неправилност на обжалваното определение, изведена от посочените по-горе критерии.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното определение.

Така мотивиран, съставът на I т.о.